SHARE

Френският президент Еманюел Макрон държа реч по случай 100-годишната от края на Първата световна война на церемония пред Елийсейския дворец, на която присъстваха лидерите на над 60 страни, участвали във войната, вкл.  Ангела Меркел, Доналд Тръмп, Владимир Путин и Румен Радев. 

На 7 ноември 1918, когато полк. Пиер Солие провъзгласи първото прекратяване на огъня, ок. 10 ч. сутринта войниците не са могли да повярват и бавно излизали от позициите си. Войниците започнали да провъзгласяват края на огъня и тогава забили кампаните на църквите.

На 11 ноември преди 100 години днес час след час в Париж и по цяла Франция забили камбаните на всички църкви. Примирието бе подписано. И това бе краят на четири дълги ужасни смъртоносни години на война.

Но примирието не донесе мир. И на изток с години продължи студена война.

На същия ден французите и техните съюзници празнуваха своята победа. Те са се борили за страната си, за свобода, направили са огромна жертва и са изпитали големи мъчения в един ужасяващ ад, който е трудно за нас да си представим.

Има войници, които са паднали само 10 минути, преди примирието да е било подписано.

Европа бе на прага на самоубийството. Човечеството изпадна в ада – и от двете страни, от всички страни, от всички държави.

На следващия ден – след примирието – ужасяващото броене на мъртвите, ранените и изчезналите започна.

Във Франция и другите страни с месеци семействата са чакали завръщането на баща, син, съпруг, годеник и сред липсващите  са били и велики жени, които са подкрепяли мъжете.

10 милиона мъртви, шест милиона ранени и осакатени, три милиона овдовели, шест милиона сираци, милиони цивилни жертви, един милиард бомби само във Франция.

Светът започна да разбира ужаса. Сълзи се проливаха за падналите и за оцелелите. Целият свят се включи в тази война  – млади хора от Африка и Тихиокеанския регион до Америките и Азия – дойдоха, за да умрат на места, на които дори не знаят името. За да се борят и защитят Франция.

Свидетелства за ужаса по окопите и бойните полета, за плач в нощите, в които се унищожават села и мнозина от тези, които се завръщат у дома – изгубили младостта си и идеалите си, насладата от живота, мнозина са обезобразени, ослепели, осакатени.

Победители и победени за дълго са обзети от един и същ ужас.

1918 г. – преди 100 години – може да звучи отдавна, но бе само вчера.

Отидох на бойните полета, на най-ужасните битки във Франция и видях обезлюдените села – паметници на лудостта на човечеството. Видях паметниците – с дългите списъци имена, на французи и чужденци, които са умрели на френска почва. Видях гробищата – общите гробища, където френски и немски войници са погребвани един до друг след една ужасна зима,  в бой само за няколко метра територия.

Следите от тази война никога истински не са си отишли. Нито във Франция, нито в Европа и Близкия изток, нито в умовете и сърцата на хората по света.

Нека помним и никога не забравяме, че трябва да сме достойни заради тези, които умряха заради нас. Че трябва да отстояваме високите идели и патриотизъм на предшествениците ни. Този идеал за Франция като солидарна страна, носител на най-високи ценности. За който дори в този мрачен час войниците са били готови да дадат всичко.

Но патриотизмът е обратното на национализма. Национализмът е предателство. Ако мислим, че собствените ни интереси могат да бъдат само първи и останалите не ни интересуват – това е предателство към ценностите ни, предателство към всякакъв морал. Трябва да помним това.

Французите трябва да помнят какво Клемансо казва в деня на победата преди 100 години днес от парламента под звуците на Марсилезата:

“Френски воини на свободата, французинът винаги ще бъде воин на идеалите.”

Заради тези ценности и идеали мнозина са жертвали всичко, за да защитят демокрацията и ценностите на Франция.

Уроците на Голямата война не могат да бъдат на мъст или забрава на миналото. Трябва да мислим за бъдещето и опазим същността ни.

През 1919 г. предците ни се опитват да съградят мир. Те си представят първото международно сътрудничество, разпада на империите и преначертаването на границите. Навремето те мечтаят за съюз, политически съюз на Европа, но унижението и духа на мъст единствено захранва национализма и тоталитаризма.

И войната дойде отново – 20 години по-късно. И унищожи пътя към мира.

Днес хората по света гледат към нашия Паметник на Незнайния воин – символа на всеки умрял за страната си и всички лидери днес са събрани тук да си спомнят, за тези мъченици.

Всички лидери днес трябва да са изразител на надежда за всички млади хора, надежда за свят на мир, където приятелството между народите ще надвие желанието за война, където разума ще надделее над оръжието.

На нашия континент пример за това е приятелството на Франция и Германия.

Също това е Европейският съюз – обединение, невиждано преди в историята.

Това също са Обединените нации – изразител на духа за защита на мирното сътрудничество помежду ни.

Но преживяхме множество падения след Договора от Версай. Най-лошото никога не е невъзможно, но може да бъде преодоляно от хората с добра воля. Трябва да се надяваме, че ще бъдем водени от хората с добра воля.

Знаем, че мнозина ни насаждат идеологии и покваряват умовете на мнозина с ужасяващите си визии и изглеждат решени да унищожат желанието ни за мир. Мир, за който се борихме толкова дълго.

И се надявам, че тази годишнина от примирието ще поднови вярата ни в мира.

Защото сме напълно наясно за цената, която ще платим за другия изход.

Всички днес – държавни глави и политически лидери – на 11 ноември трябва да потвърдим пред народите си огромната си отговорност да предадем на децата си един свят на мир, а не да подклаждаме пламъците на страха.

И да се изправим пред предизвикателствата – бедността, болестите, световното затопляне, неравенството и неграмотността.

Започнахме тази битка заедно и можем да я спечелим заедно. Само заедно може да разбием лъжите и несправедливостите, да преборим екстремностите, които ще ни доведат до война, както видяхме през Първата световна война.

Навлизаме в нова ера и цивилизацията ни трябва да поддържа тази амбиция, за доброто на човечеството.

Трябва да отхвърлим насилието, доминацията и изолацията. Това ще е ужасна грешка, за която бъдещите поколения ще ни държат отговорни.

Днес трябва да се изправим пред предизвикателствата на бъдещето. Франция знае какво дължи на своите войници, дошли от целия свят. Франция също се покланя пред всички умрели на нейна почва.

На земята ни е кръвта на много нации и над техните гробове посвещаваме надеждата си за по-добър свят. Но трябва да го поискаме и да го изградим.

Днес, на 11 ноември 2018 г. – 100 години след тази ужасна война, чиито белези остават – ви благодаря, че се присъединихте в този момент на братство и се надявам, че този дух ще продължи повече от ден, защото трябва да се борим за мир, защото това е единствена стойностна битка.

Да живее мирът сред хората. Да живеят свободните страни по света и приятелството между народите. Да живее Франция!

*Преводът е направен от живото излъчване на речта на френския президент. След публикуването на официалния текст статията ще бъде допълнена. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.