SHARE

Недоволен от малките стъпки на европейско ниво, френският президент Макрон възнамерява следващия месец да обедини 10 страни в областта на отбраната и с хода дори да заключи напускащата Британия в европейската отбранителна политика.

Военните министри на Франция, Обединеното кралство, Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия, Португалия, Дания и Естония ще обяват през юни Европейската инициатива за интервенции – да имат обща стратегическа култура, споделят военните си анализи и при извънредни обстоятелства да действат заедно, пише Politico.

Ноември 2017 г.  23 държави – членки на ЕС, включително и България, изразиха желание да участват в създаването на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС/PESCO). Обсъжданите идеи за споделена европейска отбрана обаче съвсем не са толкова амбициозни, колкото искат някои страни.

В своята реч за бъдещето на Европа в Сорбоната Макрон призова за създаването на европейски сили за интервенция и бюджет за отбрана.

Половин година откакто резултатите от ПСС/PESCO липсват, Макрон реши да направи структура извън Европейския съюз и НАТО. Британския премиер Тереза Мей също подкрепя инициативата, макар да не иска за нея да се шуми, тъй като евроскептичното крило в партията ѝ  възприема всяко подобно действие за крачка към “армия на ЕС”.

От Париж също така се допитват до страни, които са извън НАТО, като Швеция и Финландия. Първоначално французите са обмисляли да включат и Полша, която има най-сериозна армия сред бившия Източен блок, но това изглежда е невъзможно, докато страната е под авторитарното управление на Качински, което понася критики както от Брюксел, така и от Париж.

С включването на Естония военният пакт на Макрон гарантира, че в него има страна на фронта с Русия. Германците са скептични към предложението на Макрон и някои в Берлин и Брюксел го смятат за съперник на PESCO, но въпреки това Германия ще учатва в инициативата, съобщава  Politico.

Германия след Втората световна война – традиционно поддържа по-пацифистична позиция, като избягва да се намесва във военни конфликти. Въпреки това участието им е ключово за успеха на всеки проект – само Германия има парите, за да отговори проектът на зададения му мащаб.

От Франция настояват, че Европейската инициатива за интервенции единствено допълва PESCO и НАТО и не подкопава усилията за изграждане на по-силна европейска отбрана. Реалността обаче е такава, че по-малка коалиция би била по-склонна да извършва военни операции отвъд.

Що се отнася до България – българският премиер често се хвали, че е един от двигателите на процеса за европейска отбрана, макар стигне ли се до Русия, позицията му бързо да става “балансирана”.

Известен стана и отказът му да приеме “черноморска флотилия на НАТО”, защото не иска “война с Русия” – изказване, спечелило му много критики както за неточността и преувеличението, така и за откровената проруска позиция.

НАТО не обсъжда непременно „черноморска флотилия“, а стратегия за подсилване на южния фланг на алианса (по-специално Черно море), където една от потенциалните идеи е била създаването на черноморска флотилия, като в рамките на срещата са били обсъдени много други идеи за акваторията на черноморския басейн. Подсилването на южния фланг на алианса не е с цел офанзива към която и да е страна също така, а реакция на факта, че Русия през 2014 г. превзе чужда територия и често си позволява да нарушава въздушното и морското пространство на своите съседи, за да им изпраща заплашителни сигнали.

Засега няма информация България да е включена в идеята на Макрон.

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.