SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Един от първите коментари след изборите в Америка беше, че отиващият си президент оставя безпрецедентна криза в Близкия изток. На този фон е изключително важно какво ще направи идващият.

Едва ли сме предполагали, че така жадуваната победа срещу тероризма ще оставя толкова горчив вкус. Да бъдат разгромени джихадистите в източната част на Алепо и прогонени от тяхната крепост беше желание на целия прогресивен свят. Дали обаче ни донесе радост?

В сметката не влизаха хиляди невинни убити деца, ранени цивилни граждани, сираци без подслон… Снимките ни показват малчугани в кръв, бебета на улиците, ранени, които пълзят по тротоарите – последствия от масираната непрекъсната офанзива на сирийските войски, подкрепяни  от въздуха от руските бомби и на земя от военни подразделения на Иран и “Хизбула”.

Имаше ли друг начин? Това ли е мярката за нашата цивилизация? Ще ни обвинят ли бъдещите поколения за цената или привържениците на сриването на Алепо ще бъдат прави с твърдението: „Няма друг начин“. Все въпроси без отговор днес.

kids

На политическо ниво битката за Алепо бе предрешена от момента, в който Турция промени параметрите на своята позиция и се отказа да подкрепя останките от прогресивната сирийска опозиция в Източно Алепо срещу несигурното обещание за задържане на територии на юг от границата й. Дали ще получи тези области? Анкара ги приема за изключително важни, поставя тази цел на първо място в доктрината за националната си сигурност и свързва териториите на юг с борбата със собствените си кюрди и тяхната терористична организация ПКК.

Ще припомня, че Турция започна така наречената операция „Щитът на Ефрат“ на 24 август. За първи път турски войски нахлуха в територията на Сирия на път за град Ал-Баб. Официалното обяснение на властите бе, че ивицата земя в Сирия до границата с Турция е необходима за буферна зона и бежански лагери. Военното действие срещна официална  съпротива на властите в Дамаск и последваха изявления на сирийските лидери и иранските им съюзници, които протестираха срещу нарушаването на териториалната цялост и нахлуването на турски танкове в Сирия.

Не е тайна, че обяснението на Анкара, макар и важно, не е основната причина. Под нея се крие безспорната цел да се прекъсне успешният път на военните подразделения на сирийските кюрди, за да не се съединят териториите на анклавите Кобане и Африн, които имат преобладаващо кюрдско население и се управляват от местни съвети. За Анкара сирийските паравоенни организации не са самостоятелни, а са крило на терористичната ПКК, която непрекъснато взима невинни жертви с атентати в Турция. Това прави съществуването на сирийска кюрдска непрекъсната територия на юг от границата на страната напълно неприемлив съсед.

Какви са шансовете на сирийските кюрди за автономия е трудно да се прецени. В краткосрочен план – малки, но може би в дългосрочен са по-големи. Вече няколко години сирийските кюрди се радват на мирно съжителство с войските на държавната сирийска армия. Башар Асад не нахлува в управляваните от тях анклави, а сирийските кюрди не говорят за друга държава, а за автономия в рамките на федеративна Сирия. Доскоро Башар Асад не даваше пряк отговор, но негласно се знаеше, че той не подкрепя техните искания. Миналата седмица обаче, може би вече окрилен от близката победа в Алепо, той категорично заяви, че сирийската конституция не позволява федерация, че Сирия е едно единно териториално цяло и държавата има суверенитет. Думите бяха студен душ за Салех Муслим, лидера на сирийските кюрди, който по това време беше на посещение в европейски страни, за да търси подкрепа за идеята за независима кюрдска автономия в рамките на Сирия.

Т.е. може да се предполага, че ако Башар Асад се разправи с останалите си опоненти, ще се обърне и срещу неговите кюрди.

Съвсем не на последно място трябва да се каже, че военните отряди на сирийските кюрди са най-сполучливите воини срещу терористите на „Ислямска държава“. Те имат отделни мъжки и женски отряди и постигнаха най-големите бойни успехи срещу джихадистите още с отбраната на Кобане преди две години.

Сирийските кюрди обявиха и начало на офанзивата срещу Рака на 8 ноември. Офанзива, която те разделиха на два етапа, подобно на тактиката за превзимането на Мосул. Накратко – през първия етап се обкръжава градът сухоземно, но с помощта на въздушни удари от самолети на коалицията, а после се напредва към населените райони.

Казват, че отрядите на сирийските кюрди наброяват около 30 000 бойци. Срещу тях вероятно има около 5000 джихадисти на „Ислямска държава“, добре окопали се в тунели и минирали сгради и къщи в града.

Кюрдите воюват за своя живот и своята държава. Ако те успеят в офанзивата срещу Рака, ще спечелят международно съчувствие, разбиране и подкрепа за тяхната кауза. Все основания да предполагаме, че в последните дни от управлението на Барак Обама ще се засилят и военните действия срещу Рака.

Салех Муслим
Салех Муслим
Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад
Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад

*Заглавна снимка: Al Jazeera

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.