SHARE

Използването на прекомерна полицейска сила със сигурност е нещо, което е недопустимо в една демократична държава. Дали и доколко силата, употребена от испанската полиция при гарантиране на наложената забрана за провеждане на т.нар. “референдум за самоопределение”, е прекомерна, следва да се оценява в контекста на конкретно възникналите сблъсъци в х, y и z отделни ситуации.

Оттам нататък централният въпрос в създалата се ситуация е друг:

Допустимо ли е в една демократична държава живеещите в един град/регион нейни граждани да решат да организират референдум за самоопределение/независимост?

И да, трябва да е ясно, че в една демократична държава това е въпрос, който решава нейната конституция. А испанската конституция не гарантира такова право. И ако това право не е гарантирано, подобен акт, освен че е противозаконен/противоконституционен, представлява и посегателство над териториалната цялост и конституционните устои на държавата, над самото й съществуване. И в много демократични държави това би било квалифицирано като най-тежко престъпление. С всички произтичащи от това последици.

И аз много харесвам Барселона. Бил съм много пъти в този град. Приятели са ми разказвали за сърдечните, отворени, позитивни и гостоприемни хора на Барселона и Каталуния, защото не съм имал шанса да живея там и разбирам, че е някак естествено всеки, които е живял и се е докоснал до атмосферата там, да изпитва чувства на солидарност с гражданите на Барселона и региона. Но рационалното и осъзнато отношение към действителността изисква казусът с т.нар. референдум за независимост на Барселона и региона да бъде осмислен в неговата пълнота. И да бъде решен на принципна основа.

Съвременното право на демократичните държави не познава подобно общо положение – основно право на гражданите да се самоопределят и да решат дали създават нова държава.

Международното право познава подобна категория, прокламирана в контекста на деколонизацията и развитието на освободителните движение в Третия свят. Доколкото ми е известно, Барселона нито е колония, нито е в Третия свят… Що се отнася до неговата практическа приложимост и реални правни измерения, могат тонове томове да се изпишат със сигурност, но такава/такива няма отвъд фактическото положение на нещата. Наред с това международното право няма превес над вътрешното, освен ако конституцията на една или друга държава/самата държава не е приела това. Или ако международната общност не реши да се намеси в една държава.

Испанската конституция не предвижда подобно право. ЕКПЧ не предвижда подобно право. Правото на ЕС не гарантира подобно право. Испания е доказано правова демократична държава. Едва ли някой разумен човек/юрист би оспорил това. И няма как разумно да се приеме, че n-броя хора в регион X или град Y ще решат, че обявяват “независимост”, защото така им харесва отвъд установения правопорядък.

Ако перифразирам един приятел, който преди години беше казал: “Между солидарността и глупостта има поне една крачка разлика”, такава крачка разлика има и между свобода/демокрация и анархия/хаос. Демокрацията е организиран порядък на свобода. Няма такъв порядък без спазване на демократично установените общи правила. Затова няма как да се приеме за допустимо това, което правят каталунските сепаратисти. Защото то е опит да бъде прегазен порядъкът на правовата държава и демокрацията, установени в Испания, от която от поне 5-6 века Барселона и Каталуния са част.

И накрая, не може да не си даваме сметка, че в съвременния глобализиран свят, когато всичко е на един клик разстояние, подобен прецедент не е нито повече, нито по малко нещо, различно от това да отворим капака на кутията на Пандора. Достатъчно е да си спомним, че почти навсякъде в Европа има градове, региони и общности с различни народностен произход и особен исторически път. Да решим, че в XXI век, в рамките на напреднало европейско обединение, трябва да се отдадем на партикуларизация и противопоставяне на предмодерна основа, събуждайки разделения и граници от времето на средните векове, е безумие, в което аз лично не мога да се припозная. И моля да не бъркаме това със свободата и демокрацията. Защото в Испания свобода и демокрация има.

Текстът е препубликуван от личния профил на автора. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.