SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и връзките ѝ с новата администрация в САЩ. За Washington Post тя коментира бомбардировката, която извърши Тръмп над режима на Асад. 

Не съм сигурна дали неофилията е истинска болест или литературна хрумка, но афинитетът към новостите определено описва огромна част от американската и международната преса. Моите неофилни колеги, както и аз обичаме новините, особено онези, които променят наратива, новините, които ти позволяват да опишеш света по различен начин, да изоставиш старите, предъвкани приказки и да кажеш с облекчение нещо ново и свежо.

Решението на президента Тръмп да бомбардира летателна площадка в Сирия изглежда точно такава новина. Променя наратива, защото изглежда да противоречи на всичко, което Тръмп е казвал за Сирия – като президент, като кандидат и преди това. Откакто той е в публичния живот, Тръмп се е противопоставял на хуманитарните военни интервенции, които винаги е разглеждал по възможно най-циничния начин. 

На 9 октомври 2012 г. той туитва напр.: “Сега, като рейтингът на Обама се срива – вижте как ще започне нападение над Либия или Иран. Той е отчаян”.

На 29 август 2013 г. отново туит: “Какво получаваме от бомбардирането на Сирия освен повече дълг и навярно дългосрочен конфликт? На Обама му е нужно одобрение от Конгреса”.

И на 5 септември 2013 г. отново туит – само с главни букви: “ОТНОВО, КЪМ НАШИЯ МНОГО ГЛУПАВ ЛИДЕР – НЕ АТАКУВАЙ СИРИЯ – АКО ГО НАПРАВИШ, МНОГО, МНОГО ЛОШИ НЕЩА ЩЕ СЕ СЛУЧАТ И ОТ ТАЗИ БИТКА САЩ НЕ ПОЛУЧАВАТ НИЩО! [sic.]”.

Сега изглежда Тръмп да е размислил, по негови думи благодарение на (наистина ужасяващите) снимки на деца, умиращи от химическо натравяне в провинция Идлиб.

Облекчени да видят, че САЩ използват военната си мощ, телевизионните всичколози и журналистите изпълниха ефира с хиляди спекулации. Продуцент на BBC ми се обади да ме попита дали мисля, че това означава “ново начало”. Анализатор по CNN и колумнист на Washington Post обяви, че с бомбардировките Тръмп е “станал президент на Съединените щати”.

Сериозно? Вижте какво се случи: Президент, който ни казваше, че военната намеса е в резултат на “сриващ се рейтинг”, току-що се намеси, докато рейтингът му се срива. 

Президент, който е известен с резките промени на мнение, направи рязка смяна от едно мнение на друго. 

Президент без никаква стратегическа визия направи ход, който не е част от никаква стратегическа визия. Наместо това взе военно решение, защото е видял снимки по кабелната телевизия. 

Кое от това е ново? 

От нападението насам сирийските военновъздушни сили показно излизат от базата, която се предполага, че е бомбардирана. А има все още непотвърдени сведения, че руските самолети вече са започнали на бомбардират цивилни в Идлиб като отплата на американското нападение.

Ако приемем, че това така – сега какво? Президентът ни обмислял ли е изобщо тези неща? Държавният ни секретар може ли да излезе с план?

Не е готино да разваляш купона, но се притеснявам, че неофилите няма за какво да се радват. Време е да се върнем на първоначалната история: Нефункциониращ Бял дом, президент, смесващ бизнес интересите си с политиката, кампания, чиито връзки с руските тролове и хакери тепърва ще бъдат осветлени.

Нека разнищим тези истории, преди да преминаваме към нови.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.