SHARE

Дина Хренникова, Блумбърг

Новите руски санкции, предложени от членовете на Конгреса на САЩ, биха могли да попречат на развитието на някои
газопроводи за износ на природен газ, но няма да навредят на най-големите енергийни компании в страната.

Тази седмица в Конгреса бе предложен законопроект, който да накаже Кремъл по обвиненията, че се намесва в изборите в
САЩ и оказва „злонамерено влияние“ в различни страни, включително Украйна. Ако бъде приет този закон, той ще забрани инвестициите в руски съоръжения за втечнен природен газ извън страната и доставка на капитали, технологии или оборудване за бъдещите местни петролни полета.

Третата мярка в законопроекта забранява финансирането на глобални енергийни проекти, подкрепяни от руското правителство или държавни компании. Тя се смята за най-значителна според анализатори във Fitch Ratings и консултантската компания Aton. Това може да забави изграждането на нови експортни връзки, като “Северен поток 2” на “Газпром” и европейската част на “Турски поток”, заяви
анализаторът на “Атон” Александър Корнилов.

И двата газопровода, които държавният “Газпром” изгражда в момента, срещат съпротива в Европейския съюз и САЩ, тъй
като пренасят руски газ за Европа, заобикаляйки Украйна. Тръбата „Северен поток 2“ под Балтийско море се финансира
съвместно от „Газпром“ и пет регионални енергийни компании. Планираното продължение на Турски поток към ЕС ще
получи финансиране чрез джойнт венчър 50 на 50 между “Газпром” и турския му партньор.

Ако бъдат приети, санкциите могат да принудят чуждестранните инвеститори да спрат да предоставят капитал за изграждане на газопроводите, заяви директорът на Fitch Ratings Дмитрий Маринченко. “В най-лошия случай – изтъкна той – „Газпром” може сам да ги финансира.”

“Северен поток 2” ще струва 10,7 млрд. долара, а до края на 2018 г. проектът получи около 80% от общото финансиране, каза главният изпълнителен директор на
“Газпром” Алексей Милер. Руският газов гигант оцени собствените си разходи за инфраструктурата за разширяване на “Турски поток” тази година на около 1,15 млрд. долара.

Втечнен природен газ (ВПГ) на радара

Санкциите за втечнен природен газ, изброени в новия законопроект, няма да имат непосредствено въздействие, тъй като в момента няма такива проекти. Русия произвежда ВПГ само от няколко години, като “Газпром” експлоатира завод на остров Сахалин в Далечния изток в Русия, а компанията “Новатек” управлява нов завод на полуостров Ямал в Арктическия регион. Тези компании нямат намерение да строят инсталации за втечнен природен газ в чужбина и се фокусират върху нови местни проекти. “Новатек” подготвя окончателно инвестиционно решение за втори завод на Ямал и обсъжда трето съоръжение на полуострова, а “Газпром” има за цел да разшири проекта Сахалин и да построи завод на брега на Балтийско море. Така че санкциите едва ли ще направят нещо особено, за да ограничат стремежа на Русия да повиши дела си на световния пазар на ВПГ до 20% до 2035 г., след като удвои дела си до 8% миналата година. “Забраната за несъществуващи руски проекти за втечнен газ в чужбина е доста неприятен сигнал”, тъй като поставя амбициите на националния руски LNG на радар за санкции на САЩ за първи път, каза Маринченко от Fitch. “За Русия е от ключово значение бъдещите национални проекти за втечнен природен газ да не бъдат санкционирани.”

Бъдещи проекти

Предложената забрана за финансиране, доставка на технологии и оборудване за бъдещите руски петролни полета също би оказала незначително въздействие. Русия все още разчита най-вече на проекти, започнати още в съветско време за по-голямата част от суровия си добив, като новите големи открития са доста редки. Все пак в дългосрочен план ограниченията могат да засегнат способността на Русия да
поддържа производството, каза Маринченко. Като цяло “новият пакет от санкции едва ли ще изненада руската енергийна индустрия, но и той няма остане незабелязан”, каза той.

Публикацията е от E&P Oil and Gas Newsletter

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.