SHARE

Неуморната битка с корупцията на страната ни продължава. След индулгенциите и комисиите направихме поредното нововъдение: “прозрачна корупция”.

Другите държави може зад закрити врата, в задимени зали, с  тайни слова и под неписана омерта да покварват душите на онези търсещи власт, но не и ние. Ние си качваме клипче в интернет и дори го придружаваме с намигваща емотиконка.

“Знаеш кое ни е важно – механизма, Шенген […], проверка на тримата големи, съответно и контрол и може и да се отстраняват. В общи линии просто да се видиме да ги преговориме”, казва Борисов в решаващите за избора на Тимерманс като председател на Европейската комисия мигове.

“Съгласен съм с това”, отговоря Фаустовият ни герой и осъзнал какво следва, допълва: “Не съм сигурен, че трябва да записваме цялото това.”

След продължили цяла нощ преговори, изглежда, номинацията на Тимерманс – водещия кандидат на социалдемократите – все пак няма да мине. Но колко тъжно и жалко за него – защитникът на върховенството на правото, борецът срещу авторитарните режими на Полша и Унгария – да завърши битката с клипче как премиерът на страната, в която продължава да се разгаря корупционнияр скандал “Апартаментгейт”, се опитва de facto да го подкупи.

Темата не са нравствените качества на Тимерманс, нито дали той просто не попадна в неудобна ситуация или дали малко дипломатичност не е оправдана, когато ти трябва решаващ глас.

Темата са приоритетите на нашия премиер. Да използваш избора за шеф на Европейската комисия, за да сваляш мониторинга от провалените ти съдебни реформи и плачевната борба с корупцията.

Темата е как вече 12 години наместо да се направи опит за истинска промяна, страната ни се опитва да преметне Брюксел. И наместо да използва значимата позиция, в която се оказа премиерът ни тази вечер (да държи един от решаващоте гласове), за да окаже натиск за смислени политики или повече влияние, или българи по високите постове и т.н. и т.н., то той я използва, за да отпаднат (или да бъдат смекчени) докладите, показващи тъжната реалност на премиерстването му.

Това не е нито хитрост, нито “изкуството на сделката”, нито някаква рецепта за успех на когото и да било. Това е просто поредната проява на прословутия ни тарикатлък.

Кореспондентът на Financial Times Марийн Кан също остана впечатлен от “изкуството на сделката” на българския премиер.

А сега, както веднъж бе казал по повод избора на председател на ЕК, Борисов:

“Продължават, на български – пазарлъците, а по европейски – консултациите”.

С нея дойде очакваният час на Мишел Барние. Водещият Брекзит преговорите от страна на ЕС отрано се бе позиционирал с най-добри шансове, ако лидерите не могат да съберат нужния вот за който и да било от шпиценкандидатите (водещите кандидати, издигнати от европейските партии).

Макар номинацията на Маргрете Вестагер (de facto кандидата на либералите) все още да не е изцяло отписана, то изглежда спечелилата евроизборите ЕНП ще иска кандидат от техните редици. Поради това и Доналд Туск се е опитвал тази вечер да проучва какво е мнението на европейските лидери за трима души – Мишел Барние, Кристалина Георгиева и ирландският премиер Лео Варадкар.

Сред някои европейски столици и Брюксел има остро негодуване срещу изпълненията на Георгиева, като вчера дори тя бе заменена в обсъжданията за поста “външен министър на ЕС” с Мария Габриел.

Младият ирландски премиер Лео Варадкар сам пожела да не бъде обсъждан.

Изглежда, техните имена са единствено споменавани като последни резерви, ако номинацията на Мишел Барние не успее да премине. Най-големите застъпници за Барние са страните от Вишеградската четворка и Еманюел Макрон, но французинът може да събере широка подкрепа предвид начина, по който проведе европейските преговори.

Пред него изглежда като основната пречка да е Ангела Меркел, която предпочита Тимерманс, въпреки че е от социалдемократите – явно като разрешение на вътрешните си коалиционни проблеми и желание да премине споразумението, което постига в Осака с другите големи европейски икономики. Също така Барние, бидейки от ЕНП, ще изхаби един от шансовете на Меркел за повече влияние върху другите позиции.

Развоят от вчера – бунтът на тримата от ЕНП – Борисов (България), Пленкович (Хърватия) и Варадкар (Ирландия), срещу Меркел показва, че тя тръгва да губи контрол над оредяващите редици на партията, която е и ключ за влиянието ѝ в Европа.

Поради това се очертава нов опит да бъде прокарана сделката от Осака, този път с леки промени:

Франс Тимерманс – Европейската комисия

Манфред Вебер – Европейският парламент

Шарл Мишел – “външен министър”

Маргрете Вестагер – първи заместник председател на Европейската комисия

Ако предложението не премине “консултациите” навярно ще продължат на чиста дъска, като старите сметки и договорки отпадат и ще бъде търсена основно подкрепа за Мишел Барние.

 

SHARE