SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя разказва за единствения ефективен начин за борба с демагогията. 

В Манила задръстванията са толкова ужасни, че не си струва да пътуваш с кола през деня, защото няколко километра ще ти  отнемат няколко часа. На други места на Филипините само една трета от децата завършват начално училище. И въпреки това най-гръмката тема в страната за послените две години няма общо – нито с обществения транспорт, нито с образованието.

Откакто президентът Родриго Дутерте дойде на власт през 2016, най-шумният, яростен дебат е за наркотиците и наркоманите. “Ще убия всеки, който превръща живота на филипинците в мизерия”, обяви самият той по време на изборната кампания. И откакто победи, той организира убийството на близо 12’000 мъже, жени и деца според някои организации за права на човека. Това са – по негови собствени признания – извънсъдебни убийства, извършени без доказателства и процес.

Тази политика нагнети Филипините. Дутерте успешно раздели страната на привърженици (“хора, които искат да сме в безопасност”) и противници (“хора, които не искат да сме в безопасност”). И времето, за което можеше да се обсъди оправянето на пътищата и училищата, филипинците го посветиха на емоционални спорове за насилието, безопасността – и президента.

По-наскоро Матео Салвини, лидерът на “Лигата” и италиански вътрешен министър, изпълни същия номер в Италия: Макар броят на чужденци, идващи в страната, да се стопи до нищожност, той прави сцени и подхвърля обиди – гонейки кораби с имигранти например, – за да смени темата на италианската политика – от икономиката и безработицата към насилието, безопасността – и министър Салвини.

Сега президентът Тръмп с помощта на Fox News и Twitter създава същото усещане за гняв и извънредност около центалноамериканските бежанци, които идват към границата на САЩ с надежда за убежище.

В голямата картина това не е важен проблем. Това дори не е важен проблем за имиграцията. “Караваната”, която сега наброява по-малко от 4000 души, е миниатюрна на фона на стотиците хиляди души, които влизат в САЩ законно и престояват повече, отколкото визите им позволяват. Но не искам да говоря повече за “караваната”, защото именно това е тезата ми: Като наркотиците на Филипините и бежанците в Италия, това е събитие, създадено да всява страх, гняв и разделения – да отвлича вниманието.

Ако говорим за “караваната”, не говорим за американските компании, които страдат от търговските войни на президента или за дефицита на САЩ, който е със 17% по-голям от миналогодишния, или за огромния провал на президента да предостави “здравеопазване за всеки”, както обеща по време на кампанията си.

Предизвикателството пред обикновените граждани, както и пред медиите, е как да обсъдят тази история, без да подхранят поляризиращите се емоции около нея. Някои опитват с проверка на фактите, искайки доказателства например за недоказаните твърдения на президента, че има “анонимни лица от Близкия изток” в каравана, с което намеква, че са терористи. Такива няма.

Други се опитват да покажат съчувствие, провеждайки интервюта с хората, преживяващи огромни страдания в този библейски поход на север към място, което не ги иска.

Както показват примерите от Италия и Филипините – тези реакции не са ефективни. Историята с “караваната” се вписва идеално в големия наратив на Тръмп, чиито контури вече знаем:

Престъпници/нелегални мигранти/терористи влизат на рояци в страната; републиканците искат да ни опазят, а демократите искат насилие и хаос. Хората, които вече вярват на тази приказки, виждат в тази история потвърждение и мнозина просто ще отхвърлят всяка информация, която противоречи на възгледите им.

Това означава, че каквато и да е дискусията, тя просто ще увеличи поляризацията. Говорейки за деца, страдащи от обезводняване, мнозина гръмко ще обвинят родителите и вас самите за това, че подкопавате националната сигурност.

Има едно-единствено решение. Отдайте на историята нужното внимание, но не повече. И говорете за други неща.

Не се хващайте на въдицата с абсурдните аргументи. Не е като да липсват други теми за новинарските емисии; обикновените хора могат да използват профилите си в социалните мрежи, за да говорят за истинските проблеми, които засягат общността им.

Приемете го за изпит: Дали ще бъдем погълнати от неспирен цикъл на насилие и мъст, както Филипините са, или ще се върнем на обсъждането на истинските предизвикателства пред страната ни?

„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за информиране на общността относно имиграцията. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.