SHARE

Точно преди две седмици, във вторник сутринта, наскоро навършилият 93 г. Шимон Перес става, както обикновено, в четири часа сутринта, измива се, избръсва се, прави сутрешната си гимнастика, изпива задължителния прясно изцеден лимон и се заема със своята „почивка“. Перес като човек на  книгата обожава да чете. Всяка сутрин, преди да се захване с държавни дела, от 5:30 до 7:00 той или чете книги (на иврит, френски или английски), или ги пише, след което се захваща с дългия си и наситен със събития график.

Именно на 13 септември сутринта, след обичайното си сутрешно четене, той отива в кабинета си в своята фондация “Peres Peace Center” и започва с многобройните си срещи. В 10 ч. записва видеообръщение към израелците за важността да ценят и потребяват израелски стоки, след което се отправя към конференция, посветена на високите технологии, където са събрани изпълнителните директори на едни от най-големите технологични компании, които очакват с нетърпение да видят и чуят Перес. Там носителят на Нобелова награда за мир изнася реч и участва в дискусия за важността на иновациите, като отделя специално внимание на една от любимите му теми – нанотехнологиите и способността им да променят света. Към 12:30 ч. всички гости на конференцията сядат да обядват със своя знатен гост. Малко по-късно той получава силен световъртеж и му прилошава. Това е последното официално появяване на Перес. До самия край той остана верен на себе си и своите навици, които бе градил и пазил усърдно с  десетилетия, участва активно в обществения живот до последната минута, въпреки че през последните месеци здравето му значително се влошава. 

Роден  в далечната 1923 г. във Вишнево, тогава в Полша (днес в Беларус), прави „алия“ (преселва се, бел. ред.) със семейството си, когато е малко над десетгодишна възраст по време на британския мандат за Палестина. Считан от всички за един от малцината достойни да се нарекат „бащи основатели“ на Държавата Израел, известен със своя прякор Mr. Security, Шимон Перес става дясна ръка на Давид Бен Гурион и заедно с Моше Даян се заемат с изграждането на модерна армия и сили за сигурност още от създаването на Израел през 1948 г.

Обвиняван, че е с меняща се позиция към палестинци и по отношение на  мирния процес, често критикуван за това дали е „гълъб“ или „ястреб“, Перес кротко отговаря на своите опоненти: „Когато видех възможност за мир, ставах най-върлият „гълъб”, когато видех заплаха за сигурността и съществуването на страната си, ставах „ястреб“.

Известен с това, че „предпочита да бъде излъган от предоверяване, а не от това, че не е гласувал доверие на някого“, Перес до последно споделя, че основна максима в живота му е това, което го е научил неговият учител Бен Гурион: „Аз съдя хората според това каква следа оставят, както и вярвам, че най-важният компас в живота е моралният“. 

Перес успява със своите вечно смели, неортодоксални и доста често считани за донкихотовски идеи да си спечели доживотната титла на върховен представител на Дъжавата Израел по въпросите за сигурността.

Той е бил три пъти министър-председател на Израел и е участвал в 12 кабинета като министър или премиер. В този контекст на церемонията по случай 90-ия му юбилей Бил Клинтън се обръща към него с думите: „Всеки човек, бил член на 12 кабинета и успял да издържи всички тези скучни заседания, заслужава да бъде поне на деветдесет“.

Шимон Перес е една от онези редки фигури, които спокойно можем да наречем избраник на съдбата не защото съдбата е била много благосклонна към него, а защото със своето усещане за история, усет за мисия и нестандартно мислене, както и презрение към популизма Перес успява да остави наследство, за каквото може да мечтае всеки един държавник. Със своята близо 70-годишна кариера в политиката Шимон Перски (така е истинското му име) се превърна в световен символ на мира, както и на една държава, която днес наричаме “the start-up nation”.

Перес е прочут със своята свръхдисциплина и усещане за мисия, която често пъти хората бъркат със свръхамбиция. Пример за отношението му към живота е една история, която самият той често разказва. На 5 години се бил с едно момче от тяхната махала, което било с две години по-голямо. Голямото момче веднага го повалило, но малкият Шимон станал и отново започнал да се бори, докато бил повален отново. Това нещо се повторило 4-5 пъти и Перес все бил повалян. Накрая излязла бабата на Перес и го попитала какво прави и че онзи щял да го пребие, а Шимон ухилен отвърнал: “Правя всичко това, защото съм сигурен, че следващия път ще успея“. Тази история илюстрира по брилянтен начин характера на Перес и прочутия му оптимизъм.

Историята на близкоизточния мирен процес е дълга и наситена с множество обрати, като със сигурност не би могла да бъде определена като “success story”. Единственият истински „пробив“ става изцяло по идея на Перес в качеството му на външен министър на Израел по време на правителството на Ицхак Рабин. Докато текат официалните преговори между израелци и палестинци във Вашингтон, Перес започва преговори в Осло в условия на пълна тайна и секретност. Посветени в тайната са само министър-председателят Рабин и началникът на кабинета на Перес.  Рабин дава пълен картбланш на Перес, уверен, че от тази инициатива няма да произлезе нищо. Крайният резултат от инициативата на Перес са двете споразумения от Осло. Безпрецедентен успех и огромна историческа значимост. По този повод Перес заедно с Рабин и Арафат печелят Нобелова награда за мир.

Във всяка една инициатива на президента Перес, било то близкоизточният мирен процес, операцията в Ентебе, ядреният реактор в Димона или създаването на Peres Center for Peace, Перес бива ръководен от дълбокото си усещане за историческо наследство и за важността от това какво ще остави след себе си за поколенията като държавник.

След като Перес е бил член на 12 кабинета и е бил три пъти министър-председател (няма завършен нито един пълен мандат), няколко пъти лидер на опозицията и е заемал поста на външен министър и министър на отбраната (най-важните постове в Израел след този на премиера), през 2007 г. Перес се кандидатира за президент на Държавата Израел. Тогава той е на 84 години. И печели. Тъй като мандатът на президента в Израел е седемгодишен, никой не вярва, че ще успее да го завърши. Противно на общите схващания не само че Перес в средата на 2014 г. го завършва и бива обявен за най-възрастния държавен глава в света (на 91 г.), но и абсолютно безспорно създава огромен авторитет за своята държава и се превърна в най-обичания израелски президент.

По време на своя мандат като президент (2007 – 2014 г.) Шимон Перес заслужено получи негласното признание от цялата международна общност като баща на израелската нация и патриарха на световната дипломация. През последните петнайсет-двайсет години Шимон Перес е обсебен от идеята за високите технологии и тяхната способност да преобразяват всяко общество. Още в началото на 90-те години на миналия век той залага една от основните цели на Израел да бъде превръщането й в “start-up nation” – двайсет години по-късно Израел е сред първите три „start-up nations”. Така и последното му публично появяване е на конференция, посветена на технологиите. Голяма част от огромната му библиотека е заета от всякакъв вид литература, посветена на иновации, технологии и наука.

Трябва да се има предвид, че Шимон Перес беше голям приятел на България и един от първите израелски политици, които признаха спасяването на българските евреи и приеха каузата да разпространят и популяризират тази история. През 2013 г. президентът Плевнелиев му връчи най-високия държавен орден – “Стара планина” I степен.

Като всеки голям държавник Перес има както своите почитатели, така и своите критици. Това, което обаче не може да бъде отречено, са постижения. А направеното от него, обективно погледнато, трудно може да бъде постигнато за няколко човешки живота.

Важно е да се направи една много важна разлика между политика и държавника Перес. Шимон Перес с лекота губи парламентарни избори и провежда политики, които го свалят от власт. Той е пример за това, че истинските политици са всъщност титанични държавници, които печелят в дългосрочен план от това, което изглежда като моментна загуба. Верен на принципа на своя учител Бен Гурион „аз не знам какво искат хората, но знам от какво имат нужда“, той упорито и последователно се противопоставя на политическия популизъм и теснопартийните схеми. С това Перес е необикновен. Редовно му се налага да пада, но неговата запазена марка е изправянето. Нека не забравяме , че „перес“ на иврит означава „появявам се изневиделица, неочаквано“. На 80-ия рожден ден на Перес неговият личен приятел Бил Клинтън неслучайно се пошегувал, че всеки път, когато се задава нова, млада генерация политици, се чуди откъде ще се появи Шимон. 

Прочут със своята скромност и човечност, запитан в едно интервю преди няколко години с какво иска да бъде запомнен и да бъде неговото наследство, Перес категорично отговаря: „За мен е достатъчно един ден,  когато ме няма, да кажат „той спаси живота на едно дете“, това би било най-голямото признание за мен“.  Това и прави неговата фондация “Peres Peace Center”, която основно се грижи за лечението на болни или ранени палестински деца. По данни от сайта фондацията му  е помогнала за излекуването на над 4500 палестински деца.

В едно от последните си интервюта Перес споделя коя е една от най-големите му грешки: „Че не съм мечтал твърде смело“. Животът на Перес е среща с историята, той е един от редките случаи, когато един човек олицетворява самата история. Независимо колко много ще бъде изписано за него, Шимон Перес ще остане един от най-големите колоси на епохата след Втората световна война, един от архитектите на модерния свят, визионер, чиито прогнози ще са живи и след като нас ни няма.