SHARE

Как Шотландия се трансформира от страната с най-много насилие в развития свят, дом на най-смъртоносната столица на Европа? Процентът на убийства в Глазгоу днес е спаднал с 60%, разказва Самира Шакъл пред World Economic Forum. 

“Обикновено лицевите травми не могат да ви убият, но определено могат да ви деформират доста. В работата си като лицев хирург в Глазгоу в началото на новото хилядолетие, Кристин Гуудал лекува стотици, ако не и хиляди пациенти с травми на врата, лицето, главата и челюстта.”

“Понякога травмите са причинени от бейзболна бухалка, със счупени кости и синини, които сякаш са придобити от катастрофа. Често пъти е травма, нанесена с нож. Прорез на челото или бузата, която остава белег на лицето; удар с мачете в челюстта, разрязващ кожата и чупещ костта под нея.”

През 2005 г. ООН обявява Шотландия за страната с най-много насилие в развития свят. Същата година сравнителен анализ на Световната здравна организация показва, че Глазгоу е “столицата на убийствата” в Европа.

Д-р Гуудал оценява професионализма на колегите си, що се отнася до лекуването на хората. “Но започнах да се чудя какво можем да направим, за да предотвратим идването им при нас на първо място”, коментира тя пред изданието.

Хората обичат да правят рисковани неща: пушене, преяждане, секс без предпазване. Мъдростта на докторите в този случай е да убедят пациента да промени поведението си, вместо да чака появата на белодробен емфизем, инфаркт или СПИН. Но когато говорим за насилие, често смятаме, че това е вродено, невъзможно за промяна поведение и че хората, които го практикуват, не могат да бъдат спасени. Решенията на правосъдната система са по-строги присъди например. Но има ли друга опция, питат от WEF?

“През 2005 Карън Маклъски, анализатор за полицията в Стратклайд, изготвя доклад, в който подчертава, че традиционните полицейски методи не намаляват насилието. Тези доклади винаги включват списък с препоръки. “Една от тях беше почти иронична”, казва Уил Линдън, който работи за Маклъски като анализатор по това време. “Направете нещо различно.” Не знам дали трябваше дори да бъде там. Но шефът каза: “Окей, нека да направим него различно.”

Екипът на Маклъски започва да събира доказателства относно това какво мотивира насилието. В частност за Шотландия това са фактори като бедност, неравенства, токсична мъжественост, алкохол – всички тези фактори, които са извън рамките на полицейската интервенция.

След това те започват да търсят програми, които работят с превенция на насилието. Те вземат различни елементи от различни програми, като използват данни и подкрепа и от други шотландски служби – здравната служба, центрове за работа с наркомании, трудови бюра и други. От стартирането на инициативата през 2005 г. ръстът на убийствата в Глазгоу е паднал с 60%.

Стратегията попада в категорията на “общественото здравеопазване”, което помага за превенция за насилието. Този подход почива на принципа, че освен резултатите от насилието – психологическа травма и физическа такава, насилието е заболяване, която се разпространява от човек на човек.

Един от основните индикатори, че някой ще извърши акт на насилие, е, ако той самият е бил жертва на такова. Идеята, че насилието се разпространява между хората, възпроизвежда се и променя обществото, обяснява защо в рамките на едно населено място може да има повече стрелби или нападения с хладно оръжие, отколкото на друго, въпреки че и двете може да имат едни и същи социални проблеми.

Тъй като по света твърдият подход към насилието пълни урните, то този подход изглежда доста труден за приложение в обществото. Какво прави Глазгоу, за да промени това? Те вземат пример от работата на американския епидемиолог Гари Слъткин.

През 80-те и 90-те той е един от шестима лекари, които работят в 40 лагера за бежанци с над милион души в опит да спрат разпространението на туберкулоза и холера. Често овладяването на епидемията се случва чрез принуждаване на хората да променят поведението си, така че бърз ефект може да се наблюдава дори на места, където големите структурни фактори не могат да бъдат променени. Например холерата се причинява от лоши санитарни условия и замърсени водоизточници; изграждането на канализация отнема изключително дълго време, но приучването на хората да консумират вода от други източници може да спаси хиляди.

След това Слъткин започва да работи за превенция на СПИН за СЗО. И там той прилага своята теория, че промяната на поведението е много по-ефективна от това просто да се даде информация на хората. Когато лекарят се завръща в родния Чикаго, той очаква да получи заслужена почивка. Но там се сблъсква с друг проблем: рекорден брой убийства.

In 2005 Glasgow was Western Europe's murder capital

It changed things by looking at violence in a totally different way. Read more: https://wef.ch/2OtlweR

Публикувахте от World Economic Forum в Понеделник, 30 юли 2018 г.

 

Слъткин започва да събира данни за насилието в Чикаго. С течение на времето той вижда паралелите с опита си с разпространение на епидемии: “Кривите на епидемията са същите, клъстерите. Всъщност едно събитие води до друго, което е диагностиката на процес на зараза. Грипът причинява повече грип, настинката – повече настинки, а насилието причинява повече насилие.”

“Идеята е, че е погрешно да смятаме, че тези хора са “зли” и че знаем какво да правим с тях – да ги наказваме. Това е фундаментално неразбиране на човека. Поведението се формира от моделиране и копиране. Когато си в здравната професия, не виниш. Опитваш се да разбереш и търсиш решения.”

Следващите няколко години Слъткин прекарва в разработване на проект, който да приложи подхода на СЗО към епидемии от холера, туберкулоза или ХИВ с три основни момента: предотвратяване на предаването, превенция на бъдещо разпространение и промяна на груповите норми.

През 2000 г. проектът стартира в квартала на Чикаго Уест Гарфилд. През първата година се наблюдава 67% спад в убийствата. С идването на повече средства проектът се прилага на все повече места – навсякъде убийствата падат с поне 40 на сто.

Общата ефективност на метода е доказана от множество академични проучвания. През 2012 институтът “Джон Хопкинс” изследва четири квартала в Балтимор, където се прилага програмата, и открива, че броят на престрелките и убийствата е паднал и в четирите. В Сан Педро Сула, Хондурас, програмата води до спад от 98 престрелки в периода януари-май 2014 до едва 12 в същия период през 2015 г.

Обратно в Глазгоу, подходът на Слъткин е комбиниран с метода на криминолога Дейвид Кенеди, който работи в Бостън през 90-те. Кенеди дава на арестуваните членове на банди две опции: спрете с насилието и влезте в сферата на образованието и работата или се изправете пред тежки присъди.

Шотландската програма започва да се изпълнява от полицията с подкрепата на шотландското правителство. Това е необичайно, защото Шотландия вероятно е единствената страна, чиято полиция официално предприема модел, базиран на обществено здравеопазване. Чикагската програма оперира чрез университета, а програмите в Ню Йорк и Балтимор се управляват от здравните департаменти на градовете. Самият Слъткин се опасява, че това е ужасно, тъй като полицията често е част от проблема с насилието.

Но полицията не работи сама. Тя е съпътствана от лекари до социални работници. Сред тях има и “навигатори”, които се намесват непосредствено след инцидентите на насилие, за да помогнат на хората да намерят подкрепа. Те не са разпределени в определени точки, а работят в спешните отделения и разговарят с хора, които са дошли след инцидент на насилие. След първия разговор навигаторът се опитва да осигури възможности за лечение на зависимости, работа или терапия.

Шотландия е част от Алианса за превенция на насилието към СЗО, където различни държави споделят опит и данни в тази сфера. “Подход, който работи в Ямайка, може би няма да работи в Шотландия, освен ако не бъде приспособен – но е полезно да видиш какво правят останалите и какво се получава при тях”, казва Гуудал.

СЗО оформя четири основни стъпки в подхода към насилието като проблем на общественото здраве: разкриване на възможно най-много информация за аспектите на насилието; разследване на причините за появата на насилието, връзките помежду им и рисковите фактори; изследване на начини за превенция на насилието с оглед на информацията от първите две стъпки и най-накрая прилагане на тези стратегии.

“Стартовата точка е силното убеждение, че агресивното поведение и последствията му могат да бъдат предотвратени”, казват насоките на СЗО. Но за да се види ефектът от всичко това, се изисква сътрудничество на изключително дълбоко ниво в системата, често за по-дълги периоди от традиционния четири- или петгодишен изборен период. Шотландия има необичайно ниво на политически консенсус, като няколко последователни правителства поддържат програмата за превенция.

“Наречете го обществено здравеопазване, наречете го превенция – въобще няма значение, ако не използвате доказан подход, за да се справите с истинския проблем.” А въпреки нарастващите доказателства правителствата често не са склонни да инвестират в подобни проекти. “Проблемът не е в намаляването на насилието, а в това да комуникираме проблема с хората”, казва Слъткин. Той сравнява проблемите с насилието със стигмата срещу ХИВ-СПИН по време на първите епидемии през 80-те.

Кое е следващото място, където ще бъде въведен този подход? Лондон е една от вероятностите. Престъпленията с хладно оръжие достигнаха рекордни стойности за последните пет години през 2017 г., а кметът Садик Кан призовава за третиране на насилието като проблем на общественото здраве.

Целия материал може да прочетете на английски тук. 

Снимка: Полицията в Шотландия по време на училищна демонстрация за овладяване на насилието по време на протести. Инициативата е част от благотворителна акция в подкрепа на кучешки приюти.

Част от програмата за превенция на насилие в Шотландия включва уроци относно овладяване на инциденти на насилие, напр. атака с хладно оръжие. (Тази демонстрация не е част от програмата за превенция. Снимката е илюстративна.) Daily Record. 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.