SHARE

Ма няма как да се мръдне напред без прощаване с всички илюзии около управляващите партии.

Колкото и червената мухоморка да прилича на ядлива гъба, толкова и управляващите партии са демократични партии за европейско развитие. Колко европейска може да е партията, която смята да се разправи с правото на свободното слово, с правата на собственост и стопанска инициатива и т.н.?

Чуват се слухове, че пропадането ще бъде силно замаскирано в разни следващи документи с цел да не се излагаме пред чужденците и да не излагаме ЕС пред другите чужденци по време на председателството. Отделно, че медийните слуги ще пеят сладки химни, докато към тях текат паричните потоци, окрадени от евросредствата.

Ами хубаво, ще пием по един аналгин, за да скрием болката, но болестта сама няма да си отиде. А какво е решението?

Винаги си е било същото – самостоятелно мислене и действие в обществен интерес, със запазване и изпълване със съдържание на демократичните институции.

Тия демократични институции не са били измислени от много хубав живот на Запад, а защото институциите от 1205 година и до края на XVII век вече не са работели. А ние през XXI век се чудим защо всеки път като се опитаме да минем по прекия път (За една петилетка България… колкото други народи за…), нищо не се получава. Не че не е възможно да се учим от чужд опит, възможно е, и дори страни от Далечния изток са го доказали, просто първо трябва да разберем какъв е този опит и да направим крачката, която трябва.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.