Мишел Обама: Америка се излага и това е вбесяващо, гласувайте за Джо...

Мишел Обама: Америка се излага и това е вбесяващо, гласувайте за Джо Байдън

SHARE

Със силна реч, както при номинирането на Хилъри Клинтън, но на запис, защото партийните конгреси в САЩ тази година за пръв път са виртуални, Мишел Обама призова съмишлениците си да гласуват за Джо Байдън. Словото ѝ веднага стана една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи. То е записано, преди да бъде посочена за кандидат за вицепрезидент Камала Харис – първата цветнокожа жена, издигната на този пост от някоя от големите партии в САЩ.

 

Пълния текст на словото на бившата първа дама:


Добър вечер на всички. Трудно време е и всеки го усеща по различен начин. И знам, че много хора не са склонни да се настройват на тема политически конгрес в момента или да обръщат внимание на политиката като цяло. Повярвайте ми, разбирам го. Но аз съм тук тази вечер, защото обичам тази страна с цялото си сърце и ме боли, когато виждам толкова много хора да страдат.

 

Срещнах толкова много от вас. Чух вашите истории. И чрез вас видях обещанието за тази страна. И благодарение на толкова много, които дойдоха преди мен, благодарение на труда, потта и кръвта, аз успях сама да изживея това обещание.

Това е историята на Америка. Всички онези хора, които навремето са жертвали и преодолявали толкова много, защото са искали нещо повече, нещо по-добро за децата си.

 

Има много красота в тази история. В нея също има много болка, много борба и несправедливост и работа, която трябва да свърши. И когото изберем за наш президент на тези избори, ще определи дали ще почетем тази борба и ще се откъснем от тази несправедливост и ще запазим жива възможността да завършим тази работа.

 

Аз съм една от шепата хора, които видяха от първа ръка огромното бреме и страхотната сила на председателството. И нека още веднъж да ви кажа: тази работа е тежка. Тя изисква ясна преценка, овладяване на сложни и противоречащи си въпроси, отдаденост на фактите и историята, морален компас и способност за изслушване – и трайно убеждение, че всеки един от 330 милиона животи в тази страна има смисъл и стойност.

 

Думите на президента имат силата да раздвижат пазарите. Те могат да започнат войни или да посредничат за мир. Те могат да призоват най-доброто в нас или да събудят най-лошите ни инстинкти. Просто не можете да се преструвате в тази работа. Както вече казах, това да си президент не променя кой си; тя разкрива кой си. Е, президентските избори могат да разкрият и кои сме. И преди четири години твърде много хора избраха да повярват, че гласовете им нямат значение. Може би им е писнало. Може би са мислили, че резултатът няма да бъде толкова оспорван. Може би пречките им се сториха твърде непреодолими. Каквато и да е причината, в крайна сметка тези избори изпратиха в Овалния кабинет някой, който загуби националния вот с близо 3 милиона гласа.

Когато съпругът ми напусна офиса си редом с Джо Байдън, имахме рекордно продължителен период на създаване на работни места. Бяхме осигурили правото на здравеопазване за 20 милиона души. Бяхме уважавани по целия свят, обединявайки своите съюзници, за да се изправим срещу климатичните промени. И нашите лидери работиха с учени, за да предотвратят превръщането на епидемията от ебола в пандемия.

Четири години по-късно състоянието на тази нация е много по-различно. Повече от 150 000 души загинаха, а икономиката ни е с големи проблеми заради вирус, който този президент омаловажаваше твърде дълго. Остави милиони хора без работа. Твърде много загубиха здравето си; прекалено много се борят да си осигурят основни неща като храна и пари за наем; твърде много общности са оставени в беда, за да се справят с това дали и как да отворим нашите училища безопасно. В международен план загърбихме не само споразумения, чиято основа бе положена от моя съпруг, но на съюзи, подкрепяни от президенти като Роналд Рейгън и Дуайт Айзенхауер.

И тук, у дома, докато продължават да бъдат убивани Джордж Флойд, Бреона Тейлър и неизчерпаем списък с невинни цветнокожи, заявяването на елементарния факт, че техният живот има смисъл, все още е посрещна с присмех от най-високия държавен пост.

Защото всеки път когато потърсим този Бял дом за някакво лидерство или утеха, или за някакво подобие на стабилност, получаваме в отговор хаос, разделение и пълна липса на съпричастност.

Съчувствие: това е нещо, за което напоследък много мисля. Способността да се поставите на мястото на някой друг; признанието, че опитът на някой друг също има стойност. Повечето от нас практикуват това, без да се замислят. Ако видим, че някой страда или се бори, ние не започваме да си правим сметки. Протягаме ръка, защото: “В името на Божията благодат отивам и аз.” Това не е някаква концепция, трудна за схващане. На това учим децата си.

И като толкова много от вас Барак и аз се опитахме да дадем на нашите момичета силна морална основа, за да пренесем ценностите, които нашите родители и баби и дядовци вложиха в нас. Но в момента децата в тази страна виждат какво се случва, когато спрем да изискваме съпричастност един към друг. Те се оглеждат и се чудят дали не ги лъжем през цялото време за това кои сме и какво наистина ценим.

Виждат как хора вдигат скандали в хранителни магазини, не желаят да носят маска, за да ни пазят. Те виждат хора, които се обаждат в полицията заради хора, които просто си вършат работата, но имат различен цвята на кожата. Те виждат право, което казва, че определени неща принадлежат само определени хора, че алчността е нещо добра, а победата е всичко, защото, докато си на върха, няма значение какво се случва с всички останали. И те виждат какво се случва, когато тази липса на съпричастност е задушена от пренебрежение.

Те виждат нашите лидери да лепят на съгражданите си етикети на врагове на държавата, докато подкрепят бели расисти. Те гледат с ужас, докато деца са откъсвани от семействата си и хвърлени в клетки, а лютив спрей и гумени куршуми се използват срещу мирни протести само за да си направи някой фотосесия.

 

За съжаление това е Америка, която е на показ за следващото поколение. Нация, която се излага не само по въпроси на политиката, но с характера си. И това не е просто разочароващо; направо е вбесяващо, защото знам добротата и благодатта, които са там – в домакинствата и кварталите в цялата нация.

 

И знам, че независимо от нашата раса, възраст, религия или политически пристрастия, когато изолираме шума и страха и наистина отворим сърцата си, знаем, че случващото се в тази страна просто не е правилно. Не е това, което искаме да бъдем.

 

И така, какво да направим сега? Каква е стратегията ни?

 

През последните четири години много хора ме питаха: “Когато другите падат толкова ниско, дали си струва да се извисяваме?” Моят отговор: да се държим на ниво е единственото нещо, което работи, защото, когато слизаме на тяхното ниско ниво, когато използваме същите тактики за унижение и дехуманизиране на другите, ние просто ставаме част от грозния шум, който заглушава всичко останало. Деградираме самите себе си. Деградираме самите причини, заради които се борим.

 

Но нека бъдем ясни: да се извисяваш не означава да се усмихваш и да казваш хубави неща, когато се сблъскаш с порочност и жестокост. Да се държиш достойно означава и да поемеш по трудния път. Това означава, ако трябва, да пълзим до върха на планината. Да вървим с високо вдигната глава означава да не понасяме омразата, докато помним, че ние сме една нация под благодатта на нашия Бог и ако искаме да оцелеем, трябва да намерим начин да живеем заедно и да работим заедно в различията си.

 

А да се извисиш означава да отключиш оковите на лъжата и недоверието с единственото нещо, което наистина може да ни освободи: студената неоспорима истина.

 

Затова нека бъда толкова честна и ясна, колкото е възможно. Доналд Тръмп е погрешен президент за страната ни. Имаше повече от достатъчно време, за да докаже, че може да свърши работата, но явно не става за нея. Той не може да отговори на изискванията. Той просто не може да бъде това, от което се нуждаем, за да се застъпи за нас. Колкото – толкова.

 

Разбирам, че посланието ми няма да бъде чуто от някои хора. Живеем в нация, която е дълбоко разделена, а аз съм чернокожа жена, която говори на Демократичната конвенция. Но достатъчно от вас ме познавате. Знаете, че казвам точно това, което чувствам. Знаете, че мразя политиката. Но вие също знаете, че ме грижа за този народ. Знаете колко много ми пука за всичките ни деца.

 

Така че, ако запомните едно нещо от думите ми тази вечер, то нека е следното: ако мислите, че нещата не могат да се влошат, повярвайте ми, те могат; и ще го направят, ако не извършим промяна в тези избори. Ако имаме някаква надежда да прекратим този хаос, трябва да гласуваме за Джо Байдън сякаш животът ни зависи от това.

 

Познавам Джо. Той е дълбоко почтен човек, воден от вярата. Той беше страхотен вицепрезидент. Той знае какво е необходимо за спасяването на икономика, преодоляването на пандемия и ръководството на страната ни. И той се вслушва. Той ще каже истината и ще се довери на науката. Той ще прави интелигентни планове и ще управлява добър екип. И той ще управлява като някой, който е живял живот, който останалите можем да разпознаем.

Когато е бил дете, бащата на Джо губи работата си. Когато е млад сенатор, Джо губи жена си и дъщеря си, докато е още бебе. И когато беше вицепрезидент, той загуби любимия си син. Така Джо познава какво е мъката да седнеш на маса с празен стол, поради което и отделя времето си толкова щедро на скърбящи родители. Джо знае какво е да се бориш, поради което дава личния си телефонен номер на децата, борещи се със собственото си заекване.

 

Животът му е свидетелство за умението отново да се изправиш – той ще канализира тази твърдост и страст, за да ни сплоти, да ни помогне да се излекуваме и да ни поведе напред.

 

Да, Джо не е перфектен. И той ще бъде първият, който ще ви каже това. Но няма перфектен кандидат, няма перфектен президент. И способността му да учи и да се развива намираме в онзи вид смирение и зрялост, за който толкова много хора копнеят в момента. Защото Джо Байдън е служил на тази нация през целия си живот, без изобщо да забравя кой е; но нещо повече – той никога не е изпускал от поглед кои сме ние, всички ние.

 

Джо Байдън иска всички наши деца да отидат в добро училище, да посещават лекар, когато са болни, да живеят на здрава планета. И той има планове как да постигне всичко това. Джо Байдън иска всички наши деца, без значение как изглеждат, да могат да излязат през вратата, без да се притесняват да бъдат тормозени или арестувани, или убити. Той иска всички наши деца да могат да отидат на кино или на час по математика, без да се страхуват, че ще бъдат застреляни. Той иска всички наши деца да растат с лидери, които няма да служат само на себе си и на своите заможни връстници, но ще осигурят мрежа за социална сигурност за хората, изпаднали в затруднение.

 

И ако искаме шанс да преследваме някоя от тези цели, някое от тези най-основни изисквания за функциониращо общество, трябва да гласуваме за Джо Байдън в числа, които не могат да бъдат пренебрегнати. Защото в момента хора, които знаят, че не могат да спечелят честно в урните, правят всичко възможно, за да не гласуваме. Те закриват избирателните места в кварталите на малцинствата. Те чистят списъци с избиратели. Изпращат хора, за да сплашат избирателите, и лъжат за сигурността на нашите бюлетини. Тези тактики не са нещо ново.

Но това не е моментът да задържаме гласовете си в знак на протест или да играем игри с кандидати, които нямат шанс да спечелят. Трябва да гласуваме както през 2008 и 2012 г. Трябва да се покажем със същото ниво на страст и надежда за Джо Байдън. Трябва да гласуваме предсрочно, лично, ако можем. Трябва да поискаме бюлетините си в пощата в момента, веднага, тази вечер, и да ги изпратим обратно веднага и да проследим, за да сме сигурни, че са получени. И тогава, уверете се, че нашите приятели и семейства правят същото.

 

Трябва да обуем удобните си обувки, да си сложим маските, да опаковаме вечеря – и може би също закуска – защото трябва да сме готови да стоим на опашка през цялата нощ, ако трябва.

 

Вижте, пожертвахме толкова много тази година. Толкова много от вас вече вървят по този път на трудности и лишения. Дори когато сте изтощени, събирате невъобразима смелост, за да облечете защитни облекла и да дадете шанс на нашите близки. Дори когато сте разтревожени, доставяте пратки, подреждате рафтове и вършите цялата всекидневна работа, за да можем всички да продължим напред.

 

Дори когато усещат, че трудностите ги заливат от всички страни, работещите родители някак си свързват двата края без детски градини и детегледачки. Учителите стават креативни, за да могат децата ни все още да учат и да растат. Нашите млади хора отчаяно се борят да преследват мечтите си.

 

И когато ужасите на системния расизъм разтърсиха страната ни и съвестта ни, милиони американци от всяка възраст и положение се надигнаха, за да шестват в защита на другия, скандирайки за справедливост и прогрес.

Ето кои сме все още: състрадателни, настойчиви, достойни хора, чиито съдби са обвързани една с друга. И отдавна е време лидерите ни отново да олицетворяват нашата истина.

 

И така, от нас зависи да впишем своите гласове и нашите бюлетини в хода на историята заради герои като Джон Люис, който каза: “Когато видите нещо, което не е наред, трябва да кажете нещо. Трябва да направите нещо.” Това е най-вярната форма на съпричастност: не просто да чувстваш, а да действаш; не само за себе си или нашите деца, но за всички, за всички наши деца.

 

И ако искаме да запазим възможността за напредък жива в нашето време, ако искаме да можем да гледаме децата си в очите след тези избори, трябва да затвърдим мястото си в американската история. И трябва да направим всичко възможно, за да изберем моя приятел Джо Байдън за следващ президент на Съединените щати.

 

Благодаря на всички ви. Бог да ви благослови.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.