SHARE

Неочакваната двудневна визита на Бойко Борисов в Кремъл приключи – в крайна сметка като еднодневна. Събрахме мнението на водещи анализатори, които споделиха своите коментари за визитите на Радев и Борисов при руския президент. 

Юлиан Попов, служебен министър на околната среда и водите при кабинета на Марин Райков

Русия е дребен търговски партньор без перспектива за нарастване.

Българският износ за Русия през 2016 година е на стойност 765 милиона лева. За ЕС е над 31 милиарда лева, или 40 пъти по-голям. През 2016 година българският износ за ЕС е нараснал с 2 милиарда лева спрямо 2015 година. Тоест само нарастването на износа ни за ЕС за около малко повече от 4 месеца е по-голямо, отколкото износът ни за Русия. Изнасяме повече в дребна Македония, отколкото в Русия. За Германия изнасяме 8 пъти повече, отколкото за Русия, за Турция – 5 пъти. С Русия трябва да се говори. За връщане на архивите, които ни принадлежат, за прекратяване на хибридната война, за кибератаките, които водят към Русия, за състоянието на водата в Черно море.

Николай Василев, съветник на президента Росен Плевнелиев

Москва не вярва на сълзи

Посещенията на президента Радев и на премиера Борисов в Русия очаквано се превърнаха във фиаско! Но вместо да обяснят на нацията, че „ равноправни взаимоизгодни” отношения между София и Москва са невъзможни, президент и премиер се впуснаха във взаимни нападки, а част от експертната общност потърси вината… в България, в президента Плевнелиев и т.н.

Основната причина за фиаското се дължи на опита на голяма част от българския елит като щраус да си зарови главата в пясъка, мислейки, че така ще може да промени обективната реалност.

Неведнъж през последните години чуваме разсъждения от типа: „ние сме в Европа, но не искаме да бъдем „фронтова държава” при противопоставянето с Русия“… Човек би помислил, че според тези хора можем да преместим България някъде другаде – например до Канарските острови!
Лицемерието на някои от „експертите“ е очевидно. Андрей Райчев например обяви, че Русия ни била много обидена!
Същият Райчев, признава, че геополитическото ни положение е такова, че в различни исторически периоди земите ни са били части от Близкия изток, от Евразия или от Европа.
Само че това са евфемизми. Изборът на България днес е да сме част от „Неоосманския проект“, от „Руския свят“, или от „Западния свят“.

Ако приемем, че сме избрали да сме част от Западния свят, това означава, че сме “фронтова държава” и взаимоизгодно сътрудничество с Русия е невъзможно. Надежда, че такива отношения са възможни, се появи през 90-те години на ХХ век, когато изглеждаше, че Русия – притеснена от възхода на Китай и от турбуленциите в Ислямския свят, ще приеме да стане част от Западния свят. Периферна част, но все пак част от него.

Не изглеждаше логично страна, чиято икономика се базира върху износа на суровини и чието население намалява, да бъде агресивна. Но не за първи марксическата теза (приета от някои от ултралибералите), че икономиката определя политиката, се провали с гръм и трясък. Русия пожертва просперитета на своите граждани в опит да се възстанови като самостоятелен геополитически играч в многополярен свят. Щом това е така, за Русия става жизненоважно да доминира, а ако може да контролира Черноморския регион. По думите на американския геополитически наблюдател Робърт Каплан – за Русия това е толкова важно, колкото за САЩ е да доминират Карибския басейн, а за Китай – Южнокитайско море.

Казано просто, за да бъде Русия център на сила в задаващия се многополюсен свят, България не трябва да е част от Западния свят.

Това е дилемата пред нас. До отстояваме „цивилизационния си избор“ като „фронтова държава“ или да се върнем в „Руския свят“.

Но Путин знае, че няма никакъв шанс да победи Запада. Съотношението на силите е безнадеждно в негов ущърб. Затова той прави опити да го раздели.

За да разберем как би могло да се случи това, трябва да сме наясно как функционира Западният свят след Втората световна война.

По думите на първия генерален секретар на НАТО лорд Исмей алиансът има за цел да държи американците в Европа, руснаците навън и германците под контрол. Със съгласието на канцлера Аденауер Германия е превърната в икономически гигант и политическо джудже. Америка е можела с лекота да залее Европа със своите коли и хладилници, но предпочита да позволи на европейската индустрия да се изправи на крака. На Германия е позволено да изнася и да издига бариери пред своя пазар, но тя е ангажирана със субсидиране на европейската периферия. За 4 -5 десетилетия нетният трансфер от Германия за ЕС надминава мразените репарации, наложени ѝ след Първата световна война. Две поколения германци бяха доволни от предложената им „сделка“. Но Европейският съюз не можа да преодолее основния си „дефект“. Той бе изграден около голям износител (Германия) и това унищожи индустриалната база на страни като Италия и Испания, които нямаха право нито да ограничават германския износ, нито да обезценяват валутите си, нито можеха да поддържат драстично по-нисък стандарт на живот за гражданите си. Логично те затънаха в дългове.

Функционирането на „Европа“ изискваше тези дългове да бъдат опростени и приети като субсидия. Но новото поколение германци не осъзна, че това е механизъм и за техния просперитет.

„Дефектът“ не Европа не би бил фатален, доколкото тя е само част от Западния свят. А той е изграден около вносител! Съюзниците на Америка изнасят в нея стоки – Америка изнася сигурност и… доларови банкноти.

И тази симбиоза днес е поставена под съмнение. Доналд Тръмп настоява съюзниците да поемат в по-голяма степен отговорността за своята отбрана и да търгуват със САЩ на „равноправна основа“. Това, разбира се, е рецепта за катастрофа. Можем само да се надяваме, че “курсът Тръмп” е само временно явление и след него нещата ще се върнат към доказалия се модел.

В тази среда Путин нескрито се опитва да прикотка Германия към излизане от модела, който направи Западния свят толкова успешен. Цената, която той иска, е… страни като България. Това не се случва за първи път. Според Договора за презастраховка от 1887 година Германия признава България за изконна руска сфера на влияние! Тогава Стефан Стамболов осъзна, че искаме или не, сме „фронтова държава“ и така българската независимост бе защитена… за няколко десетилетия. Но дори след Лондонския договор за мир от 1913 година, когато достигнахме върха на своето развитие и получихме излаз на Егейско море, не осъзнахме, че единственият начин да не попадаме никога повече в „Руския свят“ или в „Близкия изток“ е да установим „специални отношения“ с Великобритания ( и по-късно със САЩ).

Днес „фронтовите държави“ като Полша и Румъния са наясно с този си геополитически императив. Ние фантазираме, че е възможни взаимоизгодно сътрудничество с Русия.

Фиаското на президента и премиера в Москва би трябвало да отрезви нашия елит и нашия народ.
А дано, ама надали!

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма в първия кабинет на Борисов (извадки от интервю за радио “Хоризонт”)

Благодарностите, извиненията и молбите на премиера Борисов на срещата с Путин ми се струват страшно неуместни.

За „Белене“ благодарни и щастливи трябва да са от руския строител, който ще получи приходи от още милиарди. За “Южен поток”, ако някой трябва да се извинява, това е руският президент, който със собствената си уста изрече думите „Прекратяваме Южен поток“. Причината беше, разбира се, това, че България в крайна сметка прояви здрав разум и не посмя да продължи да нарушава европейските правила на свободния пазар, за което беше започнала наказателна процедура срещу нея.

Поведението, което от българска страна виждахме и виждаме по тези проекти, не е на един равнопоставен партньор, който търси интереса си и приема условията само ако те отговарят на него.

Нали всъщност целта на продавача е да продаде на купувача. Нямаше вероятност България да остане без доставки на руски газ. Що се отнася до транзита, там всичко е въпрос на икономика и пазарни отношения. Руските партньори се опитваха по такъв начин да поставят нещата, че България да има много съмнителна икономическа полза, а по-скоро – да има загуба. “Газпром” преговаряше поотделно с всяка страна по трасето на “Южен поток”, криеше се какво се договаря с останалите, поотделно се извиваха ръцете. На всичкото отгоре се искаше страните, през които минават газопроводът, да поемат негативите от неспазването на европейските правила.

Повръща ми се от изказванията, че сме малка страна, която моли голямата за прошка.

Ние сме страната, която е дала на Русия и религия, и азбука, ако щете – и държавност. Хайде малко повече самочувствие! Дори в икономически план не сме малки. Ние сме част – не „партньор на“, а „част от“ – най-мощния икономически блок в света – ЕС. Ако използваме лостовете, които ни дава това членство, резултатите може да се забележително добри за тези, които искат да ги постигнат.

Вчера украинската газова компания е спечелила арбитраж срещу “Газпром” и в резултат от компанията са решили да раздадат по един милион премия на всеки, допринесъл за това, сподели Трайков.

В България вероятно тези хора щяха да бъдат обявени за русофоби и уволнени от компанията.

Европейската комисия, дирекцията за конкурентоспособност, констатира, че в продължение на години България е надплатила милиарди долари или евро на „Газпром“. Зависи от нас да си ги поискаме.

Илиян Василев, бивш посланик на Република България в Русия

Убийствено невежество в интерпретацията на причините и резултатите от визитата на Борисов в Москва.

Няма и не можеше да има конкретен резултат. Борисов се измъкна с обещания в бъдеще, макар че бе притиснат.

Срещата стана, защото Русия има изгода и тръгна да ни ухажва заради по-голям неин интерес да блокира конкуренция в Южния газов коридор.

Няма нищо конкретно – просто страните се разбраха да продължат разговорите.

Не може и да има – няма нищо, което София да може да предложи самостоятелно и да го реализира. Слава богу.
Лека драматургия, малко театър и Борисов правилно се прибра “по-рано”.

Това, което ще стане, не зависи от срещи в Москва. Това не могат да разберат родните русофили – Русия нито иска, нито може да ни предложи каквото и да било – нито “необятен” пазар (от повече от петнадесет години износът ни е около 600 милиона и не мърда, защото се администрира и нашите износители им писна да губят), нито е перспективен (дори Първанов не можа да получи привилегировано третиране).

В Кремъл разбраха, че политическите гаранции на българските ръководители не струват нищо.

Е за какво тогава да се виждат президенти и премиери.!? Десет години не се били виждали – и като се видяха, какво стана? Нещо съществено.

Там, където можем да направим нещо – или не знаят или не умеят – говоря за интерконекторите и за трейдъра ни – “Булгаргаз”., който е отрицание на всякаква идея за хъб.

Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз

Струва ми се, че дори на съвършен циник и безскрупулен тип като Путин му е станало леко некомфортно в присъствието на бате Боеко…подмазваческите плонжове на нашия герой, нещо хич не са по вкуса на московския самодържец…та да не се чудим защо днес руските медии се гаврят с България и с посещението на Борисов…

P.S. Специален поздрав за всички калинки, дето видяха в Борисов и милиционерите от ГЕРБ някаква алтернатива на БСП и посткомунистическото статукво… задкормилното устройство трябва да се използва по предназначение, мили хора.

P.P.S. За човек, който обичайно се държи като препариран или восъчна фигура, избягала от музея на Мадам Тюсо, явно доста му е дошло…

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.