SHARE

“Тълкуването на приложимите норми следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното наследство“

Това са думи от решението на Върховния административен съд, с което окончателно се спира разрушаването на сградата на „Ориент Табако“.

Това не са „тютюневите складове“, които бяха подпалени, а впоследствие прокуратурата осъди клошар за делото, макар да прозира други интереси зад събарянето на сградата.

Сградата на „Ориент Табако“ не бе засегната от този пожар.

Нея искаха да я съборят собствениците ѝ, като те започнаха с опитите си на 6 март 2016 г. Това предизвика протести и пловдивчани направиха жива верига около сградата през пролетта на същата година.

Впоследствие се разбра, че тютюневият склад е паметник на културата, а собствениците са представили в общината фалшив документ, според който няма пречки сградата да бъде съборена.

Затова собствениците бяха обвинени в използване на фалшиви документи и в противозаконна дейност срещу опазване на културното наследство. Междувременно общината издаде заповед за спиране на събарянето на склада, но собствениците я обжалваха в съда.

Вече оконачателно искането им няма да бъде удовлетворено. Интересен е и прочитът на Закона за културното наследство, който правят върховните съдии.

В решението си съдиите от ВАС напомнят, че правото трябва да се тълкува не само според буквата, но и духа на закона.

Факт, който често забравяме и води до оправдание за множество безобразия:

Неоснователни са твърденията, че поради неотразяване на данни, че сградата е културна ценност в Агенцията по кадастъра и Агенцията по вписванията, същата не представлява такава и това необосновано не е съобразено от съда. Правилно АС – Пловдив, е посочил, че се касае до „деклариран обект“ по смисъла на ЗКН, а не за регистриран такъв, като съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон (последното именно ще бъде предпоставка за категоризация на обекта по критериите на чл. 45 от ЗКН след извършване на заключителна оценка по смисъла на чл. 61 от ЗКН).

[…]

Следва да бъде споделена тезата на пълномощника на ответника, че създаването на задължение за министъра да предложи заварените декларирани паметници за регистриране или отписване по реда на действащия закон не означава, че след изтичане на определен срок те автоматично губят статута си на декларирани, а следователно – и защитени обекти. Такова тълкуване на закона не се възприема от настоящия съдебен състав. Напротив, в ал. 1 е обявен принципът, който всъщност е и проявление на принципа на правна стабилност: запазването на статута до изрично произнасяне от министъра дава възможност да се осъществят при внимателно и надлежно събиране на необходимите доказателства всички дължими в с тези случаи производства. Тълкуването на приложимите норми следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното наследство.“

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.