SHARE

Ставаме свидетели на поредния пример “по учебник” как се подменят темите в едно общество.

В деня преди изборите във Франция изтекоха документи за Еманюел Макрон, водещия кандидат на френските избори, който е изправен срещу милеещата да разруши ЕС Марин льо Пен.  В тези документи се твърди, че той е укривал данъци, имал офшорни компании и се напомня за банкерското му минало.

Все неща, които пропагандата срещу него тръби, откакто стана ясно, че той ще е основният опонент на Льо Пен. Така в последните седмици сме свидетели на това как думата “банкер” започва да се употребява от рупорите на пропагандата като нещо мръсно от само себе си, а за тези, които се колебаят за кого да гласуват, бе измислен лозунгът Ni banquier, ni facho (от фр. – нито банкера, нито фашиста) – понеже, очевидно, заниманието с финанси и зверствата на крайнодесните режими по някакъв начин са равнопоставени.

И самата Льо Пен по време на дебата между двамата заяви, че знаела, че Макрон имал офшорни сметки, което той отрече. И днес, изненадващо, тезата ѝ беше затвърдена от изтеклите документи.

Кампанията на Макрон твърди, че течът е смесица от автентични материали (в които няма уличаващи факти) и фалшификати. Каква е истината, ще се разбере удобно чак след изборите. Така или иначе, до момента никой не твърди, че има незаконна дейност, но замисълът на теча не е да разобличи нещо, той е да подмени дебата и възприятата.

Целта в деня за размисъл е да не се мисли за бъдещето на Франция и Европа, нито за семплите, необосновани с експертиза предложения на Марин льо Пен, чиято политика бе разкритикувана от 25 Нобелови лаурети по икономика, а да се говори за доносите срещу опонента ѝ и да се създаде някакъв еквивалент между “банкерството и фашизма”.

Подобен развой видяхме и миналата година, когато само седмица преди изборите отново бе повдигната темата за имейлите на Хилъри Клинтън от директора на ФБР Джеймс Коуми. И се оказа в следващите дни, че история няма, но действието постигна целта си – бе всян смут, съмнение и в седмицата преди изборите основната тема не бе Доналд Тръмп, както и ксенофобията му, неподготвеността му или връзките с Русия, а очернянето на Хилъри Клинтън.

Тогава сценарият срещу Клинтън наподобяваше сценария “Костинброд”, който гледахме на родна почва, извършен от Николай Бареков, Мая Манолова, Сотир Цацаров и медийната империя на Пеевски. Имаше едни бюлетини, които точно в деня за размисъл подмениха дебата – говореше се за изборни фалшификации, “държавен преврат” и какво ли още не – докато в крайна сметка не се оказа, че нищо не се е случило.

Но твърде късно! И последствието бе възможността на ДПС и БСП да сформират “изключителното успешното” правителство на Памен Орешарски със златния пръст на Волен Сидеров.

Но костинбродската афера не бе единственият сценарий. По време на мандата на Плевнелиев срещу него започна подобна кампания, в която сега обвиняват Макрон – офшорни сметки, укриване на данъци и имоти, пране на пари. И всичко това бе раздуто от медиите на Семейството и това дори доведе до институционална реакция от страна на прокуратурата.

Целта тогава – тъй като Плевнелиев вече бе избран – бе да се предизвика неговият импийчмънт и да бъде дотолкова очернен, че да не бъде преизбран.

И, разбира се, както завърши и американската, а навярно и френската история – и в българския сценарий нищо не произлезе от тези обвинения поради простата причина, че когато институциите се заеха с тях, не можаха да открият нищо.

Простият модел за подмяна на темата не каква е Льо Пен или Орешарски и до какво ще доведе тяхното управление, а тръбенето на измислени скандали. Идеята е да се създаде морален еквивалент – наистина държавата е овладяна от Пеевски и правителството на Орешарски е негов инструмент, но вижте – има “скандали”.

Понякога България изглежда като опитното зайче. Затова над страната ни бяха извършени кибератаки по време на общинските избори и референдума за електронно гласуване през 2015 г., които след това бяха мултиплицирани в много други западни държави.

Атаките следват един и същ модел. Сценарият не се различава и изглежда, че всичко, което се случва днес по света, вече сме го играли на родна почва. Въпросът е дали медиите, които поддържат стандарти, иституциите и гражданското общество могат да устоят на тях.

Иначе сме обречени да живеем в реалността, в която Пеевски е точно толкова лош, колкото Плевнелиев, а между банкерите и фашистите разликите са формалност.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.