SHARE

Бе закрит един бурен политически сезон в родния парламент. Сезон, изпълнен с много надежди и още повече разочарования. Сезон, който определи избора на политиците в този парламент относно бъдещето на страната. И той беше – нищо ново под слънцето на територията – всичко е като преди, и тези са маскари.

За периода от септември 2015 г. до юли 2016 г. бяха прокарани през парламента основните “реформи”, които обеща настоящото управление, създадоха се нови формули в коалицията и бяха приети множество важни закони. Резултатите.

Едно управление, което започна като пакта Борисов-Кънев, с времето се превърна в популистка коалиция между Патриотичния фронт и ГЕРБ. Думата “реформа” бе в устата на всички – политици, експерти избиратели, Европейска комисия. За последните години тя се превърна в основен двигател на българската политика и така въпросът “Кой ще ни оправи?” се замени с “Кой ще ни реформира?”.
В тази парламентарна година видяхме няколко реформи, които бяха приети, “опраскани” или забавени. И, разбира се, най-голямото събитие бе съдебната реформа.

Наръчник за “опраскване” на реформи

Съдебната реформа

Съдебната реформа бе една от основните причини за сформирането на кабинета “Борисов II”. Всичко трябваше да започне с промени в Конституцията, които да променят начина на управление на съдебната власт. С огромно мнозинство Народното събрание прие представената от правителството и изготвената от правосъдния министър Христо Иванов Стратегия за съдебна реформа. Основните промените предвиждаха:

  • ВСС да бъде разделено на две колегии – съдийска и прокурорска
  • да се намали мандата на членовете на органа от пет на четири години
  • да се въведе явно гласуване при вземането на кадрови решения
  • да се засили ролята на инспектората
  • да се въведе минална отчетност на главния прокурор
  • всеки съд да може да сезира Конституционния и др.

Със серия от “опрасквания” малко по-малко от този проект не остана нищо. През повечето време Борисов стоеше настрана от преговорите, а когато се включваше обикновено бе, за да да напомни, че без съгласието на главния прокурор не е редно да се правят промени, а в деня на гласуване на ключовата промяна в Конституцията – играеше мач. Никой не пожела и да окаже натиск на БСП, че като “европейска левица” е редно да участват в реформата и така реформата започна да зависи от ДПС, Първанов и Патриотичния фронт. Като награда за бламирането на реформата от страна на БСП, Мая Манолова стана Омбудсман. Допълнителен шамар в лицето на гражданското общество, което не стига, че не получи съдебната реформа, която то иска и подкрепя в своята представителност от над 80% според социологиечските проучвания, но и получи най-яркият защитник на най-вредното правителство на България, срещу което протестираше 404 дни за негов представител. Освен всичко Манолова бе все пак този политик от БСП, който заяви: Аз предложих Пеевски за шеф на ДАНС.

След като БСП изигра разпределената й роля на опозиция по този въпрос, дойде “историческият компромис” с ДПС, подкрепян и изнесен пред обществеността от РБ и не на последно място лично от председателя му в лицето на Радан Кънев. “Компромисно” отпаднаха половината важни текстове като:

  • свиването на мандата на ВСС
  • явното гласуване
  • сезирането на Конституционния съд
  • отчетността на главния прокурор и др.

“Компромисът” бе внесен в парламента и на първо четене подкрепен със 184 гласа от ГЕРБ, РБ, ДПС, Патриотичният фронт и Български демократичен център и Атака.

Тогава се задейства втория етап на “опраскването” – т.нар. “прокурорска поправка”, която предложи АБВ и подкрепи главния прокурор. Чрез нея съотношението в съдийската квота между членовете, избрани от съдиите и тези от парламента се промени така, че се обезсмисли същината на реформата – съдиите да получат по-голяма автономия.
След серия от скандали, преговори и заплахи се стигна до съдбовния ден – 9 декември, когато съдебната реформа бе приета с всички промени, които я обезсмислиха. Депутатите от ГЕРБ също се присъединиха към “прокурорската поправка”, което доведе до оставката на Христо Иванов и оттеглянето на ДСБ (без Москов) от властта.

Така завърши първият етап на реформата и нов правосъден министър пое по нататъшното ѝ изпълнение. Положението спаси началника на кабинета на президента Росен Плевнелиев – Екатерина Захариева.

Малките стъпки

В края на парламентарния сезон се стигна и до вторият етап на реформата – промените в Закона за съдебната власт. Те също не бяха приети еднозначно. Увеличаването на съдийското самоуправление бе до известна степен прието за положителна стъпка, но отпаднаха анонимните сигнали за корупция след като депутатите решиха, че подобни сигнали ще “съсипят живота” на магистратите. Повече за добрите новини във връзка с приемането на Закона за съдебната власт, можете да прочетете в текста “Статуквото не успя да пречупи съдийското самоуправление”.

На главния прокурор ще може да му се задават въпроси от граждани и неправителствени организации, но тук отново има уловка – това ще става от депутатите и то ако парламентът намери за необходимо.

Също така магистратите ще трябва да декларират, ако са част от тайни общества – масони, рицарски ордени и други особено актуални сред прокурорите общности. Отново, обаче, има дребен шрифт. Това ще става единствено при стъпване в длъжност и не са уточнени никакви санкции ако някой забрави да го направи.

Друга формална промяна е, че отпадна думата “централизирана” за прокуратурата, но по същество нито се промени характера ѝ нито влиянието на Главния прокурор.
След като промените бяха приети Цецка Цачева обяви съдебната власт за реформирана. Било каквото било, вече правосъдие има!

Не може да бъде подмината ролята на гражданите, които за да участват в процеса на тази най-важна за обществото ни промяна учредиха националната гражданска инициатива “Правосъдие за всеки” и създадоха исторически прецедент – внесоха своите предложения за радикална съдебна реформа:

  • Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години
  • Въвеждане на длъжността заместник главен прокурор за борба с корупцията по висшите етажи на властта
  • Намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от пет на три години
  • Намаляване на парламентарната квота във ВСС от единадесет на седем членове
  • Възможност за обжалване на всички административни актове по съдебен ред
  • Явно гласуване във всички органи и структури на Съдебната власт

Не беше изненада за никого, че и техните предложения бяха “опраскани”, а депутатите от статуквото се уплашиха толкова много, че прокараха законодателна промяна, която да не позволява подобни граждански своеволия в бъдеще. (Цялата история можете да прочетете в текста “Правосъдие на избраните”)

Патриотични избори и “мотаещите се в краката” българи от чужбина

През този сезон парламентът прие и Изборния кодекс, при който силно си пролича зависимостта на управлението от Патриотичния фронт. Изборната реформа имаше за цел да отрази вота на Референдума за електронно гласуване. Въведе се стратегия за въвеждането му и след няколко тестови и експериметални гласувания се очаква то да бъде напълно въведено през 2019 г. за Евроизборите.

И при тази ключова реформа имаше опит за “опраскване”, след като Цветан Цветанов предложи електронен вот да бъде въведен още тази година. Тогава според експерти, нямаше да е готова онлайн системата и електронния вот и гласуването щеше да претърпи провал, който можеше да опорочи неговото въвеждане. Прието бе и задължителното гласуване като санкцията за тези, които не отидат до урните при два последователни национални избора, е заличаване от избирателните списъци.

Но изборните промени преминаха под знака на една друга поправка – властимащите приеха, че в чужбина секции ще се разкриват единствено в консулските и дипломатически мисии. Предложението бе на Патриотичния фронт, според които така ще се намали вота от Турция, но реално това ощетяваше всички българи, живеещи извън страната. Започнаха протести и кампании като #ИскамДаГласувам. Президентът наложи вето на промените, а Валери Симеонов заплаши, че се оттегля от властта, ако ветото не бъде преодоляно. Вместо Фронта, обаче, се оттеглиха от АБВ, защото не били поканени на обсъжданията, което доведе и до оставката на Ивайло Калфин като вицепремиер и социален министър. Така, управленската коалиция стана още по-малка и Патриотичният фронт започна да диктува бъдещите решения. Това доведе и до отхвърлянето на президентското вето на 18 май от ГЕРБ, 12 депутати от РБ, Фронта, БДЦ и Атака – мнозинство, за което никой никога не би гласувал, което ще продължи да ражда закони и след ваканцията на парламента.

Гражданското общество, обаче, продължи да недоволства от промените, което доведе до репликата на Валери Симеонов “Не ни се мотайте в краката” – отправена към български гражданин от Ню Йорк. Президентът заплаши, че ще сезира Конституционния съд, което доведе до обещания от страна на ГЕРБ за нови промени в кодекса. Така, на 13 юли парламентът одобри нови поправки, внесени от новия крепител на властта Патриотичния фронт. Създаде се таван от 35 избирателни секции в държава като за разкриване на секция ще се изискват 60 заявления – преди бяха 40, но последната дума ще е на ЦИК. Премахнати бяха т.нар “автоматични секции” – места, където преди е имало поне 100 гласували и крайно се затрудни самоорганизацията на българите зад граница и откриването на избирателни секции. Район “Чужбина” не беше направен. Въпреки горещите обещания, давани от ГЕРБ именно за такава промяна. 

В Терминал 3 представихме темата в поредица от текстове:

“Анонимността в пленарната зала на НС ражда безумия”, “Кого лишиха управляващите от право на глас”, “Правилата “60-35-Х” в Изборния кодекс бетонират символичността на изборите в чужбина”.

Образователна реформа – “Искаме си робството”

Друга реформа също бе приета за изминалата парламентарна година и тя засягаше предучилищното и училищно образование. През м. септември 2015 г. парламентът прие новия образователен закон. С него се въведе държавна субсидия за частни детски градини и училища, която ще бъде получавана единствено при желание на училищното ръководство.

Освен това, образованието ще бъде разделено на четири етапа. Те ще са:

  • начален (от 1 до 4 клас)
  • прогимназиален (от 5 до 7 клас)
  • първи гимназиален (от 8 до 10 клас)
  • втори гимназиален (11 и 12 клас)

Заради новите етапи ще се променят и наименованията на училищата от началото на тази учебна година. Изчезва най-често срещаното съкращение СОУ (Средно общообразователно училище) и се заменя от “Средни училища” (СУ). Ще трябва да се променят имената и на езиковите гимназии, които сега се съкращават като ЕГ и стават професионални училища. Непроменени остават наименованията на основните училища.
Създава се и Национален инспекторат по образованието, а към отделните училища и обществени съвети, които ще наблюдават дейността на училището.
Открива се възможност и за създаване на нов вид училища – обединени, които ще бъдат от първи до десети клас и ще стартират в малките населени места. Ще могат да бъдат разкривани и иновативни училища, които ще имат право да променят част от учебния материал чрез нови предмети.

Но както и останалите реформи и тази не мина без скандали или без оставка. Скандалите засегнаха новите учебни програми, които бяха предложени на обсъждане от тогавашния образователен министър Тодор Танев.
В началото на тази година министърът предложи за обществено обсъждане програмите по история и литература и стана обект на всевъзможни нападки и спекулации, че затрива българщината. Появи се патриотарска вълна на недоволство, че “История славянобългарска“ била отпаднала от учебниците, а “робството” било заменено със “съжителство”. Тези твърдения бяха опровергани от министерството, но това не попречи на премиера, който вече беше силно зависим от ПФ, да поиска оставката на Танов.

Така, на 3 февруари нов образователен министър стана Меглена Кунева, която заяви, че и “Тачър е била министър на образованието” и като една същинска желязна лейди обяви, че “История славянобългарска” ще се учи четири пъти до 12 клас.

Разбира се, не трябва да се пропуска и фактът, че за да бъде отпразнувана образователната реформа се състоя величественият ивент наречен “Учителски събор”, на който 14 хил. преподаватели от цялата страна бяха призовани в Арена “Армеец”, за да получат информация за реформата, каквато може да бъде намерена на интернет страницата на МОН и за да им бъде обещано 10% увеличение на заплатите, каквото в последствие се разбра, че няма да има. Повече за това събитие можете да прочетете в текста “Събор като в обор – защо учителският събот е пълен провал”.

Когато “опраскахме” и болните деца – здравната реформа и Фондът за лечение на деца в чужбина

“Ще направя нужното в 2015 година всички да имаме електронно досие, електронна здравна карта и електронна рецепта” това са думи на здравния министър Петър Москов от 10 ноември 2014 г. в интервю за Нова телевизия.
Тези обещания се разсрочиха за началото на 2016 г., а днес обещанието, е че “До края на годината [2016] ще бъдат въведени е-идентификатор, е-здравно досие, е-рецепта и е-направление”.

За електронна здравна карта вече не се и говори, тя частично бе заменена от пръстов идентификатор. Той пък, трябваше да бъде въведен от 1 април 2016г. в болниците и аптеките, което отново не се случи, а вече отпадна и идеята за аптеките. На 19 юли идентификаторът заработи експериментално в пет болници и засега обещанието е, че на 25 септември системата ще функционира във всички лечебни заведения. До момента, това е единственото, при това частично и със закъснение, изпълнено обещание по отношение на електронното здравеопазване.

Друга част на реформата на Москов също претърпя провал. На 8 март Конституционният съд отмени разделянето на медицинската помощ на два пакета – основен и допълнителен.
В основния пакет попадат тежки и социално значими заболявания, които изискват незабавен прием в болници, а в допълнителния – състояния, които позволяват приемът в болница да бъде отложен с до два месеца. Идеята на законопроекта бе и двата пакета да се покриват от здравната каса, но по втория пакет да се формира списък с чакащите за процедурата пациенти. Текстът от Закона за здравното осигуряване беше атакуван от депутатите от опозицията и от АБВ, но решението на съда бе прието с 11 гласа ЗА срещу един ПРОТИВ. Конституционния съд намери уредбата на списъците с чакащите пациенти за напълно неясна и постанови, че така се нарушават основни права на гражданите. В отговор Москов обяви, че ще редактира и ще конкретизира спорния текст и ще го внесе за гласуване отново.

Все пак част от здравната реформа премина успешно през КС, но беше посрещната с протести от лекарските организации. С промени в законодателството здравният министър даде право на НЗОК да избира партньорите си спрямо потребностите, установени в Националната здравна карта и да сключва договори по критерии, зададени от Министерския съвет. Според критиците на реформата, това ще намали парите за болници, но според правителството така ще се оптимизира лечението на пациентите.

Но здравната реформа не беше под светлина на прожекторите. Петър Москов ще бъде запомнен като министъра, по чието време Фонда за лечение на деца в чужбина бе “опраскан”. На 20 април ръководството на Фонда бе задържано с показна акция на “качулки” и “барети” по време на заседание и уволнено по обвинения в корупция. На тяхно място бе назначено ново ръководство начело с проф. Владимир Пилософ (известен в ДС архивите като агент “Вайан”). Първоначалните съмнения, довели до арестите претърпяха пълно фиаско и очевидно прокуратурата претърпя провал в това да ги превърне в обвинения. За сметка на това оттогава фондът не спира да произвежда скандали, тъй като в управлението му цари пълен хаос. Това, естествено води до фатално забавяне и отлагане на лечението на деца, чийто случаи са предмет на работата на Фонда. Всичко това е и основната причина, граждани и различни доброволчески организации да искат оставката на министър Москов. Най-голяма заслуга за осветляването на действителната ситуация около произвола на властта във връзка с акцията във Фонда има Обществения съвет към институцията. Не случайно съмненията са, че дългосрочната цел е той да бъде закрит. Повече по темата можете да прочетат в текста “Първоюнски за Фонда за лечение на деца”.

* По текста работиха Йордан Цалов, екипът на Терминал 3 и консултанти в различните области, с които редакцията сътрудничи

** Снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова