SHARE

65 журналисти са били убити тази година, казва годишният доклад за убитите, задържани или изчезнали журналисти на “Репортери без граници”. Това включва професионални журналисти, журналисти – граждански активисти и работещи в областта на медиите.

Двадесет и шест от тях са убити по време на работа във военни зони или конфликтни зони. Останалите 39 са превърнати в мишени, тъй като работата им е била заплаха за политически, икономически и престъпни интереси. Подобно на изминалата година повече от половината смъртни случаи са били умишлено убийство, чиято цел е била да “запуши устата” на журналиста.

Най-смъртоностните страни за журналисти са Мексико, където са убити 11 журналисти, Сирия с 12, Ирак с 8 загинали, Афганистан с 9 и Филипините с 4 жертви през последната година. В Мексико журналисти, които разследват политическата корупция или организираната престъпност, са системно разстрелвани. Тазгодишното убийство на Хавиер Валдез Карденас, който пише за трафика на дрога като старши репортер на AFP и два местни вестника, както и издава книга по темата за насилието над журналисти в страната, предизвика широк публичен отзвук. По-голямата част от тези убийства остават ненаказани.

 

В сравнение с 2016 има спад от 18%, а 2017 е била годината с най-малко смъртност сред журналистите от 14 години насам. Спадът според “Репортери без граници” се дължи на високото медийно отразяване и кампаниите на международни неправителствени организации и медийни организации, които полагат усилия в областта на предпазването на журналистите. Обучения в областта на сигурността подготвят журналистите за специфични условия.

Но тази тенденция се дължи и на напускането от страна на журналистите на онези страни, които са критично опасни. Сирия, Ирак, Йемен и Либия наблюдават голямо изтичане на журналисти, а други избират да се прехвърлят към по-безопасна професия. Неспособността да опазиш живота си не е ограничена само до страните, които са във война – като такъв пример вече споменахме Мексико, където криминалните картели и местните политици тотално са обладали свободата на словото.

Най-шокиращата цифра е тази на задържаните журналисти – 326 души. Те са разпределени основно в пет държави – Китай е на първо място с 52-ма журналисти зад решетките, следван от Турция с 43 и Сирия с 24. После са Иран и Виетнам, съответно с 23 и 19 задържани журналисти.

В Китай задържаните са обречени на бавна смърт зад решетките, а държавата продължава да подобрява арсенала си от мерки, с който преследва журналистите и блогърите. Правителството вече не осъжда опонентите на смърт, но умишлено допуска влошаване на здравето им в затвора, докато те умрат. Такъв бе примерът с Нобеловия лауреат Лиу Сяобо, за когото ви разказахме по-рано тази година, като той и блогърът Янг Тонгиян бяха диагностицирани с последен стадий на рак и починаха след трансфер в болница.

След чистките на Ердоган вследствие на опита за преврат през юли 2016 г. Турция продължава да е най-големият затвор за професионални журналисти. При настоящите условия правото на процес не съществува, а избирателните решения оказват влияние над всички. Да критикуваш правителството, да работиш за “подозрителни” медийни източници, да се свързваш с определени източници и дори използването на криптирани съобщения – всичко това може да бъде основание за затварянето на журналистите под претекст, че се занимават с тероризъм.

Задържането в затвора, което в началото бе изключителна мярка, се превръща в систематично и перманентно състояние в Турция. Някои журналисти чакат присъда вече 18 месеца. Младият френски журналист Луп Буро бе задържан за 51 дни това лято, а френският фотограф Матиас Депардон бе държан един месец през пролетта, преди да бъде експулсиран от държавата.

Но журналистите не са задържани само заради това, което пишат. Много от тях са оставени да гният в затворите на авторитарните режими като пример за това какво се случва с онези, които говорят. Такъв е примерът с Махмуд Хюсеин Гома, египетски журналист, който е в ареста година без солидно обвинение. Той прави грешка да се прибере у дома за празниците през 2016, а днес е изправен пред обвинения за насаждане на омраза и публикуване на невярна информация.

Кореспондентът на Die Welt Дениз Ючел пък е задържан в Турция през февруари тази година, като двойният гражданин на Германия и Турция е обвинен в разпространяване на терористична пропаганда и насаждане на омраза. Президентът Ердоган го нарича престъпник в речите си и го държи като заложник на все по-турбулентните връзки между двете държави. След еднодневен секретен процес през юни пък за десет години е затворена виетнамска блогърка, която се изправя срещу Виетнамската комунистическа партия, която спечели изборите през 2016 и оттогава затяга хватката си над държавата.

54 са журналистите, които са държани като заложници. Основните страни са Сирия, Йемен, Ирак и Украйна. Поне 22 сирийски и 11 иракски журналисти са държани в страните си на произход, но цялостният брой на журналистите, които се държат като заложници, е изключително труден за определяне, тъй като семействата и колегите им често избират да не съобщават за изчезването им, за да не пречат на преговорите по освобождаването им.

Повече от тазгодишния доклад на “Репортери без граници” може да прочетете тук. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.