SHARE

Не може да съществува цивилизовано гражданско общество без карикатуристи. Някой трябва да осмива грозното и осветлява вулгарното. През годините карикатуристите са вбесявали Наполеон и Хитлер, както и крале и терористи. Техните карикатури са били осъждани или неразбирани, понякога са водели до закриването на вестници, а друг път до гнева на комунистическия интернационал.

Без карикатурите не може да има истинска свобода, защото освен всички останали пороци тя оборва и основния ни грях – предразсъдъците.

Оноре Домие и неговата “Гаргантюа”

enhanced-buzz-wide-20062-1367511017-5През 1830 г. френският крал Луи Филип отменя цензурата във Франция, без да знае какво го чака. Две години по-късно Домие изобразява краля като алчното чудовище, което иска жертвоприношение от всички. Заради карикатурата Домие отива в затвора.

honore-daumier-battle-of-the-schools-idealism-and-realism-illustration-from-the-series-fantaisies_a-g-9037309-8880731Друга известна карикатура на Домие е “Битката на школите – идеализъм срещу реализъм”.

“Цената на петрола се покачи с едно пени” от Филип Зек

joke4_31m15В разгара на Втората световна война Зек прави карикатурата на изхвърления в морето войник, за да покаже, че при недостиг на петрол ще се застрашат човешки животи във войната. Но не така политиците разбират карикатурата. Те смятат, че Зек прави връзка между интересите на петролните барони и причините за водене на Втората световна война. Някои дори определят карикатурата като “най-доброто от Гьобелс”, визирайки нацисткия майстор на пропагандата.

zec-cartoon“Заповядайте – не го губете отново“ от 1945 г. е по повод края на Втората световна война и се превръща в символ на антивоенните движения.

Дейвид Лоу и едно rendez-vous

jlowspНемците са били бесни от карикатурите на Дейвид Лоу от Evening Standard. Външният министър на Великобритания лорд Халифакс веднъж е казал на издадетеля на вестника, че “в момента, в който дойде Evening Standard, го прелистваме до карикатурата на Лоу и ако тя е за Хитлер, а тя обикновено е, телефоните започват да звънят, температурите да се надигат и цялото германско правителство започва да реве. Едвам ги укротяваме, преди да се е появила следващата.” Неслучайно през 1936 г. Дейвид Лоу изобразява “безгръбначните лидери на демокрацията”, по чиито гърбове марширува Хитлер.

08_lowПодобна реакция е получило и известното “Рандеву” от 1939 г. между Сталин и Хитлер, изобразяващо сключването на пакта за ненападение Молотов-Рибентроп. На карикатурата Хитлер куртоазно се обръща към съветския диктатор със: “Ако не се лъжа, вие сте изметът на света?”, а Сталин му отговаря: “А вие, вярвам, сте убиецът на работници?”.

Луи Ремекерс и немското танго

enhanced-buzz-wide-25699-1367511819-14По време на Първата световна война Нидерландия поддържа неутралитет и германската империя държи това да остане така. Точно за това от Берлин намират за изключително опасни карикатурите на Ремекерс като “Немското танго”, които може да настроят нидерландците против Германия.

louis-raemaeker-500x650“За твое здраве, Цивилизацийо!” се появява няколко месеца след началото на войната на 20 септември 1914 г. След като немците решават, че Ремекерс може застраши неутралитета на Нидерландия, те обявяват награда за неговото задържане от 12 000 гулдена.

Дейвид Ливайн и неговият Хенри Кисинджър

enhanced-buzz-wide-20005-1367511026-5В световен мащаб бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър се смята за едно от големите имена на дипломацията, но в САЩ той е противоречива фигура. Карикатурата на Дейвид Ливайн “Хенри Кисинджър чука света” от 1984 г. също предизвиква критика, но по съвсем друг повод, и то още преди да е публикувана. Когато екипът на сп. Nation научава какво е предал техният карикатурист за утрешния брой, те подписват протестно писмо към главния редактор. “Подписаха се 25 души от екип, в който си мислех, че има само 23-ма”, пише главният редактор, изумен от реакцията им за карикатурата. Възражението на екипа е, че “прогресивно списание не може да си позволи да използва шеги за изнасилване и сексистки образи (той чука, тя е чукана), за да предаде посланието, че Хенри Кисинджър се задоволява от международното превъзходство. Кисинджър е мъж, но глобусът не е жена”.

“Политиката на страха” от Бари Блит

This illustration provided by New Yorker magazine, the cover of the July 21, 2008 issue by artist Barry Blitt, shows Democratic presidential candidate Barack Obama dressed as a Muslim and his wife as a terrorist. The magazine says the cover is meant to satirize the use of scare tactics and misinformation in the presidential election to derail Obama’s campaign, but Obama's campaign called it "tasteless and offensive." (AP Photo/New Yorker)

Годината е 2008 и Барак Обама все още води битка, за да стане първият чернокож американски президент. Расистките кръгове в Щатите го нападат, че е мюсюлманин и дори терорист, който служи на лидера на “Ал Кайда” Осама бин Ладен. Всичко това е уловено от Бари Блит на заглавната корица на New Yorker, в която Обама е облечен като мюсюлманин, съпругата му Мишел е във военна екипировка, окачен е портрет на Бин Ладен и отдолу гори американският флаг. Карикатурата предизвиква вълна от възмущение и критики, като дори говорител на Обама заявява, че изображението е “безвкусно и обидно”. Мнозина не разбират замисъла на автора – “това не е сатира на Обама, това е сатира на изкривяванията, заблудите и предразсъдъците към Обама”, пише редакторът на New Yorker Дейвид Ремник.

“Най-накрая съвършен войник” на Робърт Майнър

robert-minor-503x650Публикувана в американското крайноляво издание Masses през 1916 г., карикатурата на Майнър води до това американските пощи да спрат да разпространяват списанието. Без разпространение, заради своя безмозъчен войник, в крайна сметка изданието е и спряно от продажба.

“Портретът на Сталин” от Пабло Пикасо

picassostСъветският диктатор умира през 1953 г. и от френското издание Les lettres françaises молят привърженика на Френската комунистическа партия Пикасо да направи негов портрет. Знаменитият художник така и прави, но се оказва, че е разгневил своите другари от партията. Вождът изглеждал женствен на шаржа, твърдят те, не били уловени неговите лидерски черти и липсвал героическият идеал на социалния реализъм. Пикасо оставa член на партията, но след скандала се отдръпва от политиката.

Най-големият враг на Наполеон – Джеймс Джилрей

enhanced-buzz-wide-3767-1367511018-5Твърди се, че Наполеон е казал за британския карикатурист Джеймс Джилрей, че е “направил повече от всички армии в Европа, за да го сломи”. Карикатурите на Джилрей често изобразяват Наполеон като неуверено и ядосано джудже, което иска да покори света.

james-gillray-650x465Но най-известна остава карикатурата му от 1805 г., на която Наполеон Бонапарт и британският премиер Уилям Пит си поделят света, който е като врял пудинг и откъдето и да го срежат, започва да се надига пара.

“Чудовището, ядящо палестински деца” от Дейв Браун

ce17d-sharon2003davebrownПротиворечивите карикатури често са на болезнени и сложни теми. Такъв е случаят с карикатурата на Дейв Браун, изобразяваща бившия премиер на Израел Ариел Шарон, който пита: “Какво лошо има… не сте ли виждали политик да целува бебета преди?”. Карикатурата е вдъхновена от творбата на Франциско де Гоя “Сатурн изяжда своите синове” от 1819 г. И до ден днешен множество карикатури имитират карикатурата на Браун.

“Плачещият Линкълн” на Бил Молдлин

bill-maudlin-jfk-cartoonПрез 1963 г. САЩ са в траур от убийството на президента Джон Кенеди. За да отрази повода, Бил Молдлин изобразява плачещия паметник на Линкълн, друг убит американски президент.

“Джиновата уличка” на Уилям Хогърт

william-hogarth-531x650Смята се, че Уилям Хогърт е баща на съвременната карикатура. През 1751 г. във Великобритания е наложено ограничение върху консумацията на твърд алкохол. Тогава Хогърт изобразява пороците от алкохола с “Джиновата уличка”, на която опиянената майка не вижда как детето й пада от стълбите. Английският художник Уилям Хогърт е известен с това, че посвещава голяма част от произведенията си на обществения морал и новите порядки на XVIII в.

Пророкът Мохамед

b7lgchxiyaaforh-0Сред всички карикатури на Мохамед онази, която със сигурност няма да бъде забравена, е от първата страница на Charlie Hebdo от броя след атентата от 2015 г., при който бе атакавуна редакцията на вестника и загинаха 12 души, сред които основателят и директор на вестника, един редактор и трима карикатуристи. След терористичния атентат Реналд Лузие изобразява отново Пророка, въпреки че точно изобразяването му е станало повод за атаките. На карикатурата Мохамед държи надпис “Аз съм Шарли”, а отгоре е изписано “Всичко е простено”.