SHARE

Включвам се в конкурса за сценарий на алтернативен, реалистичен клип за европредседателството ни.

“Започваме с бързо сменящи се кадри – от птичи поглед на гарата в Хитрино, срутената стена на язовир “Иваново” и напукания хидроинженерен шедьовър “Цанков камък”.

Следващият кадър е общ план на купе в бавния влак Силистра – Горна Оряховица, някъде между Дулово и Полски Тръмбеш. Близък кадър от заскрежените вежди на пътниците подсказва, че температурата в купето е с около 7 градуса по-ниска от тази навън. Красиво момиче, увито в пухенка и спален чувал, влиза в купето и с леко виновна усмивка включва печка духалка в контакта под масичката. Младежът, седящ насреща, с плаха надежда в погледа пита дали може по някое време да сгрее вледенените си крака. Красивото момиче с усмивка отговаря, че у Силистренско “не” си значи “не” и завърта духалката към себе си.

Влакът дефектира някъде между Исперих и Голям Поровец, но след серия прекачвания двамата герои се озовават на архитектурно безценната, но тотално срината царска гара в Казичене. Следват поредица от кадри в калта около полупразния язовир “Искър”. Младите се замерват с празни пластмасови бутилки и умряла риба. Кал, мраз, мрак.

Чрез магията на киното се озоваваме на плажа в Созопол, където младежът показва на красивото момиче авангардната технология на заустване на фекалните води на цели 60 метра навътре в морето. Двамата се гонят, прескачайки задължителните шезлонги от 20 лева и опционалните чадъри от 15 лева. Сцената завършва с героите, седнали на мокра хавлия в тънката безплатна ивица между водата и концесионерския плаж. До тях мълчалово стои лице от ромски произход с казан царевица и мобилен касов апарат.

Следват нови кадри от птичи поглед на изсечените вековни гори в Странджа, край сливенските Сини камъни и накълцаните 200-годишни дъбове до тракийското светилище “Талим Таш” край Котел.

Историята на двамата ни млади герои продължава в родопското село Жерка. Не димят коминчета, няма баби, няма лютеница, няма баница… нищо няма, защото няма никой, както и в повечето села наоколо. Камерата се лута из празни улички, между полусрутени къщи и избити прозорци. Случайно преминаваща наблизо група кукери се притича на помощ и отвежда младите до хоремага на близкото Кирково. Патрончета “Пещерска”, калорифер, възгласи “Наздраве”. Крупен план на масата с кроасани “Севън дейс” и кисело мляко “Данон”.

Сценарият ни връща в София. Общи кадри от въздуха на “Люлин”, “Факултето” и потъналите във въглищен пушек подвитошки квартали. Красивото момиче в приятно нетрезво състояние слиза по стълбите на УНСС, където срещу 0,1 биткойн е получила две магистратури, парче луканка и два стари стола от лекционната зала.

Следват кадри от птичи поглед на ремонтите на “Дондуков”, Петте кьошета, “Цариградско”. Още кадри от ремонтите. После кадри от ремонтите на ремонтите. Фандъкова изскача от общината и стреля по дрона с камерата, защото това не е вярно! Дупки, фуги, локви.

Клипът завършва с куп безразборно сменящи се кадри с природа, архитектура и провиснали между “Св. Александър Невски”, БАН и парламента мрежови кабели, намекващи, че сме с най-бързият в Европа интернет.

На техен фон бодър мъжки глас с ямайски акцент обяснява, че България е най-бедната държава в Европейския съюз, че сме на ниво Африка по отношение на смъртността и свободата на печата, че пенсиите на родителите ни стигат или за лекарства, или за ток и парно, но не и за двете, че пенсионната възраст на българския мъж скоро ще задмине продължителността на живота му, че основният бизнес в държавата е краденето от европроекти, но някак си, независимо от цялата корупция, беззаконие и мръсотия… you can’t help falling in love with her!”

Автор: Николай Абаджиев
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.