SHARE

Историята на Прехода може по-добре разбрана през историята на концентрацията на частния капитал.

В различни периоди българският частен капитал укрепваше основно чрез приватизацията на държавна собственост, обществени поръчки и еврофондове и укриването на данъци.

Този подход може да обясни много от странните политически събития в страната, които трябваше или да акушират, или обезпечат процеса на натрупване на частни капитали.

Бих разделил този процес на 5 периода:

Период 1: 1990-1996
Създаване на частния сектор през държавната собственост.

В началото на прехода имаше остър глад на капитали в условията на държавен фалит с огромен спрямо брутния продукт външен дълг (дори днес при близо седем пъти по- голям продукт външният дълг е почти същият в абсолютна стойност).

Основните източници бяха два:

(1) кредити от държавни банки към определени лица, с които се регистрираха частни банки за събиране средства от държавните предприятия и населението;
(2) заставане на новите частни фирми на входа и изхода на големите държавни предприятия с цел обиране на печалбата и фалирането им преди приватизацията.

Натрупването на достатъчно капитали изискваше време и това отложи приватизацията с близо 5 години въпреки приетия закон през 1992 г. Затова бяха нужни социалисти във властта, които да форсират този процес, завършил с хиперинфлация, квазифалит на държавата и икономиката. И масова приватизация, която да роди първите олигарси.

Период 2: 1997-2002
Приватизация на държавната собственост

Когато настана време за касова приватизация, социалистите станаха идеологически ненужни. Но тогава на сцената излязоха новите български капиталисти – с достатъчно капитал и политически инструменти, с които да се сдобият с най-големите български предприятия. Не само защото само те имаха парите, а и защото малкото чуждестранни инвеститори – на фона на няколко регионални кризи – бяха отказани от приватизационните процедури.

Новите приватизатори бяха три вида: ликвидатори, които директно разпродадоха активите; олигарси, които продължиха дейността на държавните предприятия, но със заграден чрез политически лостове пазар и малка група реални предприемачи, които наистина се опитаха да правят бизнес по пазарен начин. Вече се оформиха бизнес групите и бъдещите олигарси.

Период 3: 2002 -2008
Концесиониране и замяна на държавната собственост

След голямата приватизация дойде време да се приватизират и концесионират монополите като БТК, ЕРП, ВиК (вече в София от 2000), “Булгартабак”, летища, пристанища, подземни богатства. В този процес освен чуждестранни инвеститори и фондове се очертаха и български бизнес групи, които чрез политическата власт натрупаха огромно състояние и влияние.
Особено голямо значение в този процес изиграха заменките, чрез които беше незаконно приватизирана огромна държавна собственост с качество за ваканционни имоти – което даде огромен тласък на застрояване на Черноморието и планинските курорти. И превръщане на България в евтина туристическа дестинация от масов тип.

Период 4: 2009 – 2013
Приватизация на обществените поръчки и еврофондовете

Когато удари кризата, вече не беше рентабилно да се печели от имоти и собственост. Най-апетитни станаха ВЕИ проектите чрез изцяло политическото им уреждане. Първите проекти спечелиха огромната възможност да се закачат на бюджета за 20+ години, а повярвалите чуждестранни инвеститори шарани глътнаха студена вода след политическо дръпване на шалтера чрез промяна на законите.

Започаха да никнат и нечувани строителни компании, които да печелят милиони от обществените поръчки и еврофондове – терра инкогнита за чуждите компании.

Този период се свързва и с процъфтяване на контрабандата и укриването на акцизи. Всъщност най- влиятелните бизнеси в страната бяха всички свързани с акцизни стоки.

Период 5: 2014-2018
Подаряване на публични средства

Украинската криза и краят на “Южен поток” обаче разместиха картите – поредното спиране на еврофондовете на социалистите показа, че те могат да бъдат усвоявани само по определен начин. Същевременно изострянето на олигархичните апетити нямаше как да бъде овладяно само с еврофондове.

Затова започнаха подаръците с политическо действие или бездействие – КТБ, “Булгартабак”%, БТК, “Дупки”, промяна на закони за опрощаване на дългове, сделки за хиляди левове на милионни активи, гърмеж на застрахователни компании, половинмилиарден ремонт на язовири и др. Но най-вече пълна “незаинтересованост” от акцизите, като най- щедри подаръци.

Разпадът на държавността може да доведе до разпад и на модела на ограбване на държавата, тъй като концентрацията на частен капитал вече обезсмисли политическия процес и институциите на демократичната държава.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.