SHARE

New York Times разказват историята на Брекзит – парче по парче. След като ви представихме техния интерактивен материал за това какво е бъдещето на Лондон, днес фокусът пада над сърцето на Британия – нейната здравна система и как тя вече усеща тежестта на напускането на ЕС. 

ЛОНДОН — Таня Пардила напуска Лондон. Последният й ден е 26 ноември, а очите й се наливат със сълзи, когато заговори за края. Ще й липсват картофите на пещ, барбекютата в неделя и маршрутът й за работа сутрин – през игрални полета, малки деца в училищни униформи и червена телефонна будка чак до клиниката, в която е сестра в педиатричното отделение от 11 години насам.

Г-ца Пардила не иска да напусне страната, в която идва преди повече от десетилетие. Но тази страна вече не съществува. На 24 юни миналата година, казва тя, “всички се събудихме в друга държава”.

Седемнадесет месеца след като Британия гласува да напусне Европейския съюз, много европейци избират да напуснат Британия. Повече от 122 000 са напусналите през годината до март според последни данни. Потокът на новопристигащи е намалял.

В Лондон – град, който е поддържан от европейски банкери, строители и адвокати – “място, което те кара да мечтаеш” по думите на г-ца Пардила, на мястото на напусналите започва да боли. Строителните компании и кафенетата нямат достатъчно персонал. Топ университети се тревожат за привличане на таланти. Но никъде притеснението не е толкова голямо, колкото в скъпата и вече задъхваща се Национална здравна служба.

Много преди Brexit здравната служба страдаше от хроничен недостиг на персонал, а днес страната има повече от 40 000 незапълнени поста на медицински сестри. Назначаването на такива от Европейския съюз обикновено е спомагало за запълването на дупката – особено в Лондон, където 14% от медицинските сестри идват от континента, два пъти повече от средните стойности за страната. King’s College Hospital, огромната институция, в която работи г-ца Пардила, в момента страда от недостиг на 528 сестри и акушерки и 318 доктори.

Брекзит, изглежда, със сигурност ще затрудни и ще оскъпи назначаването от континента – ако работниците все още искат да дойдат. Дори легалният статус на гражданите на ЕС, които ще останат в Британия, все още остава неясен, оплетен в застоя на преговорите между Брюксел и Лондон. Много се страхуват, че могат да изгубят правата си, сигурността на работата си, пенсиите и достъп до безплатно здравеопазване.

Именно тази несигурност е една от причините европейските медици или да напускат, или да обмислят напускане. В годината след референдума почти 10 000 си отидоха от Националната здравна служба. Броят на регистриралите се на практика в Британия медсестри от други държави в ЕС е спаднал с почти 90%.

Таня Пардила, втората отдясно, в King’s, където работи като сестра в педиатрията от 11 години. След вота Брекзит тя решава да се премести обратно в Германия. Последният й ден бе 26 ноември
Credit Andrew Testa for The New York Times

До този момент няма масивно преселение обратно към континента. Броят на работниците от ЕС в здравната система дори нарасна леко в годината на референдума. Но тенденциите са категорични: броят на напускащите европейци нараства, броят на тези, които се присъединяват – намалява.

“С Лондон в хватката на най-тежката криза в набирането на персонала медицинските сестри са напрегнати до максимален предел в отделенията, където не достига персонал”, казва Том Колклоу, регионален говорител на  Royal College of Nursing в Лондон. “Ако европейските ни колеги, които все още не са напуснали, не получат абсолютно право да останат, безопасността на столичната здравна структура ще бъде под заплаха.”

Националната здравна служба е основен стълб на следвоенната британска идентичност с философията си за безплатно здравеопазване. Бивш министър я определи като най-близкото нещо до националната религия в страната. По време на церемонията на откриването на олимпийските игри през 2012, на които Лондон бе домакин, звездата на шоуто беше танцово изпълнение от медицински сестри, които изписаха с телата си три гигантски букви: N.H.S.

По време на кампанията Брекзит именно аргументът за Националната здравна служба наклони вота. Про-Брекзит активистите твърдяха, че напускането на ЕС ще позволи на правителството да пренасочи 350 милиона паунда на седмица от Брюксел към здравната система. Това безспорно смело обещание беше поставено с удебелен шрифт на кампаниен автобус. Но то беше лъжливо: Британия плаща около £166 милиона на седмица на европейския бюджет и имаше много малък шанс дори по-малка от тази сума да отиде ексклузивно към здравната система.

“Това очевидно беше най-ефективният аргумент на кампанията”, заяви главният стратег на лагера за напускане на ЕС, Vote Leave, Доминик Къмингс по-рано тази година. “Щяхме ли да спечелим без имиграция? Не. Щяхме ли да спечелим без £350m/NHS? Всичките ни проучвания и близките резултати силно посочват, че не.”

Основана през 1840, клиниката King’s лекува психически разройства вследствие на тежки болни условия след Първата световна война и жертви на германските бомбардировки по време на Втората световна война. Днес тук се приемат оцелелите от терористични атаки или пожарът в Гренфел Тауър по-рано тази година.

Болницата представлява комплекс от двайсетина сгради в югоизточен Лондон. А Европа е в основите ѝ. Холандски работници строят хеликоптерната площадка на покрива. Източноевропейци помагат за построяването на ново интензивно отделение и сервират капучино в четирите кафета. От 9300 души клиничен персонал един от седем притежава небритански европейски паспорт.

Спешното отделение в King’s. Болницата е основана през 1840 и представлява комплекс от двайсетина сгради. Credit Andrew Testa for The New York Times

Така Брекзит предизвиква рязък сблъсък с реалността във всеки един департамент. В спешното отделение Сирил Ноел, французин и лекар, се бори с това, че страната, която обича, го е отхвърлила, и описва състоянието си като “петте фази на Брекзит”. При критичните пациенти Георг Аузингер, австрийски медик, е създал отделение от световна величина, но се притеснява за това, че му липсват лекари и сестри.

Много се тревожат, че здравеопазването, което ценят толкова дълбоко, е пред екзистенциален риск. По време на скорошна служба в параклиса на болницата свещеникът отправя молитва за защита от “ефектите на Брекзит”.

“Националната здравна служба е в британското ДНК”, казва Шели Долан, главна сестра и изпълнителен директор на акушеро-гинекологичното отделение в  King’s. “Европа е в ДНК-то на Националната здравна служба.”

Сирил Ноел, в центъра, е френски доктор в спешното отделение на King’s. Той казва, че вотът Брекзит е имал “огромен” психологически ефект. Между септември 2015 и септември 2016 14 966 граждани на ЕС са станали част от персонала в здравната система на Британия и 8424 са напуснали. Но между юни 2016 и юни 2017 12 748 се присъединяват и 9854 напускат. Credit Andrew Testa for The New York Times

Когато Д-р Ноел, медик в спешното отделение, започва смяната си един следобед наскоро, в отделението вече липсват дузина легла. Той оглежда обстановката: седем пациенти с удар, двама потърпевши от пътнотранспортни произшествия и няколко пациенти с рани от наръгвания.  Възрастна дама е прегазена от собствената си кола, след като забравя да активира ръчната спирачка. Малко дете е погълнало магнит от хладилник. Един мъж почти е умрял, след като са го ударили в лицето.

А в спешното отделение няма достатъчно медицински сестри.

“Просто петък като всеки друг”, казва д-р Ноел, 45, докато някой зад него бърше кървави петна с парцала.

Тази петък вечер с д-р Ноел работи и чешки доктор, както и сестри от Ирландия, Полша, Испания и Португалия. Няколко от тях са прекарали ваканцията в търсене на варианти за работа у дома. “Всички са нервни”, казва Александра Кундерликова, старша сестра от Словакия.

Кундерликова идва в Британия през 2003, една година преди присъединяването на Словакия в ЕС. Тя помни опашката пред Home Office [Британския департамент за имиграционен контрол – бел. прев.] в 4 сутринта, когато чака за работната си виза.

“Чудя се – казва тя – дали пак ще се стигне дотам?”

Александра Кундерликова е старша сестра в спешното отделение. Тя идва в Лондон от Словакия година преди страната да се присъедини в ЕС и добре помни опашките за работни визи.

Но все още повече европейци мигрират към Британия, отколкото напускат. Подобно на Националната здравна служба обаче пристигащите намаляват, а заминаващите стават все повече, казва Мадлен Съмпшън, директор на следенето на миграциите към Оксфордския университет. Тенденцията важи с особена сила за източноевропейците като Кундерликова.

Денят преди референдума Брекзит д-р Ноел се чувства отчаян и безсилен, тъй като не може да гласува. Затова решава да направи нещо, което никога не е вършил досега: Той се хваща на бас.

Д-р Ноел залага £200 на Брекзит. “По този начин, мислех си тогава, ако наистина се случи, поне ще има нещо позитивно от цялата работа”, казва той. За жалост той печели. £1500, които прави, горе-долу биха покрили таксата за британски паспорт. Но д-р Ноел няма желание да бъде британец – поне не сега.

“Чувствам се европеец”, казва той.

Той пораства като англофил в Източна Франция близо до германската граница. Семейството му носи белези от две световни войни. Докато е на 5, се разхожда из местния пазар и се прави, че говори английски. На 30 се влюбва в британска студентка, която е дошла във Франция по време на програмата за обмен “Еразъм”. Преди дванадесет години се местят във Великобритания и Ноел се чувства “у дома”.

Но сега, работейки извън Лондон, на места, където хората са гласували за Брекзит, гневът се надига у него.

“Чувствал съм се много раздвоен относно това да спасявам хора, които изразиха желание да се отърват от нас”, казва д-р Ноел.

“Психологическият ефект на Брекзит е изключително голям – казва той. – Чувстваме се отхвърлени като група.”

Той говори за “петте фази на Брекзит.”

Първо беше шокът, разказва Ноел. После отрицанието. (“Не се тревожете”, ще повтаря той на младите сестри от Португалия и Испания, които се притесняват в месеците след вота. “Нищо няма да се промени.”) После д-р Ноел стига до фазата на гнева, която е провокирана от цяло войнство гадни новини: молба на правителството към компаниите за списъци с чужденци (по-късно изтеглена); за мъж, който е наръган с нож заради това, че говори полски; за финландски професор, който, както и много други европейци, получава предупреждение за депортация.

Предупреждението е бюрократична грешка. “Но след Брекзит подобни грешки не се забравят лесно”, казва д-р Ноел.

Ако Националната здравна служба постоянно успява да произведе резултати, достойни за сравнение с тези на страни с много повече ресурси – например Франция, която има същия брой граждани но двойно повече болнични легла, – то това е в голяма част дело на хората, които работят там. Така смята д-р Ноел, който е работил и в двете системи.

“Националната здравна служба е изключително жилава система – казва той. – Хората са толкова отдадени. Когато системата е под напрежение, те работят по-здраво от всякога.”

Но Брекзит провокира много европейски работници да преосмислят решенията си. Ако гневът е третата фаза от Брекзит, а депресията – четвъртата, д-р Ноел казва, че вече е стигнал до финалната фаза: примирението.

За него това означава да напусне Британия в началото на следващата година. Новото му работно място го чака в Дубай.

Два етажа над спешното отделение, след лабиринт от коридори, зад две затворени врати е отделението за интензивна чернодробна грижа.

Чернодробният отдел на King’s College Hospital
в югоизточен Лондон е световноизвестен и има изключително европейски персонал. “Англичаните са малцинство”, казва д-р Георг Аузингер, завеждащ отделението за критични пациенти.

Д-р Георг Аузингер, който е начело на отделението за критични случаи, проверява двама пациенти, които се възстановяват от спешна чернодробна трансплантация с екстракорпорална оксигенация на мембраната, новаторска технология в областта на байпасите.  Тяхната кръв – литри от нея – е източвана от телата им, окислена от външна помпа и след това вкарана отново в кръвоносната система. Всяко друго място би ги отхвърлило от списъка на чакащите трансплантация и те биха загинали.

Чернодробното отделение в King’s е световноизвестно. То също така е и европейско. “Англичаните са малцинство,” казва д-р Аузингер.

Той е висок като върлина 51-годишен австриец от Залцбург, който има clipped accent и говори в бритицизми. Директорът на клиниката в чернодробното отделение е ирландец. Академичният директор е испанец. Болницата наскоро се опитва да привлече за академичен директор и германец, но той отказва: награден е с европейски грант на висока стойност, който не може да внесе в Британия след Брекзит.

Това тревожи д-р Аузингер, който трябва да назначи 407 медицински сестри и медици за новото интензивно крило на болницата. През изминалия месец нито един европеец не е подал документи за предложената позиция на старши консултант. “Преди поне една трета от кандидатите бяха европейци”, споделя той.

Д-р Аузингер е повече от щастлив да назначи квалифицирани британци. “Но докторите и сестрите в страната просто не достигат – казва той. – Онези, които в момента се обучават, не са достатъчно, за да покрият нуждите.”

Д-р Аузингер посещава пациенти в чернодробното отделение. Той казва, че позиция на старши консултант, рекламирана от месец насам не е получила и една молба за работа от ЕС. Преди поне една трета от кандидатите са били европейци. Credit Andrew Testa for The New York Times

През март правителството обяви план, според който бързо ще бъдат обучени още британски сестри. Но през септември постъпленията в училищата за медсестри намаляха, защото правителството оряза стипендиите за студенти. Това е една от причините поради която Питър Абсалом, ко-директор по назначенията в King’s, прави опити да замени една група имигранти с друга.  “Обръщаме поглед към Филипините, Австралия и Индия”, казва той. Три основни фази за набиране на персонал за планирани за следващите 12 месеца.

Всеки път, в който Абсалом назначава персонал от отвъд океана, той плаща за визите им и други разходи, които се натрупват в повече от  £4000 на човек за три години. Може да отнеме година, преди медсестрите изобщо да започнат работа. Европейците могат да бъдат наемани без разходи за виза и без допълнителна бюрокрация. За последните пет години медсестри от Португалия, Испания, Ирландия и други страни на ЕС съставляват около една трета от тоталния поток новоназначени.

Сега King’s е спрял кампаниите за назначаване в Европейския съюз.

“Най-трудното бе, че не можем да дадем сигурност на кандидатите за бъдещия им статус”, казва Абсалом.

Д-р Аузингер е в Лондон от 18 години. Той също обмисля да се върне в Австрия – но само при условие, че може да премести работата си там, но това е невъзможно. Според него Брекзит влияе на здравната система на страната като лош план за лечение. Великобритания боледува. Хората са гневни. Брекзит е лечението, което им се предлага. Това, което тревожи д-р Аузингер, е липсата на диагноза.

“Ако смятате, че Брекзит е лекарството, мисля, че лекувате на сляпо – казва той. – Когато нямате диагноза, е невъзможно да лекувате пациента правилно.”

Сестрата в педиатричното отделение, г-ца Пардила, все още трябва да обяви на пощенския си клон, че писмата й трябва да бъдат изпращани към Германия. Тя запазва банковата си сметка в Британия, тъй като се надява, че паундът може да се вдигне отново някой ден. Дотук той изгуби 20% от пазарната си стойност срещу еврото. Същото важи и за спестяванията ѝ.

След вота Брекзит неин британски колега я призовава да кандидатства за гражданство. Способностите ѝ са нужни. Не, няма начин, казва тя.  “Уважавам вота – отговаря тя. – Но няма да наведа глава пред него.”

King’s има изключителна площадка за хеликоптери, която отваря миналата година. Тя е построена от холандски емигранти. Credit Andrew Testa for The New York Times

Миналия септември тя се свързва със стар познат от университета и пита за възможностите за работа в Германия.

“Брекзит беше като събуждане – казва г-ца Пардила. – Кара те да преоцениш живота си. Хващаш се да мислиш: “Работя здраво. Не съм имала увеличение на заплатата от четири години. И сега ми казват, че не искат имигранти? Какво правя тук?”

“И после си мислиш: На 45 съм. По-добре да се преместя сега, защото ще е по-трудно, отколкото когато съм на 55.”

В малкият си апартамент, пълен с кашони, готови за преместване, г-ца Пардила опакова снимки на Биг Бен и Лондонското око, както и поредица евтини романтични новели, които и помагат да научи английски. На хладилника има магнит на Флорънс Найтингейл, майката на сестринството в Британия: англичанка, родена в Италия и обучена в Германия.

Една от причините Националната здравна служба да е една от най-добрите здравни системи в света според г-ца Пърдила е, че тя дава силна роля на сестрите.  “Възможностите и отговорностите са много повече тук”, казва тя. В Германия много от задачите, с които се занимава – прочит на кръвни резултати, плануване на лечението на пациенти, претърпяли транплантация – биха били изпълнявани от лекар.

В отделението на г-ца Пардила една трета от лекарите са европейци. Два пъти в годината си устройват Ден на международната кухня, в който всеки допринася с ястия от родината си. Тази година г-ца Пардила е направила вурст и кисело зеле. Неин гръцки колега е донесъл дзадзики, а от италианската страна са приготвени спагети.

Когато поредната мярка за спестяване на разходи предизвиква департамента да освободи по една сестра на смяна, г-ца Пардила трудно се преборва за ролята. Отнема година. В крайна сметка мисията е успешна.

“Иронията е – разказва тя днес, – че в момента не могат да открият кой да заеме тази позиция.”

Постът продължава да бъде вакантен от септември насам.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.