SHARE

От New York Times анализират външната политика на България при новия американски президент Тръмп, докато балканските медии отбелязват демонстрациите на българи в солидарност с румънските протести. 

Френски, испански, аржентински и американски издания посвещават статии на кончината на Цветан Тодоров. 

С един крак на Запад и другия на Изток, България отдавна се опитва да опази деликатен баланс”, пише Рик Лаймън за New York Times.  “Сега обаче страната и новият й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да балансират между Доналд Тръмп и един все по-енергичен Владимир Путин,

“Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада и се увличат в заиграването с едната или другата страна. Но перспективата за сближаване на президента Тръмп с г-н Путин разбива тази стратегия, както правят и противоречивите послания от новата администрация на САЩ”, коментира авторът.

“България е ентусиазиран член на Европейския съюз, но докато надигащият се национализъм е причина за понижаване на подкрепата към ЕС, тук, както и на много други места, продължава руското влияние. На повърхността протегнатата ръка на Тръмп към Москва, ако е искрена, би била нещо хубаво за България – и наистина националистите са въодушевени.

Но България е преживяла толкова много предателства и окупации, че тази рязка промяна поражда както радост, така и безпокойство, включително опасения, че Тръмп и Путин ще се сключат споразумение помежду си в интерес на техните държави, което ще  раздели региона на сфери на влияние, както постъпиха великите сили след края на Втората световна война.”

“Не е ясно дали досегашното балансиране на България ще работи и при нововъзникващия световен ред. Всъщност подобни сметки се правят из Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какви са намеренията на Тръмп.

Такъв бе е подтекстът на срещата в Будапеща миналата седмица между Путин и автократичния министър-председател на Унгария Виктор Орбан, по време на която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но избегнаха деликатни въпроси като санкциите заради Крим.”

Лайман заявява, че след първоначалната еуфория от разпада на комунизма и членството в ЕС и НАТО са последвали разочарования. Бавният темп на икономически растеж, устойчивата корупция, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ станаха причина много политици в България, както и на други места, да се “обърнат на Изток”. “Нарастващ брой популисти и националисти се възхищават на авторитарния подход на Путин.”

Сега прозападните гласове в България са в отбранителна позиция и политическата реторика придоби по-приятелски тон към Русия. Авторът също така напомня, че България следва култура на корупция и олигархичен контрол, “който Кремъл експлоатира, за да си разшири влиянието”.

Най-голямото притеснение на анализатори е, че една голяма сделка между Тръмп и Путин ще доведе до сфери на влияние, в които ще се намали присъствието на Америка и увеличи това на Русия.

“Софийска демонстрация изразява солидарност с протестиращите в Румъния”, пише Balkan Insight. “Над 200 души се присъединиха към протестите в неделя пред румънското посолство в София, носейки български и румънски знамена и транспаранти с надпис “Румъния, България ви подкрепя” и “Обединени срещу корупцията”, пише Мирия Черешева.

“Събитието бе организирано от българи, които искаха да изразят подкрепа към антикорупционните протести в Румъния, и привлече огромно влияние във фейсбук. Хиляди румънци изпратиха съобщения и картинки, благодарейки за жеста на солидарност от техните съседи.”

От изданието напомнят, че на 25 декември 1989 г. отново българи са излезли пред румънското посолството в подкрепа на размириците срещу диктаторския режим на Чаушеску.

От френския Le Monde съобщават за кончината на Цветан Тодоров – “литературоведа, работил в областта на хуманистиката и тоталитаризма”, и използват думите на негов колега, за да го нарекат “мислителят на свободата”.

“Във френския интелектуален живот Цветан Тодоров заема уникално място”, пише Давид Кавиоли за Nouvel Observateur.  “Той не може да бъде свързан с нито един лагер. Не фигурира в пантеона на френската теория. Силно антикомунистичен главно заради собствения си живот, той е част от антитоталитарния устрем, без да стане “нов философ”.

От Figaro определят Тодоров за “антитоталитарния интелектуалец” . “Роден в комунистическа България с неговия богат дух, той почина на 7 февруари, търсейки неспиращия интерес на човека към варварството.”

От изданието пишат, че Тодоров “страстно защитаваше западните демокрации, никога не залитайки по крайното ляво, което бе особено влиятелно по негово време във френските университети”.

От испанското издание El Mundo пишат: “Сбогом, апостоле на хуманизма”, и припомнят, че той е носител на високата испанска награда „Принцът на Астурия“ за обществени науки – за приноса му към разбирането и развиването на демокрацията, разбирателството между културите и отпечатъка, който насилието оставя върху колективната памет.

За него пишат и аржентинският La Nacion, испанският El Pais и италианският Repubblica.

В New York Times също е посветена статия на смъртта му, като Сюел Чан пише, че “той не гледаше на имигрантите като заплаха. В неговата книга от 2009 “Страхът от варварите” той пише: “Човек може да настоява новодошлите в една страна да уважават законите ѝ и обществения договор, който обвързва всички граждани, но не и да го обичат. Общественият дълг и личните чувства, ценности и традиции не принадлежат към една и съща сфера. Само тоталитарните общества задължават да си обичаш страната.”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.