Оценка на заплахите от организираната престъпност в България 2019

Оценка на заплахите от организираната престъпност в България 2019

SHARE
Тихомир Безлов - старши анализатор в Центъра 
за изследване на демокрацията

Историите и журналистическите разкрития и репортажи за телефонни измами може да вълнуват българите, но през миналата година общата оценка на тази част от дейността на организираната престъпност е “едва” 8.4 млн. лв. Оценката на обема на щетите от нелегалната търговия с горива е 600-700 млн. лв., или близо 90 пъти повече.

 

Измамите с еврофондове вероятно достигат 300 млн. лв. годишно, от наркотици щетите са до 450 млн. лв.

 

Но абсолютен и недостижим шампион остава секторът на секс услугите – общата оценка на вътрешния и външния пазар през 2018 г. е била впечатляващите 1 милиард и 250 млн. лева (над 600 млн. евро).

 

Това посочва докладът на Центъра за изследване на демокрацията за оценка на заплахите от организирана престъпност в България през 2018 г. Той бе разпространен в сряда след конференция по тази тема в края на октомври и представлява третата оценка на центъра на организираната престъпност в България. Този път са обхванати състоянието и динамиката на десет престъпни пазара и за първи път са включени измамите със средства на ЕС и незаконния дърводобив.

Обща оценка на сивата и криминалната икономика, както и на отделните сектори.

 

Българските криминални мрежи се бяха насочили към еврофондовете още преди България да влезе в ЕС, като крадяха от предприсъединителни средства. Сега от ЦИД отчитат “специфична еволюция и бърза адаптация към новите възможности”.

 

Част от тази еволюция е намирането на “корупционни инструменти за отстраняване на конкуренцията, които използва в публичната администрация”.

 

Насилието, познато особено през 90-те години и началото на ХХI век, вече не е доминиращото средство. “През последните години все по-голяма част от финансовите щети от престъпна дейност са резултат от активността на т.нар. бели якички и все по-малко на класическите криминални структури.”

В текста има и данни като:

 

– предполагаемият брой преминали през страната мигранти значително надвишава официално регистрираните и вероятно е почти 180 000 души за периода 2013-2018 г.;

 

– от каналджийство през миналата година не са изкарани много пари (вероятно около 5 млн. лв.), особено в сравнение с 2015 г., когато вълната мигранти през Балканите е донесла на този сектор 385 млн. лв.;

 

– 12% от всички атаки към облачните услуги на Microsoft в глобален мащаб идват от български IP адреси, а близо 2% от световния обем на спам са изпратени от сървъри в България (по данни за първата половина на 2019 г.);

 

– въпреки предполагаемите огромни щети от нелегалния пазар на горива залавянията на нелегално гориво от правоохранителните органи за 2018 г. са 365 тона, което е едва 0.1% от най-ниската оценка (300 млн. лв) на нелегалния пазар;

 

– само 40-50 стотинки за литър нелегален бензин плащат редовните клиенти на мобилни “бензиностанции”, работещи обикновено в определени селища или квартали;

 

– над една трета (35.5%) от бизнеса в България смята, че е необходимо неофициално плащане, за да се гарантира достъп до европейско финансиране.

Авторите на доклада казват, че са регистрирали продължаващ спад в приходите за криминалните структури в няколко пазара (незаконните тютюневи изделия, организираните ДДС измами, незаконният дърводобив, каналджийството и кражбите на коли). В други големи престъпни пазари се наблюдава запазване на приходите (организираният пазар на секс услуги както в страната, така и извън нея, пазарът на горива, пазарът на наркотици и телефонните измами).

При това именно в секторите, където има запазване и ръст на приходите, трудно се разграничават криминалните от легалните дейности. “Използването на законен бизнес, чрез който се прикриват престъпни дейности, се наблюдава например при пазара на нелегални горива, пазара на организираните ДДС измами, нелегалния дърводобив и дори при износа на секс услуги.”

За престъпленията със средства на ЕС от Центъра за изследване на демокрацията уточняват, че в повечето случаи това не е дейност на “класически тип престъпна група по смисъла на Наказателния кодекс, а по-скоро лица, работещи на границата на сивата икономика”.

Тези измами са обвързани с корупция по ниските или високите етажи на публичната администрация и засягат средствата, управлявани от Държавен фонд “Земеделие”, свързани със субсидиите за различни земеделски култури, както и с къщи за гости. Но нарушения има при провеждането на почти всички обществени поръчки по всички оперативни програми.

При това предприемачите масово казват, че е виновен другият. “Въпреки че 96.5% от фирмите твърдят, че не са правили неофициални плащания срещу гаранция за получаването на средства през 2018 г., те не твърдят същото за своите преки конкуренти. Едва 13.5% от фирмите вярват, че техните преки конкуренти никога не са правили неофициално плащане. Много по-значим дял (35.5%) отбелязват, че според тях конкурентите им са участвали в подобни корупционни практики понякога (14.2%), в повечето случаи (15.6%) или винаги (5.7%).

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.