SHARE

Нидерландия избра да не става “велика отново”. Нито ще връща своята “независимост” от “неолибералния елит”, а на холандците се оказа, че не им е “втръснало от експерти”.

Изборите в северната страна бяха съпроводени от множество притеснения. Вероятността “нидерландският Тръмп” Герт Вилдерс, който иска да извади страната си от ЕС и да забрани Корана, да влезе в управлението бе малка още от самото начало, тъй като водещите партии в страната обявиха, че не биха сформирали коалиция с него.

Опасността обаче бе неговата партия да не стане първа на изборите и с това да не започне да задава популистки тон на вътрешната политика, а за Европа да  се  превърне в поредния знак, че “Европа е разделена”, “ЕС е провален проект”, “неолиберализмът се разпада”, “с глобализацията е приключено”, “Гоу бак Търки” и всички други клишета и нечленоразделни словосъчения, които политици тръбят, а медии припяват в последно време.

Засега резултатите в страната сочат ясно, че център-дясната партия на премиера Рюте е спечелила изборите, като ще  вземе 33 места от 150-местната долна камара на парламента. Втора е евроскептичната партия на Вилдерс с 20 места, трети са друга център-дясна партия и либералдемократите, като и двете партии се очаква да вземат по 19 места.

Големият губещ? Лейбъристите, които от втора сила са изгубили почти всички места в парламента (от 35 места на миналите избори на настоящите те взимат 9). 

Тези избори са показателни за няколко тенденции. На първо място, евроскептичните, крайнодесни партии обират основно от вота на левия електорат, а не на десния. Тенденция, която нееднократно доказва, че не е нужно център-десните партии да залитат по-тяхната реторика.

На второ място, загубата на Вилдерс е предхождана от победата на Александър ван дер Белен в Австрия миналата година над тамошния антиислямски, антиевропейски демагог. И двете победи се случиха след избора на Донадл Тръмп за президент на САЩ и след решението на Великобритания да напусне ЕС.

Оказа се, че популистката вълна не е непобедима и неизбежна. Напротив. Социологическите проучвания показват, че спадат и шансовете на Марин льо Пен във Франция, която вече дори на първи тур изостава от центриста Еманюел Макрон, а в Германия евроскептичната “Алтернатива за Германия” е изместена на трето място от сблъсъка между казионните християндемократи и социалдемократи, водени от Меркел и Мартин Шулц. Не изглежда да се очертават победи за крайнодесните движения и, изглежда, тяхната аура на “новите и различните” се изчерпа.

По същия начин само преди две години в Европа се бе надигнала крайнолява вълна на популисти, предвождана от Алексис Ципрас и неговата “Сириза” в Гърция. Тази победа на “Сириза” бе тълкувана като триумф на “новото ляво”, а Ципрас се превърна в знаменосец на това европейско движение – той ходеше на митинги на различни леви партии в Европа, финансовият му министър Варуфакис поучаваше света за това как се управлява държава, а испанският им другар Пабло Иглесиас от “Подемос” твърдеше, че “Сириза” е моделът за всички леви партии.

Ципрас беше харизматичен, млад, не носеше вратовръзка и бе новата звезда на лявото.

Само за няколко месеца от управлението му обаче, вместо да разреши гръцката криза, той вкара страната в още по-големи проблеми – отказваше да въведе реформите, за които настояваха кредиторите, което застраши банковата стабилност в страната и се наложи правителството да въвежда лимит от 60 евро теглене от банкомат. След като влоши икономическото състояние на страната, обаче “Сириза” отново прие условията на кредиторите, този път в по-тежък вариант.

Левите движения загубиха своя чар – те обещаваха радикалност: когато бяха радикални, това водеше до още по-сериозни кризи, а когато не бяха радикални – действаха като съвсем обикновени политически партии.

В крайна сметка Ципрас от успеха на “новата левица” се превърна и в символ на нейния провал, защото показа, че тези движения не предлагат дори хляб, а само зрелища. Така неговият другар от Мадрид Пабло Иглесиас никога не успя да задмине център-лявата партия в Испания на избори. След първата победа на “Сириза” испанската “Подемос” регистрираше подкрепа над 30%, но изборите в Испания бяха чак след като Ципрас спретна фиаското в Атина и това се отрази на резултата на “Подемос”, които взеха само 20% от вота.

В момента наблюдаваме същия период на сриване на доверие в крайното дясно. То обещава, че ще направи страните “велики отново”, а, изглежда, единствено да води до все по-дълбоки социални кризи.

Снимка: Associated Press