SHARE

New York Times се пренася в България, която служи като огледало за това как НАТО и съюзниците ще се борят с увеличаващото се руско влияние и заплахата, която то представлява за Източна Европа. Кореспондентът Ерик Шмит разказва за съвместните действия и учения на военните, очернящата руска пропаганда и историята на остарялата съветска военна техника, която днес участва в учения срещу собствения си създател. 

Тренировъчна площадка Ново село, България.

След почти десет години в битка с ислямистките бунтовници в Ирак и Афганистан армията на Съединените американски щати се бори да научи отново техники от Студената война, с които да посрещне потенциални заплахи от Русия тук в Източна Европа – територия, която преди е била под опеката на съветската армия.

Приспособяването към нови заплахи е широкоспектърно. Стотици екипирани за пустинни действия танкове и бронирани бойни автомобили трябва да бъдат боядисани отново в тъмнозелено, за да се слеят с европейския терен. Войски, свикнали на операции от големи, подсигурени бази в Ирак и Афганистан, сега ще тренират използването на камуфлажна мрежа, която да прикрие позициите им, както и разпръсване на по-малки групи, за да избегнат усъвършенстваните дронове за наблюдение, които могат да насочат експлозиви или да атакуват с ракети войници или постове на командването.

Американските части вече нямат неограниченото право във въздуха на приоритетен достъп до земята така, както го имаха в речните долини на Ирак и в афганските планински вериги. В днешна Европа границите се зачитат по всеки един военен параграф. Наскоро снабдителен конвой на американската армия, прекарващ амуниции от Германия до Румъния, бе задържан на австрийската граница за цял уикенд поради ограничения над военните конвои по време на натоварени периоди на пътуване през лятната ваканция.

Американска бойна машина М2 Брадли по време на учение с откриване на реална стрелба

Десетдневното учение миналия месец, в което се включиха 25 000 американски и съюзнически части, се разпростира на три бивши страни от Варшавския договор – Унгария, Румъния и България, и хвърли светлина над това как поколение от старши командири в армията репетират обновени тактики и стратегии, които са използвани срещу съветските части, танкове и артилерия, включително нощни въздушни нападения от стотици парашутисти. Командирите тренират една по-млада армия, която се е срещала основно със сенчести врагове терористи в Близкия изток и Югоизточна Азия от атаките на 11 септември 2001 насам.

“Трябва да измислим как да се адаптираме към тази нова среда”, казва полковник Клеър А. Гил, завършил академията “Уест Пойнт” през 1994, който командва 10-а бойна авиационна бригада от Форт Дръм, Ню Йорк, управляващи хеликоптери Apache, Black Hawk и Chinook. “Не мисля, че сме го постигнали.”

От командирите със сигурност се очаква да поддържат аргумента, че войните в Ирак и Афганистан все още ще се нуждаят от хиляди американски части в близкото бъдеще. Но САЩ и съюзниците от НАТО наскоро завършиха позиционирането на около 4500 войници в три балтийски държави и Полша и се подготвят да установят няколко хиляди въоръжени части на континента като щит срещу руската агресия.

Напрежението е част от все по-силно съревнование и военна концентрация между Вашингтон и Москва, които навяват спомени от Студената война.

Американски парашутисти в зоната за спускане по време на учение в Безмер, България

Москва използва все повече части за собствените си учения по западните си граници с Европа и освен това праща войски в Сирия и Източна Украйна, разработва ядрения си арсенал и кибервоенната си мощ в това, което американски военни специалисти разглеждат като опит да докаже значимостта си след години на икономически упадък и ограничения. Русия е планирала голямо учение през септември, в което може да се включат до 100 000 войници и други сили на сигурността.

В отговор Пентагонът също увеличава учебните цикли и упражнения на територията на по-новите съюзници на НАТО на изток, например в тази база в България. Съюзниците увеличават въздушните, морските и подводните патрули от Балтийско до Черно море в противовес на подобно увеличение от руските сили по периферията на НАТО.

Бойна единица Stryker във военновъздушната база в Безмер по време на учение

Заплахата, която представлява руската армия, се е променила значително от падането на Съветския съюз през 1991 г. Президентът Владимир В. Путин е направил огромни инвестиции в модерни пехотни сили, танкове и артилерия. Москва е увеличила и набора си от дронове за следене, които могат да идентифицират мишени и да координират удари, изпълнявани от други оръжия.

Т.нар. “руска хибридна война” комбинира стандартна военна мощ със способността да се манипулират събитията, използвайки смес от подривна дейност, кибератаки и информационна война. По-рано тази година например латвийски прокурори започнаха криминално разследване за фалшиви сведения за изнасилване от немски войници, които са позиционирани в Литва като част от мисията на НАТО за защита от Русия. Москва отрече намеса във всякаква дезинформационна кампания, която е насочена към дискредитиране на съюзнически войски.

Генерал-лейтенант Фредерик Б. Ходж, който е начело на въоръжените сили на САЩ в Европа, оставя настрана вероятността за война между Запада и Русия, но казва, че г-н Путин вероятно ще продължи да подклажда усилията, за да всява дисбаланс в западните армии и правителства. “Той ще бъде тук още дълго”, казва Ходж, който се пенсионира следващия месец след 37-годишна кариера в армията. “Имунизиран е срещу преврати.”

Американски парашутист маже лицето си с камуфлажна боя

С това наум едни от най-добрите американски стратези и разузнавачи следят отблизо руските операции в Крим, Източна Украйна и Сирия, които служат като макет за новите руски тактики и въоръжаване. Младите американски офицери отново използват учебни планове – или техния дигитален еквивалент, – за да изучават структурите и способностите на руските военни части точно както предишното поколение американски офицери са постъпили спрямо предишното поколение руски сили и въоръжение през 70-те и 80-те.

Тренировъчните центрове на армията в Калифорния, Луизиана и Германия днес включват повече сценарии, които имитират руските сили, дори ако сценаристите и там, и тук са внимателни относно именуването на опозиционните сили с измислени имена, за да избегнат по-нататъшно смущаване на дипломатическия климат между Вашингтон и Москва.

Присъствието на армията на САЩ в Европа е много далеч от мащаба на Студената война – 30 000 войници сега в сравнение с 300 000 тогава, казва Ходж. Поради тази причина генералът поставя тежък акцент над “бързината на събиране” – колко бързо частите и екипировката им ще могат да преминат стотиците километри и да бъдат готови за бой след подаден сигнал.

40 милиона щ.д. са инвестирани в обучение, което се нарича “Сейбър Гардиън”, най-голямото в Европа тази година. То включва повече от 1000 части и стотици превозни средства по дължината на около 2000 километра през Европа, еквивалентът на това да отидеш от Сейнт Луис до Маями. Стотици съюзнически войски – включително американски войници с лица, боядисани в зелено-черен камуфлаж, заедно с 60-тонните си танкове пресичат река Дунав по временни мостове, отблъсквайки атаки от другата страна.

За армиите в Източна Европа, много от които все още използват руска екипировка, тези учения с американски и западни европейски сили подобряват координацията и доверието и са сигурно потвърждение, че съюзниците ги подкрепят.

“Придобихме увереността, един вид, че не сме сами тук на източното крило на НАТО”, казва бригаден генерал Тео Тоадер, офицер на румънските военновъздушни сили, който води страната си в упражненията от обширна въздушна база недалеч от Констанца на Черно море.

Въпреки това има повече от едно препятствия – които тези учения са предназначени да разкрият. Генерал Ходж например повече от един път говори гневно и разгорещено за някои от закъсненията, които частите му срещат с пресичането на континента. “Трябва ни повече свобода на движение”, казва той.

Някои от полковниците, които най-бързо се издигат в кариерата – следващото поколение генерали на армията на САЩ, – черпят първи опит с руската заплаха, но са прекарали формиращите кариерата години в борба с “Ал Кайда” или ДАЕШ. Сега се връщат обратно и затварят кръга.

Полковник Гил е назначен към 101-ва въздушна дивизия, след като завършва “Уест Пойнт”, когато Русия все още е считана за заплаха. След 11 септември обаче полковник Гил – един от най- способните пилоти на хеликоптер Black Hawk, прекарва по-голямата част от кариерата си в малка, високоповерителна специална операция, която се бори с ислямистки бойци. Когато застава начело на 10-а бойна авиационна бригада преди година, той признава, че му е отнело време да се приспособи и да се подготвя за бойни действия в по-обичайни условия.

Български Сухой Су-25, самолет съветско производство, използван в държавите от Варшавския договор, по време на учение с реална стрелба

Сега начело на 2200 войници и повече от 80 хеликоптера, полковник Гил казва, че основно предизвикателство е да се запази висока готовност за действия, дори докато някои от войските завършват назначенията си и нови идват на тяхно място в бригадата. Около 40% от частите му са се сменили по този модел от октомври насам.

“Трябва да сме готови да бъдем навсякъде, по всяко време”, казва полк. Гил, 45, от Патън, Пенсилвания.

Полковник Патрик Елис е учил руски в “Уест Пойнт”, където е бил съученик на полк. Гил. Тогава той вярва, че трябва да научи езика на потенциалните си противници. След атаките на 11 септември полк. Елис е разквартирован няколко пъти в Афганистан със специализирани военни рейнджъри.

Сега полк. Елис, 45, син на офицер на Военноморските части от Аламеда, Калифорния, командва Втория кавалерийски полк, около 4800 войници и 330 бойни возила. Докато частите му се движат от Германия към България, те спират периодично и говорят с местните, позволявайки на децата да се качват на бойните части Stryker и обяснявайки на живеещите защо са там.

“Осъзнаваме коя е заплахата всяка сутрин, когато се събуждаме”, казва полк. Елис. “Фокусирани сме изключително над руската заплаха.”

Снимки: Gordon Welters/New York Times 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.