SHARE

Конституцията не е свещена крава. Безспорно. Но тя е българският основен закон, който регламентира функционирането на това, което имаме като държава. И докато даден неин текст не бъде отменен, това е, което имаме като фундамент.

Парадоксално – бащите й са тези, които най-често я изнасилват, тотално незачитайки основните й разпоредби.

Светът на пост-истината, в който мастити юристи, облечени в различни институционални функции през последните 30 години, разчитат на всеобщата незаинтересованост и откровено лъжат с Конституцията на уста публично и без свян.

Ще опровергая основната лъжа, която се уморих да слушам. Не е вярно, че Конституцията определя като единствена функция на служебното правителство организацията на следващите избори. Това е лъжа.

Първо! В Конституцията няма изрична глава “Служебно правителство”. А вие мислехте, че има, нали? Юридическите плонжове в телевизионните студиа няма как да не са оставили у вас впечатлението не само че има, но и че в нея има член единствен, в който пише: Служебното правителство има една основна задача – да организира нормалното провеждане на избори. Да, ама не. В Конституцията има обаче глава “Министерски съвет”. И сега ще ви изненадам отново, като ви кажа, че И в тази глава няма раздел, който да прави разлика между редовно избрано правителство и служебно такова по отношение на неговите задължения.

Второ! В далечната 1992 г. се е наложило едно по същество разширено тълкуване на ролята, мястото и функцията на служебното правителство от Конституционния съд. Причините за това са много, но включително прозират опасения, че чрез едно служебно правителство, назначено от президента, има опасност от суспендирането на парламентаризма. “Ха!” Ще кажете – в това решение вероятно Е този член единствен, който твърди по безспорен начин, че служебното правителство няма друга функция, освен да организира избори. Да, ама не! Тъкмо напротив. Изрично се уточнява, че Конституцията сама по себе си ясно ограничава действията на всяко едно правителство, като за много от тях се изисква последваща парламентарна санкция. В случаите със служебното се допускат две хипотези – при действащ парламент и при отсъстващ такъв. И отново изрично се казва, че определени действия на правителството могат да получат последващо одобрение и от новоизбраното Народно събрание.

И, да, в това тълкувателно решение има ясно обобщение на дейността на служебното правителство. И то гласи:

“Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика.”

Този текст цели да възпре последващите спекулации, целящи да скопят в очите на обществото дейността на поредния служебен кабинет и да спекулират с превишаване на правомощията от страна на президента и назначения от него премиер и министри. Хубаво би било и следващият президент да има това предвид. Защото и той запя тези дни в хора на заблудените и заблуждаващите, че служебното правителства има единствена роля да организира и проведе избори. И да има предвид, че утре той сам ще трябва да спасява страната от поредната криза, в която крайно отговорните политици я вкарат.

И, да, “националното спасение” изисква решителни действия. Каквито предишните два служебни кабинета безспорно предприеха. Очевидно това вади очите на всички, повтарям, всички системни играчи от политическата сцена. Очаквано критиците се менят формално, както формално се мени статуквото. Да направим исторически преглед на фактите за някои от нещата, които свършиха двете правителства на Плевнелиев.

Първото служебно правителство с премиер Марин Райков:

  • Обяви, че има концентрация на “държавни пари” в КТБ и дефинира, че тази концентрация е в размер на 54% от всичките средства на държавните дружества, и прие конкретна наредба, за да се промени това.
  • Направи пълен анализ на случващото се в сектор “Енергетика” с конкретни препоръки за радикална реформа, за което бяха ангажирани и Европейската комисия и Световната банка. Разсекрети над 200 договора в областта на енергетиката.
  • Установи проблемите с “Южен поток” – нереално увеличение на цената и липса на договор и го спря за предоговаряне, така че да защити националния интерес.
  • Отпусна 40 млн. лв. в помощ на крайно бедните.
  • Отпуши спрени европейски средства в Брюксел, което запуши дупката в бюджета.

Действия, които срещнаха твърдата съпротива на всички политически сили без изключение и на тандема Пеевски-Василев с поддържащата роля на подчинени медии и политически формации и фигури.

Второто служебно правителство:

  • Прие стратегията за съдебна реформа, което постави за първи път на дневен ред политическа воля за радикална реформа.
  • Прие стратегическия документ „Визия 2020: България в НАТО“, в който за първи път в публичното пространство първоначално се сочеше, че се намираме в хибридна война с Русия.

И двете неща срещнаха твърдата съпротива на политическото статукво и на самия служебен премиер Георги Близнашки, имащ претенции да бъде един от бащите на Конституцията и един от най-яростните говорители за това, че служебното правителство няма други правомощия по Конституция освен организирането на избори днес.

Всичко това показва, че драма за гражданите от назначаване на трети служебен кабинет няма. Категорични за това са и социологическите проучвания, според които 68% искат служебно правителство и нови избори. Драма има очевидно самозваният политически елит.

* Част от Решение №20 на Конституционния съд на Република България от 23 декември 1992 г.:

“Когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми – чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на служебното правителство. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание. Изтъкнатото разбиране се основава на посочените конституционни разпоредби и върху конституционната идея и уредба за правителство, което е отговорно пред Народното събрание. От това произтича ограничеността на функциите на назначеното от президента правителство – характеристика, която трябва да се има предвид при евентуалното му функциониране и при преценка на неговите действия. Не е възможно обаче чрез тълкуване на Конституцията да се изброят правомощията на служебното правителство. Не е възможно задължително определяне на тези правомощия чрез отделен закон. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще. Чрез използването на т.нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Извън отбелязания “безспорен” случай на недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията не може да се обоснове противоречие с Конституцията на което и да е действие от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на Министерския съвет”.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.