SHARE

Тази седмица молдовците излязоха на протест в столицата Кишинев. Причината: изброрът на прозападният кмет на града Андрей Настасе бе анулиран. На 3 юни Настасе спечели кметската надпревара, но съдът анулира избора му – причината не става ясна от съдебното решение – имало извършени нарушения и от двете страни на изборите.

Действията обаче, изглежда, да са част от голямата картина в Молдова – нейното разделяне с ЕС и отправянето ѝ към Евразийския икономически съюз.

В края на 2016 г. за президент бе избран проруският кандидат Игор Додон. И макар страната да е парламентарна република, Додон не загуби никакво време – първата му работа бе да обвърже страната с Евразийския икономически съюз, воден от Москва. Същият, към който в Украйна през 2014 г. диктаторът Виктор Янукович се опитва да отправи страната, късайки споразумението ѝ с ЕС.

Намерението на Додон бе гръмко обявено – Молдова да стане член на проекта на Путин, целящ да обедини бившите съветски републики. Обаче той все още не държи изпълнителната власт в ръцете си и затова след година преговори успя единствено да даде на страната статус на “наблюдател” в Евразийския съюз.

Тази година през ноември обаче са парламентарните избори в страната. Толкова “ключови”, че специално за тях към Молдова ще се отправи руският патриарх Кирил, за да даде тласък на проруската социалистическа партия на Додик.

Ако проруските социалисти спечелят изборите – навярно именно в стил “Янукович” Молдова ще се откаже изцяло от европейските си амбиции и ще поиска да стане член на Евразийския икономически съюз. А това навярно ще предизвика протести – особено в големите градове и столицата. Удобно обаче новият прозападен кмет няма да е встъпил в длъжност, а нови местни избори в столицата ще има чак догодина. 

Евразийският икономически съюз бе създаден през 2014 г. като следваща стъпка в интеграцията на бившите съветски републики. Първоначално проектът имаше грандиозни идеи да създаде обща валута, единен пазар и единна политика в областта на отбраната и външните работи – всичко това под шапката на евразийството (създадено от един от идеолозите на Путин – Александър Дугин).

На няколко фронта проектът не постигна успех. На първо място централноазиатските републики – повечето водени от същите пожизнени диктатори, които са ги водили и по съветско време – нямат желанието да сдават чак толкова властта си. Особено когато съседен Китай предлага множество инвестиционни проекти – най-голям от които е “Новият път на коприната”, минаващ именно през тях.

На второ място, от 16-те съветски републики само 5 пожелаха да се присъединят (Украйна трябваше да е шестата).

Така – далеч от интеграцията, желана от Русия, с много диктатори, които не желаят да сдават властта си Евразийския съюз по-скоро е опит тези страни все пак да останат в руската сфера на влияние.

И тук идва Молдова – която освен членство в ЕС и НАТО е обмисляла през годините и обединение с Румъния. Всички тези надежди, възпряни още в техния зародиш, когато през 1990 г. руски сили окупират една част от току-що отделилата се държава – Приднестровието.

Сега повече от две десетилетия по-късно Кремъл е готов страната окончателно да влезе в руската орбита и да забрави за всички европейски мечти – и нещото, което най-много плаши Москва, е ново надигане, нов Майдан, срещу тези кроежи.

SHARE