Напълно неуместен текст

Напълно неуместен текст

SHARE

От Dilov.info

Понеже се задава седмицата, прелюбезни, когато ще видим как напълно неизвестни хора се превръщат в типични герои при типични обстоятелства, реших да ви занимая с нещо напълно неуместно.

Тези ми разсъждения са отпреди 5 години, когато – заедно с група от най-вълнуващите български художници, сред които Бойко Колев, Наско Хранов, Вальо Ангелов, Георги Йорданов, Николай Янакиев, Росен Марковски, Онник Каранфилян, Николай Димчевски, Хари Арабян, Чочо Гюзелев и доста други – направихме знаменитата изложба „Вземи си жираф”. Изложбата беше в несъществуващият вече знаменит ресторант „Туига”, което на суахили също означава жираф.

И така…

Жирафът е нещо, което никога не си е на мястото. Жирафът е изящен и неуместен. Той е изкуство!

Жирафът не се побира в никакви стандарти. Той е илюстрация на Божественото чувство за хумор.

Салвадор Дали е ревнувал неистово изначалната неуместност на жирафите и за това ги рисува постоянно горящи.

Жирафът е единственото животно, което се ражда с рога. Някои мъжки, с течение на времето развиват до 6-8 рога. Тоест жирафът е рогоносец по рождение.

Мъжките жирафи достигат до шест метра височина и тегло до 900 килограма, но въпреки размерите си те не са в тежест за никого. Напротив – те са живо предизвикателство спрямо гравитацията и в този смисъл са поети. Поетите винаги са опозиция на гравитацията.

Сърцето на жирафа се намира на отстояние до 2.5 метра от мозъка. За това той никога не бърка чувствата с мислите.

При необходимост жирафите могат да бягат със скорост петдесет и пет километра в час. На кратки разстояния могат да се надбягат дори състезателен кон, но цялата им грациозност и достолепност говори: “Кому по дяволите е нужно да надбягвам кон?!”

Когато ходят, жирафите преместват едновременно и двата си крака от едната страна и после другите два – от другата страна. В този смисъл приличат на танцуващата Росица Кирилова, но с това нелепите прилики свършват до тук.

Дължината на една крачка на жирафа е 6-8 метра. Ако се наложи жирафът може да прескочи стандартна манекенка – до 1.85 метра – но като цяло жирафите гледат – срещнат ли манекенка, да не я прескачат. С това си приличат с художниците и скулпторите.

Съвсем погрешно е разпространеното мнение, че жирафите са безгласни. Те общуват помежду си на честоти по-ниски от 20 херца, които не се долавят от човешкото ухо. Казват важни неща, но понеже не могат да бъдат чути, предпочитаме да ги видим нарисувани или изваяни.

Още с раждането си жирафите летят. Жирафите раждат прави, затова първото нещо, което се случва на новороденото жирафче е полет от два метра височина. Жирафите политат, преди да вдъхнат въздух, поради което не се страхуват от никакви височини.

Бебето-жираф тежи 12 килограма, но също не е в тежест на никого, още повече, че не ходи на училище. Малките жирафи се раждат научени!

Езикът на жирафите е черен и може да достигне дължина до 45 сантиметра. Те умеят да почистват ушите си с негова помощ. Могат с езика си и други неща, които спестяваме тук, за да не загубим детската аудитория.

Жирафите издържат без вода по-дълго и от камилите. Но им е трудно да издържат без уиски и добра компания.

Жирафите не спят. Те се забавляват. Общата продължителност на съня им не надхвърля около 20 минути на нощ. При това не наведнъж. Жирафите спят на пресекулки заради своята безопасност, тъй като изправянето им отнема около 15-20 секунди. А и за да не пропуснат нещо.

В заключение – ако напоследък все по-често се чувствате жираф, а не гласоподавател, знайте, че има хора, които виждат и оценяват това!

SHARE
Любен Дилов е български писател-сатирик, сценарист на телевизионни и кино продукции, автор и продуцент на различни медийни проекти, журналист. Официален уеб сайт https://dilov.info/