SHARE

Някога последният по-свестен главен секретар на МВР се пошегува, че хамлетовският въпрос във вътрешното ведомство е да биеш или да не биеш. Боят отдавна е наложен като обичайна практика в политиката на МВР.

В днешно време МВР „делегира“ правото си да бие на частни лица. Т.е. задържат някого и после викат заинтересованите или засегнатите от евентуално извършеното от него да му се отбият. Така се въздава полицейска справедливост – бързо и на място. Това показва историята на задържания Филип Михайлов Стойчев.

Преди време стандартните “информационни канали“, предимно близки до Пеевски, съобщиха, позовавайки се на пресцентъра на СДВР, че столични полицаи са задържали участник в схема за телефонна измама. От СДВР разказват, че малко преди обед на 28 август на домашния телефон на 67-годишна жена звъни непознат. Обявил, че синът й е блъснал човек с автомобила си. За да бъдел оневинен, трябвало да плати 11 000 лв. Определил й среща в кв. “Дружба”, където да донесе парите. „В резултат на проведените незабавни заградителни действия извършителят бил задържан”, твърдят от МВР. Версията на отсрещната страна е различна. Нормално, но затова има правов ред и установяване на фактите по безспорен начин в съда. Уж. Според Филип Стойчев, след като разбрал, че в дома му са дошли полицаи да го търсят, той доброволно се предава на органите на МВР. Стойчев е задържан  в сградата на 08 РУ, СДВР. Около 21,00 часа същата вечер се провежда процесуално-следствено действие „разпознаване” на Филип Стойчев в сградата на районното. През това време отпред се събират близки и роднини на “измамената” жена. Идват внуците й, както и техни приятели. След като пострадалата „разпознава” Филип, в сградата на полицейското управление са допуснати роднините й. На младите мъже е осигурено „свиждане” с Филип Стойчев. В качеството си на арестуван той е с белезници на ръцете. Набутан е в една стая на втория етаж на районното и минути по-късно там са въведени и внуците на пострадалата. Младите мъже хвърлят на Филип един корав пердах, който може да бъде определен и като жесток побой, зависи от гледната точка, защото всичко е относително.

Ако всичко това се беше случило след граждански арест, линчът би бил най-малкото логичен. Ако Филип беше бит от униформени, пак не би било прецедент. Когато обаче близки на пострадал бият задържан със знанието, съгласието и благословията на служителите на МВР, тъй като те осигуряват „свиждането”, ситуацията вече е извън контрол.

МВР не съблюдава закона, не се уповава на действията и решенията на прокуратурата и съда. Не, МВР доставя отмъщение под формата на саморазправа.

Бруталните нарушенията не свършват дотук. Към момента на побоя Филип Михайлов Стойчев е задържан на основание чл. 72 от ЗВМР. Спрямо него не могат да се прилагат никакви ограничения освен правото му на свободно придвижване. Въпреки това първоначално не му е дадена възможност да се свърже с адвокат. На следващия ден адвокат Тезгюл Лютфиева е уведомена, че Стойчев е задържан, и отива в районното. Тя твърди, че служителите на МВР са се опитали да предотвратят провеждането на адвокатското свиждане. В крайна сметка тя е допусната да се види с клиента си. Когато задържаният влиза в стаята за свиждане, адвокатът вижда, че той куца. Когато го пита какво се е случило, Филип й показва нараняванията си от побоя по краката.

Въпросите на адвоката към дежурния офицер за това какво се е случило остават без отговор и Лютфиева вика екип на Бърза помощ (който идва след повече от два часа), и настоява от наблюдаващия прокурор веднага да бъде разпоредена проверка и съдебен лекар да освидетелства нараняванията на Филип.

По конституция България е правова държава и се управлява според законите на страната. Но това това си остава на хартия. Защото в N-ското полицейско управление въздават облечено в униформи правосъдие по собственото си усмотрение. Нищо че в чл. 35, ал. 4 от НК пише: „Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища”. В N-ското полицейско управление явно не са чували още, че наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Ако някой обяви, че се вайкам за един бит „ало измамник“, ще сгреши. Това е повърхностно разглеждане на проблема. Има едно понятие, което се казва „Обществен договор“. И едно друго, на което би трямвало да е базирана съдебната система: “Невинен до доказване на противното”. Ние, гражданите, издържаме разните му институции и власти, за да функционират те по смисъла на закона. Издържаме МВР, за да брани вътрешната сигурност в страна и да осигурява ред. Издържаме съдебната власт, за да съблюдава спазването на закона и да носи справедливост. Това очевидно не се случва. Ако живеем по законите на естествения подбор, аз нямам нужда от МВР, съд и прокуратура. Никой няма нужда от тях. Ако ще налагаме личната си справедливост, аз лично бих инвестирал парите си в автоматично оръжие, не в данъци, които хранят ялови институции.

Да, побоят над един престъпник не е драма, но ако ще вземаме правосъдието в свои ръце, защо да започваме от него?

SHARE
Димитър Стоянов е възпитаник на СУ – магистър в специалността Антропология и филология. Занимава се с разследваща журналистика от 2007 година. Работил е за БНР, НОВА и бТВ. Автор е на Биволъ. Занимава се с криминални и икономически разследвания.