SHARE

Роден в междувоенна Чехословакия, Милош Форман губи родителите си в лагерите на смъртта. Активните му години обхващат времето на сталинизма и пражката пролет в родната му страна, където прави забележителни филми, след което емигрира в САЩ, където постига още по-впечатляващи успехи.

Видимо се чувства уверен, когато екранизира романи, пиеси, мюзикъли и биографии.

Познава много от историческите фигури на времето си. Бил е съученик на Вацлав Хавел и съпруг на кралицата на чехословашкото кино Яна Брейхова (кралица и от сериала „Арабела“).

В „Любовта на русокосата“ (1965), показван многократно във филмотечното кино „Одеон“, разказва за ефектите на миграцията, предизвикана от индустриализацията и за крайностите, до които хората са готови да стигнат, за да се откъснат от средата си и да спечелят малко любов за себе си.

В „Пожар, момичето ми!“ (1967) чрез гротескната история на годишния бал на една селска пожарна команда се прави безмилостна дисекция на развращаващия ефект на безконтролната власт. Затова и филмът е забранен след 1968 г. в Чехословакия.

След окупацията на Чехословакия през 1968 г. Форман остава в САЩ, където продължава с шедьоврите.

Следват две абсолютни кинокласики, добре познати на българските кинозрители в края на 70-те и през 80-те години и ключови за разбирането на конфликта между протест и статукво в  американското общество в края на 60-те и в началото на 70-те години  – „Коса“ (1979) (по мюзикъла) и „Полет над кукувиче гнездо“ (1975)  (по книгата на Кен Киси).

Следва “Амадеус” (1984), разказващ за цената на успеха, който е базиран върху пиесата на Питър Шафър и описва последните месеци на Волфганг Амадеус Моцарт. В центъра на конфликта са отношенията между талант, власт и посредственост. Филмът е уникален с това, че успява с класическа музика да прикове  почти за три часа публиката пред екрана и да спечели множество награди, включително и „Оскар“ за най-добър филм.

Трябва да се отбележат и биографичните „Народът срещу Лари Флин“ (1996) с Уди Харелсън, поставящ въпроса за границите на свободата на словото и „Човек на луната“ (1999) с Джим Кери.

И у дома, и в САЩ създава знакови кинопроизведения за епохите и обществата, в които живее, и повдига въпроси, които винаги биха звучали неудобно.

Освен в киното Милош Форман ще остане  в историята и като човека, който успя да хвърли мостове между трудно съчетаеми епохи и страни.

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.