SHARE

Преди известно време се запознах с българин, който много отдавна живее в Швеция. Беше ми интересно да науча за шведския модел “сербо” на съжителство между младите двойки: всеки си има самостоятелен дом и работа, през седмицата се чуват, а заедно прекарват само уикенда в дома на единия от двамата.

Как си представяте домашното насилие в тези условия?

От втората половина на миналия век на Запад съществено се промени икономическата роля на жената – тя “нахлу” в бизнеса и политиката, извоюва обществени позиции и влияние. Това няма много общо със социалистическото икономическо заробване на жените, когато те се сдобиха с още един сериозен ангажимент освен семейния.

Та новото материално състояние и обществено влияние на жените нямаше как да не причини преразпределяне на традиционните роли (социални роли, които дадоха живот на “социалния пол”) в семейството, където мъжете се нагърбват с не толкова популярни в миналото семейни роли – това го видях дори в САЩ при сравнението между стари и млади семейства.

(Тук важно отклонение – Естествено, че финансовата свобода води до стремеж към по-голяма лична свобода – и до публичните дебати за социалната роля и права на хомосексуалните двойки. Огромната разлика със схващанията у нас е, че хомосексуализмът не се възприема като болестно, а естествено състояние на хората, представляващи между 1 и 3% от населението – според различни проучвания – и че тези хора също имат права, които са били табу в миналото. Разбира се, че тези въпроси понякога се преекспонират, вероятно и заради новите икономически възможности на гей лобита да упражняват натиск и да поставят тази тема на обществено внимание.)

Горният пасаж е именно отклонение от основната тема на ИК – насилието над жените, но адресира раздутите джендър страхове у нас – едва ли не да се оказва институционално насилие върху децата да си сменят пола.

Та новият обществен престиж и финансови възможности на жените все по-трудно се вписват в старите стереотипи на патриархалното семейство, където мъжката дума се чува, а жените просто изпълняват.

Но дори и в младите семейства, където момчетата носят примерите на бащите за порядките в семейството, вече не се получава.

Въпросът вече е как се справят мъжете в новата ситуация: едни си търсят тип жена от патриархален тип, която си “знае мястото”; други посрещат предизвикателства на времето и приемат “нестандартни роли”; а трети удрят по масата, насилват и накрая развод или нещо по- лошо.

Смея да твърдя, без да съм психолог, че домашното насилие е именно в третия тип семейства – с мъже, за които новите “нестандартни” роли в семейството са непоносима болка и обида на изконния мачизъм, в който са възпитавани от векове.

Именно промяната на тези стереотипи, а не превръщането на мъжете в гейове е целта на Истанбулската конвенция.

Подходът – превенция чрез възпитание в първите години от живота ( а не фалшивата пропаганда на избор на пол години след раждането, който по никакъв начин не следва от ИК).

Удивително е колко енергия се хвърли от интелигенти хора да ни убеждават как вече си имаме закони срещу насилието и нямало проблем да не се приема ИК. Не се разбира разликата между превенцията чрез възпитание и наказанието за вече извършено престъпление (което по никакъв начин не предполага повече да няма други престъпления).

Както знаете – този проблем с домашното насилие съществува във всяко модерно общество, но се адресира по различен начин и време по оста богати-бедни от Запад на Изток, дори от Север на Юг.

Ние сме в Югоизточното кьоше на Европа, на развития свят и като най- бедни може би затова сме с единия край навън, вкл. извън Истанбулската конвенция.

Това, разбира се, няма да спре икономическото развитие, по-голямата финансова независимост на жените във времето и в крайна сметка семейните сблъсъци в резултат на отказ от разбиране на новите икономически реалности. Нито – за съжаление – разпадането на семейния формат на нашите деди, който и без ИК е в ход: вече половината двойки в България живеят без брак , а с това непрекъснато нараства и броят на децата извън брак.

Просто такива са ефектите на икономическите закони.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.