SHARE

От Fair Trials в сътрудничество с адв. Ася Стоянова, член на Консултативния комитет на международната организация*

В България се задават въпроси доколко сериозно страната приема правото на презумпцията за невинност, гарантирано от Директива 2016/343 на ЕС.

На 16 юли 2019 г. Българската национална агенция за приходите (НАП) публикува прессъобщение, потвърждаващо, че е имало кибератака срещу данъчната агенция в края на юни, в резултат на която почти всеки пълнолетен в България е с компрометирани лични данни. Тъй като хакването на данни намери място в местните и международните новини заради безпрецедентния си мащаб, властите бързо идентифицираха този, за когото се твърди, че носи отговорност, като направиха многобройни публични изявления, предполагащи неговата вина, въпреки минималните стандарти в ЕС, гарантиращи, че заподозрените лица и обвиняемите се считат за невинни до доказване виновен според закона.

Презумпцията за невинност и нейната липса в България

Течът на данни е най-сериозното посегателство върху личните данни в историята на страната и подчертава недостатъците в киберсигурността на националната данъчна агенция. Изтичането на данни разкри не само българските единни граждански номера, но и информация, включваща данъци по данъчни декларации, данни за плащане на заеми, информация за регистрация на автомобили, граждански договори и информация за тези, които получават пенсии или се отказват от здравно осигуряване.

Новините за изтичането дойдоха в деня преди прессъобщението на НАП, когато човек, който твърди, че е руски хакер, се свърза с местните медии, за да поеме отговорност за кибератаката и да предложи достъп до откраднатите данни. Според това лице целта на изтичането на данни е била да се разкрие корумираността на премиера, главния прокурор на страната и други високопоставени служители.

Българските власти обаче побързаха да посочат с пръст към 20-годишен български гражданин, когото премиерът определи като „хакер магьосник“. Българските медии публично идентифицираха 20-годишния заподозрян като Кристиян Бойков, изследовател, специализиран в откриването на уязвимости в системите за компютърна сигурност. Адвокатът му отрече да е играл някаква роля в изтичането на данни. Той беше арестуван заедно с Иван Тодоров и Георги Янков, двама представители на TAD Group, компания за киберсигурност, за която е работил и 20-годишният Бойков. Тримата бяха обвинени в кибертероризъм. Престъпление тероризъм позволява на прокуратурата да използва много по-сурови разследващи средства и мерки за задържане.

Директива на ЕС 2016/34 забранява представянето на обвиняемите като виновни от публичните органи, но тази забрана многократно е нарушена от бившия началник на Специализираната прокуратура на България и сегашен заместник главен прокурор, който е и единственият кандидат за позицията на ръководител на държавната прокуратурата – Иван Гешев. Инцидентът беше политизиран незабавно, след като консервативният член на Европейския парламент Емил Радев заяви, че хакването на базата данни е политически акт, идентифициран като една от целите на хака. Твърденията на Радев бяха последвани от Иван Гешев, който заяви, че хакът е политически, заявявайки също, че е „безспорен“ и „въпрос на доказване“.

Последваха публични изявления на специализираната прокуратура, които впоследствие бяха препредадени от всички медии, пряко и косвено свързани с либералния депутат Делян Пеевски, който също е замесен в изтичането. Той е описан на страницата си в Уикипедия като олигарх и медиен магнат, в допълнение към позицията си на член на Народното събрание. Пеевски контролира по-голямата част от печатни, телевизионни и онлайн медии в България – страна, която понастоящем заема 111-о място в Световния индекс за свобода на печата през 2019 г. поради широко разпространената корупция и сговор между медии, политици и олигарси.

Вие вярвате ли на тази прокуратура?

На 21 юли бе съобщено, че Бойков е освободен от полицията, след като обвиненията му са били квалифицирани по-леко.

Оттогава, обаче се състояха нови пресконференции, а с тях дойдоха и други обвинения от специализираната прокуратура. На 31 юли се твърдеше, че TAD груп също се е опитала да поеме контрола върху напоителните системи на сградата на Народното събрание в центъра на София с цел да ги насочи към правителствените превозни средства или тези на чуждестранни гости, които да бъдат пръскани и по този начин да причинят смущения и забавяне на пътуването им. Наблюдаващият прокурор предположи, че злоупотребата с тези пръскачки около важни сгради на централната администрация може да доведе до “… нестабилност в цялата ни политическа система”.

Цялата конспирация с пръскачките всъщност опръска най-вече прокуратурата, защото предизвика лавина от подигравки, особено след като стана ясно, че нито водоемите за водоснабдяване на Народното събрание, нито общинските тревни площи, които са били напоявани механично, нямат нищо общо с компютърни програми за дистанционно управление, Интернет и други технологии.

Ден по-късно прокуратурата пусна 13 специално подбрани доказателства от продължаващото разследване срещу ръководителя на TAD Group Иван Тодоров, за да увери обществеността в сериозността на престъпленията, противно на разпоредбите на гореспоменатата директива на ЕС, които предвиждат, че държавите – членки на ЕС, следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че когато предоставят информация на медиите, публичните органи не посочват заподозрените лица или обвиняемите като виновни.

Две доказателства бяха специално използвани от прокуратурата, за да подскажат участието на популярната независима медия „Биволъ”, известна с разследващата си журналистика, разкриваща корупция по високите етажи на властта и често предизвикваща политически земетресения с разкритията си. Мнозина смятат, че неслучайно пуснатите доказателства съдържат препратки към „Биволъ”. Засега обаче никой журналист не е обвинен в някакви неправомерни действия и прокуратурата не представи конкретни доказателства срещу медията.

Решението на прокуратурата да разкрие подбрани доказателства беше широко критикувано от българските правни експерти, но вместо да се извини, заместник главният прокурор Иван Гешев обеща публично, че службата му ще продължи да пуска доказателства, “когато защитата или някой друг лъже”. Зам. главният прокурор спази обещанието си. На 9 август прокуратурата качи на официалния си уебсайт нов набор от подбрани доказателства, за които се твърди, че представляват онлайн чатове между подсъдимите.

Целият епизод се разигра публично в българските медии, повдигайки въпроса какво влияние може да има върху евентуалния съдебен процес. Ръководство, публикувано от Европейския съд по правата на човека относно правото на справедлив съдебен процес, предвижда, че „ бурна медийна кампания може… да засегне неблагоприятно справедливостта на процеса, като повлияе на общественото мнение и на презумпцията за невинност на заявителя“.

Решението на прокурора за публично оповестяване на доказателства поставя под микроскопа репутацията на българската съдебна система, чиято основна роля е да защитава обществения интерес, независимо от законодателната и изпълнителната власт.

* Fair Trials (на български език: “справедливи съдебни процеси”) е една от най-авторитетните международни неправителствена организация, регистрирана във Великобритания, която се е посветила на утвърждаването на справедливото наказателно правосъдие по света. Организацията работи за утвърждаване на минимални международни правосъдни стандарти и за защитата на правата на човека и гражданина, като подпомага лица, срещу които са повдигнати обвинения в държава, различна от тяхната собствена.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.