SHARE

Алина Полякова е научен сътрудник към Института “Брукингс” с насоченост към Русия, Европа и крайното дясно. Тя е автор на “Тъмната страна на Европейската интеграция” и преподавател по европейски науки в Училището за международни отношения “Джон Хопкинс”. Във Washington Post тя пише за последния скандал в Австрия.

Броени дни преди европейските парламентарни избори правителството на Австрия е в ступор, а последиците за останалата част на континента критични.

В неделя Себастиан Курц, канцлерът и лидер на център-дясната Народна партия, свика предсрочни избори след оставката на Хайнц-Кристиан Щрахе, вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска партия на свободата. Няколко дни по-рано се появи видео, показващо как Щрахе предлага правителствени сделки и дял в една от най-големите вестникарски компании на Австрия в замяна на подкрепата на Русия за партията му. Оказа се, че кадрите, зад които още не се знае кой стои, са били постановка. Но ако целта е била да разобличат циничната готовност на Щрахе да продаде страната си на чужда сила с добре известна биография за подкопаване на избори – то това проработи.

Когато Курц доведе Австрийската партия на свободата на власт през 2017 г. като младши коалиционен партньор, той твърдеше – и мнозина вярваха, – че това ще я “цивилизова”. Партията е основана от бивши нацисти (офицери на SS и министри на Хитлер – бел. прев.) и е проводник на расистки и антисемитски тропи (през 2012 г. Щрахе публикува карикатура на банкер с гърбав нос и белезници като Давидовата звезда, която обяви че била критика към “алчните банкери”, а не към евреите).

Идеята бе, че водейки крайното дясно на власт, водачите му ще намалят радикализма и ще пробват да достигнат до по-голям сегмент от избирателите. С партии близки до – или съюзни на – Австрийската партия на свободата из цяла Европа това изглеждаше като разумна стратегия.

Но се оказа необуздано бедствие. Не само че Австрийската партия на свободата не се отдръпна от крайнодесните си позиции, но и завлече център-дясното по-близо до себе си по отношение на имиграцията и исляма. Но последните разкрития показват още по-ясно защо още от самото начало Курц не трябваше да й се доверява.

И другите умерени европейски политици, изправени пред заплахата от надигащото се крайно дясно, трябва да си вземат поука: заиграването с тях не работи. Щрахе показва как цялата високопарна реторика за национален суверенитет, използвана и от Марин льо Пен, Матео Салвини и другите популистки лидери, е просто прикритие за опортюнизма и двуличието им.

В изтеклото видео Щрахе може да бъде видян как пие шампанско и яде суши на вила в Ибиса, Испания, където се среща с дама, твърдяща, че е племенница на руски олигарх, който има 250 милиона за харчене. Сред други идеи той предлага на дамата да си направи строителна компания, с която да печели обществени поръчки. С напредването на вечерта Щрахе излиза със схема племеницата тихо да закупи най-влиятелния вестник в Австрия и в замяна медията да “удари едно рамо” на партията му преди изборите през 2017 г.

Откритото желание на Щрахе да търси руска подкрепа за влияние над изборите, макар шокиращо, вече не изненадва никого. Австрийската партия на свободата формално се съюзи с Путиновата “Единна Русия” още през 2016 г. и някои от членовете ѝ бяха “наблюдатели на изборите” по време на фалшивия референдум, проведен по време на анексирането на Крим през 2014 г.

И Австрийската партия на свободата съвсем не е изключението тук. Крайнодясната “Лига” в Италия имаше подобно споразумение за сътрудничество с “Единна Русия” и открито се обяви против санкциите срещу Москва, които ЕС и САЩ наложиха в отговор на агресията на Русия над Украйна. Националният фронт на Марин льо Пен, сега ребрандиран като “Обединени патриоти”, получи заем от 9 милиона евро от руска банка през 2014 г. Виктор Орбан, унгарският авторитарен премиер, който се позиционира като водач на европейското крайнодясно, също има силни обвързаности с Русия. Орбан открито се възхищава на мачовизма на Путин и след анексирането на Крим се разграничи от останалия ЕС и дори прие Путин в Будапеща през 2015 г.

В заключение, Курц трябваше да знае, че сключва сделка с дявола, когато направи коалиция с Австрийската партия на свободата. Той реши да пренебрегне това и сега се опитва да се дистанцира от токсичния Щрахе, твърдейки, че е имало “много ситуации”, които му било “трудно да преглътне”, но новооткритото му възмущение кънти на кухо.

Което е по-лошо – ксенофобията или расистката идеология на Австрийската партия на свободата не обърнаха Курц срещу Щрахе. Трябваше последният да бъде хванат по бели гащи да продава страната си на Русия – иронично за партия, която като останалите си крайнодесни посестрими опищяват света за националния суверенитет в кампаниите си срещу Брюксел.

Да се надяваме, че цинизмът на Щрахе е излязал наяве и Курц си е научил урока. Преди скандала подходът на Австрия към крайното дясно изглеждаше като модел за другите център-десни партии. Сега случаят трябва да послужи за пример, че крайното дясно не може да бъде “цивилизовано” или да му се довериш.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.