Нескопосаната политика на Балканите не вещае нищо хубаво за световните амбиции на...

Нескопосаната политика на Балканите не вещае нищо хубаво за световните амбиции на ЕС

SHARE

Разширяването винаги е било изпълнена с напрежение тема за Европейския съюз, пише “Икономист”. 

Голямото разширяване през 2004 г., когато 10 страни, основно централно- и източноевропейски, се присъединиха, беше замислено като обединение на Европа. То обаче доведе до нови пукнатини между Изтока и Запада.

Дипломатите станаха недипломатични за Румъния и България, които се присъединиха през 2007 г., мърморейки, че техният ентусиазъм за корупцията се е изпарил бавно след влизането им в клуба.

Предложеното присъединяване на Албания и Северна Македония отново показва, че разширяването може да бъде вбесяващо.

Миналата година френският президент Еманюел Макрон блокира техния път (с подкрепата на Холандия и Дания, що се отнася до Албания) и поиска вместо това ЕС първо да реформира правилата си за присъединяване. Според предишния председател на Европейската комисия това е “историческа грешка”. Сега опитите да се отстранят щетите от ръчната граната на Макрон започнаха по същество. Еврокомисията под ново ръководство и решена да преследва “геополитическа” стратегия, в края на месеца ще обяви реформи в процеса на присъединяване, целящи да успокоят френския президент и неговите съюзници. Среща на върха някъде през пролетта ще разчисти бъркотията и на нея ще се договорят новите правила за присъединяване. През май лидерите на ЕС ще се срещнат в Загреб с колегите си от Западните Балкани. Или поне такъв е планът.

Въпросът какъв компромис Брюксел ще скалъпи ще има разклонения далеч отвъд съдбата на двете малки балкански страни. Отговорът на блока ще покаже дали той е способен да стане последователен геополитически актьор, нещо, което лидерите му особено в ключовите национални столици отчаяно искат да постигнат. Ако Брюксел не успее да действа стратегически в собствения си заден двор, как може да го направи в световен план?

Макрон и компания бяха прави да критикуват процеса на разширяване на ЕС. У някои държави членки се прокрадва усещането, че това е хлъзгав терен. Неподготвените за членство страни като Румъния и България бяха замъкнати под натиск от национални столици.

Франция настоява за “обратимост”, така че привилегиите на бъдещите членки да могат да се отнемат, ако изостанат от обещанията си – идея, която еврокомисията харесва.

Въпреки че Албания и Северна Македония направиха големи крачки, доклади за напредъка им съдържат набиващи се на очи резерви, свързани с корупцията и свободата на медиите, които комисията пренебрегна. “Това е политика срещу реалност”, коментира скептичен дипломат. Повечето страни обаче призовават опонентите да си затворят очите като купонджии в провинциален нощен клуб, опитващи се да убедят охраната да пусне приятелите им, въпреки че носят маратонки.

Започването на преговори е нещо много различно от приключването им и има слаба перспектива за пълноправно членство скоро.

Процесът със Сърбия започна преди 10 години, а за Турция – през 1987 г. Всъщност програмата на ЕС за присъединяване се е превърнала в клетка за неудобните съседи, а не в истински път към присъединяване. И докато някои страни гледат на това като на съставен елемент, Франция го смята за пропуск, като присъединяването се използва за сметка на други външнополитически инструменти.

Разширяването е геополитически въпрос за ЕС, а не само вътрешен. Рисковете от нескопосното провеждане на политиката по присъединяване могат да се видят най-добре в Турция, която се отдалечи от европейската сфера на влияние. Сега по теми като Сирия и миграцията Анкара има повече контрол над съдбата на Европа, отколкото Брюксел, и слабо желание да слуша служители, които я подведоха. Среща в Москва този месец между Русия и Турция за обсъждането на примирие в Либия беше силно изражение на неуспеха на Европа да командва в собствения си заден двор.

Евентуален компромис, който често се подхвърля, но срещу който гръмогласно наред с други се обявява Германия, би бил Северна Македония да бъде допусната в чакалнята за ЕС, а Албания категорично да остане навън. Подобна жертва може да успокои опонентите на разширяването в краткосрочен план, но мълчаливото послание, че една предимно мюсюлманска страна не е добре дошла в ЕС, ще оформи съюза в много по-дългосрочен план. Албания ще се присъедини към Косово, Босна и Турция в клуба на отблъснатите мюсюлмански страни.

Влиянието на ЕС в региона е в риск. Северна Македония промени името си. Албания направи добри обещания за мерки срещу нечестни съдии. Преговорите за присъединяване трябваше да бъдат компенсацията за това. Неизпълнението на обещанията ще засили регионалните съперници като Русия и Турция или ще накара страните да прегърнат далечни потенциални приятели като Китай. Те никога не казват, че ЕС е скапан, те казват: “Той е страхотен, но ви лъжат”, отбелязва служител на ЕС. В случая с Албания и Северна Македония ще са прави.

Прекарването на години в спорове за правилата за присъединяване към клуба само ще го отслаби. Северна Македония се готви за избори през април. С наближаването на срещата в Загреб на власт в Скопие може да бъде едно в по-малка степен приятелски настроено към Европа правителство.

Европейски лидери като Макрон искат блокът да започне да бъде влиятелен на международната сцена. Разплитането на дебата около разширяването ще бъде знак, че блокът е подготвен да постави геополитиката на първо място. Но европейците, които копнеят за такъв резултат, несъмнено ще трябва да почакат като северномакедонците.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.