SHARE

Множество европейски интелектуалци защитиха в края на миналата седмица европейските ценности и припомниха, че те заедно с европейския проект са изправени пред заплаха на настоящите избори за Европейски парламент. 

Бернар-Анри Леви, Херта Мюлер, Иън Макюън, Роберто Савиано, Светлана Алексиевич, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Орхан Памук, Салман Рушди – това са само част от писателите, философите и публицистите, подписали отворено писмо под заглавието „Манифест на европейските патриоти“.

По този повод номинираният за “Оскар” режисьор Тео Ушев написа кратък коментар в своя профил в социалните мрежи. Публикуваме реакцията на Ушев:

Разбира се, че писмо от български интелектуалци в подкрепа на европейската цивилизация няма да бъде написано. Нищо, че всекидневно идеята за равнопоставеност и братство между хората е атакувана безмилостно отвсякъде.

Така де, липсата на ред, дисциплина и правила в държавата е най-лесно да се оправдава с роми, евреи, еврогейове и родоизменници – колко му е да се “изпляскаш” срещу тях, веднага ще станеш “cool” и “говорещ истината пич”.

Българският интелектуалец е особен вид. Той обича да се сниши, когато има буря, да изчака, да огледа и тогава, ако види, че облаците са попреминали, да пооткрехне лекичко първо перденцето, после прозореца, да види има ли други наизлезли вече и чак тогава, първо тихичко, после понабрал смелост, да понадигне гласче. Заспал е зимен сън българският интелектуалец, чака някой да го покани на закуска първо.

Ма няма страшно, ако медиите ви поокалят малко бе, приятели! Нали едната чест ни е останала в тази клета държавица! Ако в нея има останали още “интелектуалци”, де…

Прилагаме и апела „Манифест на европейските патриоти“ – първоначално публикуван във френското издание Liberation:

„Идеята за Европа е под заплаха.

От всички страни се трупат критични гласове, възмущение, дезертиране.

„Да сложим край на европейската конструкция“, „да преоткрием душата на нациите“, „да се върнем към изгубената идентичност“, която често не съществува извън въображението на демагозите – ето това е общата програма на популистките сили, които шестват из континента.

Европа е атакувана отвътре от лъжепророци, опиянени от омразата и вярата, че е дошло и тяхното време; атакувана е отвъд Ламанша и отвъд Атлантика от страна на двама от най-големите си съюзници, които през ХХ век двукратно я спасяваха от самоубийство. Попаднала във все по-неприкритата хватка на господаря на Кремъл, Европа – като идея, воля, представителна власт – е напът да се разпадне пред очите ни.

Именно в този отровен климат през май ще се проведат европейските избори, които рискуват да се окажат най-голямата беда за Европа – ако нищо не се промени дотогава, ако не се спре напиращата приливна вълна, ако много бързо не се появи нов дух на съпротива из целия континент. Победата на унищожителите би била срам за всички, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Ян Коменски; обида за интелигентността и културата; експлозия на ксенофобията и антисемитизма; бедствие.

Подписалите това писмо сме част от онези, които не са се примирили с предсказаната катастрофа.

Ние сме част от европейските патриоти – общност, която е значително по-многочислена, отколкото повечето хора смятат, но която твърде често същестува в смирение и мълчание. Ние знаем какъв е залогът: 75 години след разгрома на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена е назряла нова битка за цивилизацията.

Нямаме право на отстъпление – не ни го позволява паметта на европейците, искрата на тази велика Идея, която сме наследили и пазим, убеждението, че само тази Идея имаше силата да извиси народите ни на по-високо ниво и да ги спаси от войнственото им минало; само тя е достатъчно ценна, за да се пребори срещу появата на новите тоталитаризми и последващото върщане към познатата мизерия от старите мрачни времена.

Затова отправяме тази покана за ново начало.

Затова апелираме за мобилизация в навечерието на избори, които отказваме да предадем в ръцете на гробокопачите.

Затова призоваваме да поемем отново факела на Европа, която въпреки слабостите, грешките и понякога – страхливостта си – остава втора родина за всеки свободен човек по света.

Нашето поколение допусна грешка.

Така както последователите на Гарибалди от XIX век са повтаряли като мантра своето „Италия ще се оправи сама“, ние вярвахме, че обединението на континента ще се случи от само себе си, без воля или усилие.

Живяхме в илюзията, че Европа е нужна за всички, че тя е част от природата на нещата и че тя ще се сбъдне и без нас, дори ако ние не свършим нищо, защото такъв е „смисълът на Историята“.

Именно с това убеждение трябва да се разделим веднъж завинаги.

Именно тази ленива Европа, лишена от дух и мисъл, трябва да си отиде.

Нямаме друг избор. Когато сме изправени пред напора на популизма, трябва да поискаме Европа или ще потънем.

На фона на всеобхватната заплаха от националистическо разцепление трябва да възобновим връзките на политическия активизъм. В противен случай ще трябва да се предадем на извиращото отвсякъде негодувание, омразата и придружаващите ги болезнени страсти.

Нужно е още днес, по спешност, да сигнализираме срещу онези подпалвачи на души, които си играаят с огъня на нашите свободи – от Париж до Рим, през Дрезден, Барселона, Будапеща, Виена или Варшава.

Защото залогът е точно такъв: зад това странно поражение на Европа, което се очертава на хоризонта; тази нова криза на европейската идентичност, готова да унищожи всичко, което представлява величието, честта и просперитета на нашите общества. За първи път от 30-те години насам либералната демокрация и нейните ценности са поставени под въпрос“.

Подписано от: Василис Алексакис, Светлана Алексиевич, Ан Апълбаум, Йенс Кристиан Грьондал, Елфриде Йелинек, Давид Гросман, Агнеш Хелер, Исмаил Кадаре, Дьорд Конрад, Антониу Лобу Антунеш, Клаудио Магрис, Иън Макюън, Адам Михник, Херта Мюлер, Людмила Улицкая, Роб Римен, Фернандо Саватер, Роберто Савиано, Еудженио Скалфари, Саймън Шама, Петер Шнайдер, Абдула Сидран, Лейла Слимани, Колм Тойбин, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Салман Рушди, Орхан Памук.

SHARE
Аниматор, графичен дизайнер, плакатист, илюстратор и преподавател, който през 2017 г. получи номинация за "Оскар" за късометражния филм "Сляпата Вайша". Живее в Монреал, Канада.