SHARE

“Истината е, че за всички тези години обществена служба, “служенето” винаги ми е било по-лесно, отколкото “обществената” част.”

Хилари Клинтън в речта си пред Конгреса на Демократическата партия, която я номинира за кандидат за президент

Всички знаят коя е Хилъри Клинтън. Хронологично – осем години първа дама, осем години сенатор от Ню Йорк, четири години държавен секретар и от миналата седмица – първата жена кандидат за президент в историята на Съединените щати, която е номинирана от голяма партия в страната.

Ако преди осем години първият чернокож кандидат за президент, Обама, поведе битката за Белия дом с посланието за надежда – Yes, we can! – то днес първата жена-кандидат не може да избяга от своя образ на символ на статуквото. Неизменно хората с истинска кариера стават жертва на това, че всеки си мисли, че ги познава твърде добре и по-често може да намери онова едно нещо, заради което да каже: “Не е ОК.”. Презирана от леви и мразена от десни, наричана “изкуствена”, “корумпирана”, “макиавелна” Хилъри Клинтън продължава своята битка като по последни данни води на Доналд Тръмп с 6 пункта (41% на 35% според проучване на Ispos/Reuters от 31 юли). 

“Той иска да ни раздели – от останалия свят и един другиго.
Той залага на това, че заплахите в съвременния свят ще ни заслепят за неговите безмерни обещания. 
Той запрати Републиканската партия далеч… от “Американското утро” до “Американската тъма”. Той иска да се страхуваме от бъдещето и да се страхуваме един от друг.

Един велик президент на демократите, Франклин Делано Рузвелт, обори съвършено думите на Тръмп преди 80 години в много по опасни времена. “Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”.

“Американското утро” е един от най-известните слогани на републиканския президент Роналд Рейгън, който той използва в своя предизборна реклама, за да предаде посланието – днешното утро е по-добро от вчерашното.  А каква е “американската тъма” на Тръмп?

Да вземем за пример публичното линчуване на Клинтън по време на Конгреса на Републиканците. Докато един от доверените хора на Тръмп изрежда всичките ѝ “провинения”, множеството в залата произнася своята присъда – “Виновна!”, а впоследствие крещи “Затворете я!”. Но дори и това не е нищо пред думите на един от съветниците на Тръмп, Ал Балдасаро, който заяви, че Клинтън трябва да бъде “разстреляна за измяна” по време на същия конгрес.

С всяка изминала нощ, според Тръмп, американският народ живее все по-зле и по-зле. Причината е, че “наследството на Хилъри Клинтън е: смърт, унищожение, тероризъм и слабост”. Думи, по-подходящи за филм на ужасите, отколкото за президентска кампания в реалния свят.

Реален или не, този образ на Клинтън се налага от много време. Под “наследството на Хилъри Клинтън” Тръмп не говори за нея в частност – тя е символ – на властта, на елита, на липсата на промяна. И това е наративът, с който той вярва, че ще спечели изборите.

Как да се промени този образ? С друга по-добра история, почиваща на факти и изпята от по-сладкодумен бард. На конгреса на демократите, на помощ идва Бил Клинтън, който посвещава своята реч на “Момичето, което ме заговори в библиотеката”. Хилъри Клинтън завършва Правния факултет на Йейл, където среща своя бъдещ съпруг Бил Клинтън. Той дълги години й прави предложения, но тя все отказва, защото е посветила живота си на кауза – децата – бедните, болните, сегрегираните, инвалидите – всички. Битки, които води и печели.

Междувременно, Бил Клинтън се издига в политическия свят – той става губернатор на щата Арканзас, а впоследствие и президент на САЩ. Хилъри не остава просто първа дама, тя поема нови и нови инициативи – образователни страндарти, здравното осигуряване на децата, правосъдието към малцинства. След това, през 2001 г. тя става сенатор и терористичните атаки на 9 септември 2011 насочват вниманието ѝ към международната и военна тематика.

Така, след като губи първичните избори на демократическата партия през 2008 г., Барак Обама я кани за държавен секретар на САЩ.  И по време на нейния четиригодишен мандат тя работи за налагане на санкции на Иран, намаляване на ядрените оръжия между Русия и САЩ, борба с глобалното затопляне, помощ за държавите от Африка и правата на малцинствата. “Каква е разликата между това, което аз ви казах и онова, което те казаха? Как ги съчетавате? Не можете. Едното е истина, другото е измислица”, заявява в края на своята реч Бил Клинтън.

Хилъри Клинтън иска да се превърне в новото “Американско утро” – носителят на надежда, който може да привлече на своя страна отвратените републиканци от избора на Тръмп. Преди това, обаче, тя трябва да се справи с недоволните от ляво. Почитателите на Бърни Сандърс, опонента на Хилъри на първичните избори, трябва да гласуват за нея на изборите, за да може тя да победи Доналд Тръмп.

Последните събития не са на нейна страна. По-миналият петък (22 юли), точно между Конгреса на Републиканците и този на Демократите – се завихри нов скандал. Oт WikiLeaks публикуваха имейли, които навеждат на мисълта, че председателят на демократите, Деби Уосърмен Шулц, е помагала на Хилъри Клинтън да спечели първичните избори. Това, разбира се, разгневи почитателите на Бърни Сандърс, който вече бе заявил своята подкрепа за Клинтън.

Скандалът може да има и тежки последици, защото Хилъри Клинтън може да не е способна да активизира левия електорат да я подкрепи. В привличането на групи от малцинствата в  нейната реч пред Конгреса на демократите си пролича голямото влияние, което са оказали политиките на Сандърс – забрана на неограниченото финансиране на политици и опрощаването на студентските дългове за висше образование са основни теми на Сандърс, които залегнаха в речта на Хилъри Клинтън. Но още по-голямо впечатление направи реториката на Клинтън, която по подобие на реториката на Тереза Мей в първата й реч след встъпването й в длъжност като британски премиер, бе обърната към “онеправданата” класа.

“Ако вярвате, че компаниите трябва да споделят печалбата с техните работници, а не да си раздават бонуси, присъединете се към нас.

Ако вярвате, че минималната работна заплата, трябва да осигурява жизнен стандарт… и никой работещ на пълен работен ден не трябва да отглежда децата си в немотия… присъединете се към нас. […]

Ако вярвате, че ние трябва да кажем “не” на несправедливите търговски сделки,… че трябва да се изправим срещу Китай,… че трябва да подкрепяме стоманолеярите, автоработниците и домашните производители… присъедините се към нас. […]

Нека направим така, че тази икономика да работи за всички ни, а не само за онези на върха”.

Освен подкрепата на левите, Клинтън иска да привлече и републиканците, които са дезертирали от Тръмп. Но тук леда е много тънък. “Ястробовата” външна политика ще се хареса на републиканците, но срещу подобна реторика ще възроптае лявото крило на демократите.

За да се избегне гаф, който да разгневи един от двата лагера,  частта за външната политика в речта й бе сведена до изреждане на успехите на Клинтън и заявки срещу “онези, които заплашват НАТО – “включително Русия”, САЩ също така ще предприемат действия за борбата с ДАЕШ.

Ясната позиция срещу Русия я отличава от Доналд Тръмп, който не само, че флиртува с Путин, но и се появиха основателни съмнения, че Тръмп е негово подставено лице. Подозренията се засилиха след като той помоли Русия да организира хакерска атака срещу Хилъри Клинтън, за да открие изтритите от сървъра ѝ имейли – казус, който беше предмет на федерално разследване.

Пред подобен избор е поставена Америка днес. Тръмп или Клинтън? Според скептиците това са избори, на които американците няма да гласуват ЗА качествата на определен кандидат, а просто, защото той не е другият. Според по-умерените, дори за последните 40 години Хилъри Клинтън да е била активна по отношение на множество каузи, тя днес трудно може да бъде генератор на промяната и новото. Но, може би пък, не е и нужно. Както каза самият Майкъл Блумбърг, когато подкрепи Хилъри за президент – “Нека изберем психически здрав и компетентен човек” – и до момента, тя е единственият кандидат, който притежава тези качества. 

* Снимка: Getty Images