SHARE

Сборникът с есета Ороци“ на Теодора Димова (изд. Ciela“) се появява в книжарниците малко преди Коледата на 2015 г. И сякаш в това няма нищо случайно. Защото творбата прави разрез на душата на българина, на неговото битие днес, на обществото ни и едновременно призовава към вътрешен мир и най-простичкото (и лесно?) нещо – да бъдем добри помежду си.

Не бих посегнала към сборника само заради корицата й – ненужно мрачна и безинтересна според мен. Но, слава Богу, намират се и други поводи да разтворим една книга! Първо – името на авторката. Теодора Димова е една от най-ерудираните и смислено говорещи публични личности, които се появяват в телевизионния ефир днес. Гледала съм няколко нейни интервюта, чела съм и немалко от материалите й в Портал Култура и реших, че каквото и да е написала тази мъдра жена, не бих искала да го пропусна.

Второ, заглавието! Най-малкото ти става любопитно да разбереш за какво става въпрос. Дори не би ми минало през ум да напиша думата „урок“ с „о“, дано не е признак за липса на въображение… На някого обаче му е дошло наум и това не е Теодора Димова! Повод да даде такова заглавие на произведението си е обява, нашумяла в медийното пространство, съдържаща следния текст: „Давам ороци по български език“. Дори няма да коментирам безумието, авторката го прави достатъчно добре – прочетете увода на сборника тук.

Изображението, вдъхновило заглавието на сборника

Онези от вас, които обичат кратките текстове, успяващи да предадат силно послание в максимум четири страници, ще оценят книгата. Есетата анализират най-фрапиращите случаи на насилие и агресия в обществото ни, политическите безумства, наглостта и пошлостта, придобиваща застрашителни размери, и търсят първопричината. За Теодора Димова първоизточникът на всеки сериозен проблем се крие в липсата на вяра у нас. Онази истинска вяра в ценностите, проповядвани от християнството, позабравени, позахабени, „не куул“, както се изразява самата тя.

Срещнах лично Теодора Димова (в компанията на Георги Господинов и Захари Карабашлиев) преди почти месец във Варна – в прохладната аула на Икономическия университет, като част от фестивала “ВарнаЛит. Тази среща допълни усещането ми за есеистичния сборник „Ороци“ – чувство на спокойствие, благост, вяра, че истински важното никога няма да бъде изместено от фалшивите герои и модели, които ни се натрапват днес. Теодора Димова има какво да ни каже, лично аз съм уверена, че са останали и достатъчно хора, които ще успеят и да я чуят.

Автор: Диляна Денева

Текстът е препубликуван от най-голямата българска онлайн медия за книги и четене – Аз чета

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.