SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“.

Законно ли е навлизането на турски войски на територията на Ирак? За първи път ли се случва? Има ли причина точно сега реакцията на Багдад да е толкова остра? Защо Ердоган намеси Варна, Скопие и Кърджали в речите си? И каква е връзката с Мосул? Много въпроси, които нахлуха в публичното пространство след превземането на Башика (малкото градче с едноименна база с турски военни) и последвалата реч на президента на Турция.

Фактът, който възпламени дебата, е, че турските войски заедно с кюрди завзеха Башика, градче близо до Мосул, в чиито околности турски военни експерти обучават доброволци – предимно сунити, етнически кюрди и туркмени, вече две години. Турция гласно бе призната за участник в коалицията на западните сили, които помагат на иракското правителство да прогони “Ислямска държава”.

Турските обяснения за превземането на Башика са в стила на риториката на Ердоган: „Кой е Ал-Абади (иракският министър-председател), че да казва дали имаме право или не?“. Кюрдските обяснения са не по-малко абсурдни – позовават се на споразумение на Турция със Саддам Хюсеин от 1983 г., според което, ако има размирици, които представляват опасност за Турция, на територии до 40 км от границата, турските военни сили могат да влизат в Ирак. Саддам Хюсеин отдавна бе екзекутиран и турски военни подразделения няколко пъти през последните години навлизат в иракска територия, предимно заради ПКК. Досега без проблеми от управлението в Багдад.

Мосул обаче е нещо съвсем различно. Нещо символно много по-голяма от важните антитерористични акции в села и градчета. Поне по три причини:

1.  Мосул е символ за Турция. Градът е последната територия, която отпада от новата турска република, която се отказва от него чак през 1925 г. При това неговата загуба не е твърде коректна и почтена. Защото британските военни сили навлизат във вилаета и превземат града на 15 ноември – повече от две седмици след подписването на примирието в Мудрос, което фиксира края на Първата световна война за Османската империя на 30 октомври 1918 г.  Изразът „Мосулският въпрос“ влиза в историята, защото няколко мирни конференции впоследствие не намират решение кому да дадат Мосул за управление – на Турция или на Великобритания, страната, която получава мандата от ОН.

Казват, че през декември 1922 г., когато заминава турската делегация за преговори на конференцията в Лозана, нейният ръководител – верният приятел на Кемал Ататюрк – Исмет Иньоню, получава инструкции да брани Мосул до последно. От другата страна на масата за преговори са опитни английски дипломати. Великобритания иска мандат от ОН за територията, т.е. тя  да бъде включена в управляваните от нея земи за следващите 25 г. Иньоню  предлага референдум за местните жители. Великобритания настоява, ако не се споразумеят,  проблемът да се реши в ОН. Така и става. ОН дава мандата на Мосул на Великобритания, а на Турция обещават 10% от приходите от петрол в територията за следващите 25 г.

2. Вече е ясно, че тези територии са много богати на петрол.

3. Сунитското население на града е отчаяно от управлението на шиитски Багдад и ако има референдум, може да избере да бъде управлявано от Анкара, стига Турция да успее да сложи въпроса на масата за преговори.

Така че риториката на Ердоган за наследството на Османската империя може би е съвсем практична, а не сантиментална.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.