SHARE

“Ако в това общество има чест и достойноство, главният прокурор трябва да си подаде оставката.”

Из предсмъртното писмо на Николай Джамбов

На 24 април 2000 г. в 18.45, един ден преди 45-ия си рожден ден, в кабинет 33 във Върховната административна прокуратура, пред погледа на съпругата си, Николай Джамбов се прострелва смъртоносно в гърдите със служебния си пистолет „Валтер“ 7.65 мм.

Николай Джамбов завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, работи като военен следовател, военен съдия и военен прокурор, а от февруари 1999 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура. Служебната му характеристика не се отличава по нищо от тази на мнозинството прокурори.

И все пак Николай Джамбов не е като повечето си колеги.

Той е идеалист и принципен човек, държи на собственото си мнение, не се подчинява сляпо на началниците си и има силно развито чувство за чест и достойнство. Тези му качества бързо му навличат омразата на маниакално подозрителния главен прокурор, който прибягва до любимите си похвати за смазване на инакомислещите – притискане и психологически натиск, а когато това не помага, се преминава към тормоз по устав. Има различни предположения какво точно е довело до конфликта, но Никола Филчев чрез поставени лица е оказвал силен натиск по някои от делата, по които е работел Джамбов. След като отказва да се съобрази с „препоръките“, Джамбов е командирован във Върховна административна прокуратура, въпреки че има недовършени дела във ВКП и въпреки че през целия си юридически стаж се е занимавал само с наказателно право. Но той не се примирява, обжалва пред Висшия съдебен съвет и свидетелства, че му е упражняван натиск от висшестоящи лица в прокуратурата. Ответната реакция не закъснява. Инспекторатът започва проверка, в резултат на която Джамбов е предложен за дисциплинарно производство.

Това е капката, която прелива чашата. Като човек на честта, прокурор Николай Джамбов не може да приеме това унижение и предпочита смъртта пред опозоряването. Оставя съпруга вдовица и две деца сирачета.

Въпреки че Джамбов се е застрелял пред двама свидетели, прокуратурата започва производство за убийство срещу неизвестен извършител, което тихомълком е прекратено след две години. Следователят категорично отрича Джамбов да е оставил предсмъртно писмо, независимо че председателят на Върховния касационен съд Владислав Славов твърди, че лично е чел писмото. Вместо това в постановлението за прекратяването на производството се правят внушения, че Джамбов е имал интимни отношения с колежката си Анна Банкова и може би това е причината за самоубийството му.
След приключването на мандата му Никола Филчев е награден с посланически пост в Казахстан, откъдето псува журналистите, опитали се да му задават неудобни въпроси, или се прави на “Плод зеленчук”.

С идването на новия главен прокурор Борис Велчев се появява надежда за възмездие. За съжаление той е равнодушен към популярната песен по текст на неговия чичо: „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас“, и остава в историята единствено като внук на прочутия си дядо. За да се стигне до сегашния главен прокурор, на чийто кабинет би трябвало да виси табела: „НАДЕЖДА ВСЯКА (за справедливост) ТУКА ОСТАВЕТЕ!“. Както е тръгнало, може би съвсем скоро ще си спомняме с носталгия за Иван Татарчев и пиянските му дуети с мафиотски босове.

А ние продължаваме да чакаме закъснялата истина, да вярваме, че Бог е българин и може да забавя, но не забравя, да се уповаваме на максимата „По-добре късно, отколкото никога“. Надяваме се Механизмът за сътрудничество и проверка, „Законът Магнитски“ или новият европейски главен прокурор в лицето на Лаура Кьовеши да ни свършат нашата собствена работа, а ние само да ръкопляскаме отстрани и да викаме “Ура!”. А същевременно затъваме в блатото на „стабилността“ и безвремието, откъдето вече дори и Господ не може да ни измъкне.

SHARE
Писател на свободна практика