SHARE

България е една от 14-те страни – членки на ЕС, които рискуват да не изпълнят целите си за оползотворяване на битови отпадъци до 2020 г. според доклад на Европейската комисия.

Всяка една от тях ще бъде посетена от специална делегация, която да обсъди със съответните правителства необходимите мерки за решаване на проблема. При нас посещението ще е на 7 декември. Това, което членовете на тази делегация не знаят още, е, че България никога няма да постигне целите си за рециклиране. Защото в София ще има инсинератор. И далеч не само тези цели ще бъдат жертвани.

С 310 милиона лева, от които 130 милиона заем от Европейската инвестиционна банка, Столичната община иска да изгради завод за горене на отпадъци на площадката на ТЕЦ “София”, т.е. насред града. За сметка на здравето и джоба на софиянци.

В желанието си да усвои едни милиони общината не се спира пред нищо, вкл. истината, и не спира да се оплита в собствените си… обяснения. Затова трябва много ясно да се каже:

Не, проектът не беше представен на обществеността и обсъждане, такова, каквото изисква Законът за общинския дълг, не беше направено. Организираният ерзац само сгъсти мъглата около проекта.

Не, проектът няма необходимата оценка за въздействие върху околната среда. Хитроумно е направен ОВОС за площадката на инсталацията, но не и за града. Над който все пак ще се сипят фини прахови частици, диоксини, фурани, азотни оксиди… и през който ще преминават 48 пъти на ден (по проект) тежкотоварни камиони със смет, котлена шлака и токсична филтърна пепел.

Не, при горене на отпадъци не се отделят по-малко фини прахови частици, отколкото при горене на природен газ.

Не, дори при сегашната неефективна система на разделно събиране отпадъците на град София се оказват много по-малко от капацитета на инсталацията. Това означава, че или ще се горят чужди отпадъци, или ще се плащат неустойки.

Не, този инсинератор не е съвместим с европейската политика за кръгова икономика и рециклиране на отпадъците. Трябва да изберем – или инсинератор, или постигане на целите за рециклиране на битовите отпадъци, няма как и двете.

Не, оползотворяването на отпадъци чрез изгаряне не е концепция от бъдещето, а от миналото. Затова финансирането на подобни съоръжения от кохезионните фондове се прекратява от 2020 г. 

Не, не е това най-добрият инвестиционен избор при решаване на тежките екологични проблеми на столицата. 

Не, в този му вид „Топлофикация София“ ЕАД не е жизнеспособно дружество, в което да се инвестира финансов ресурс с такъв обем.

Не, София не е подходящо място за инсинератор с каквато и да е технология. Това, че нещо работи във Виена, по никакъв начин не означава, че ще работи в София. 

Всеки сам трябва да избере на кого да вярва – на Софийската община или на:

  • Европейския съд в Люксембург (за качеството на софийския въздух).
  • Административен съд София-град (за готовността, с която СО осигурява достъп до обществена информация). 
  • Съдебните инстанции, осъдили Вальо Топлото (за качеството и почтеността на управление на „Топлофикация София“ ЕАД и бъдещето на дружеството).
  • Европейската комисия (за бъдещето на изгаряне на отпадъци).
  • Очите си (за почтеността и капацитета на Софийската община да реализира мащабни проекти).

Подробни аргументи защо проектът не трябва да бъде финансиран неведнъж са били представяни на Столичната община, на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ на МОСВ, на Европейската инвестиционна банка и ред други организации институции. 

Още не е късно. И решения има, без риск за здравето на софиянци и в пъти по-евтини, като алтернативната визия за управление на отпадъците в София на сдружение „За Земята“ например.  Все още е възможно топката от този огромен автогол, който си вкара Столичната община, да бъде извадена от вратата и играта за започне отново. Честно и начисто. 

Автор: Емил Георгиев
председател на Инициативния комитет на Гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“ 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.