SHARE

Откакто се появиха нискотарифните авиокомпании, броят на чуждестранни посетители в българската столица е огромен. Но София се мъчи да открие своя модел между алкохолните вечери на ниска цена и мечтата за културен туризъм, пише френското издание. Специалният кореспондент Мари Шарел, специалист в областта на икономиката и макроикономиката, се потапя в туристическия сектор на страната ни, за да разкаже за неговите проблеми и предимства. 

В 21 чака те вече са пили две бири, за да си повдигнат настроението и отварят трета по пътя. Пристигнали завчера от Дъблин, Марк Уелш и Дейвис Рейл, и двамата рижи и брадати, се присъединяват към малката тълпа в подножието на статуята на поета Стефан Стамболов (1854-1895), фигура на борбата срещу османското владичество. Нощта вече е паднала над София, българската столица. Всеки се представя набързо: Хелън и Лиам Дамиън, с пшеничноруси коси, са британци. Бъбривият Ащън Гарсия е американец. Нито един от тях не е на повече от 25 години. Почти всички са студенти. “Платихте ли си? Окей, започваме обиколката по баровете!”, обявява Анна Стоянова, техният гид в света на алкохола и спиртните напитки за вечерта.

До 2 часа сутринта групата ще обикаля популярните барове, лепкавите бистра и оживените таверни. Всички те ще завършат пияни на булевард “Витоша”, пешеходната и туристическа артерия на града, посещавана в тези часове от няколко англичани, които също са пияни на ергенското си парти на стойност няколко лева, местната валута. В магазините на ъгъла бирите струват еквивалента на 2 евро. Бутилка водка е 12 евро. “България? Никога не бях чувал за нея: избрахме София, защото е евтино”, обобщава Хеън Дамиън между две глътки. Тя и приятелят и си тръгват на следващия ден с полет на Ryanair за Лондон. Цената е без конкуренция: 30 евро в едната посока. Това много забавлява Лиъм Дамиън: “Тук, това е цената на две бутилки водка!”

От няколко години София изживява бум на туризма, който се дължи в голяма степен на нискотарифните компании. През 2016 Ryanair открива линии към осемнайсет европейски града. Wizz Air, унгарската компания, която вече се е установила на българския пазар, отвръща на конкуренцията, откривайки нови линии. Резултатът: 6,5 милиона души са се приземили на летище София през 2017 г., или с 30,3% повече от 2016 г., когато вече е имало увеличение с 15%. Тази година, в която София е европейска столица на спорта и поема ротационното председателство на Европейския съюз до юли, растежът би трябвало да е още по-голям.

“Благодарение на нискотарифните полети София фигурира на картата на дестинациите, които са на мода”, подчертава Виктор Тренев, чиято агенция Bachelor Party Sofia организира ергенски партита от 2015 г. насам. Дълго време пренебрегвана от туристите, въпреки че България е членка на ЕС от 2007 г., София е новата източна столица за изследване от категорията на Прага и Будапеща. “И това променя града”, констатира Виктор Тренев.

Непрозрачно управление 

Днешната София със своите 1,3 милиона жители няма кой знае колко общо с тази от 1992 г., когато Паромита Санатани, авторка на тримесечните гидове Sofia in Your Pocket, се приземява. “Чужденците не идваха, пътищата бяха тъжни: нямаше ресторанти, нямаше кафета, само няколко магазина, не намирахме дори памперси”, разказва тази германка. Влюбена в българин, тя се установява в държавата и наблюдава прогресивното увеличение на туристите. Първо в групи, по линията на обиколките, организирани в Розовата долина или на крайбрежието. След това все повече и повече млади, с раници на гърба, в столицата. Основно британци, германци, гърци и италианци, които търсят евтино бягство през уикенда. И икономиката на града се възползва: всяка седмица се предлагат нови услуги и отварят нови магазини.

След като учи във Франция и работи в Société générale няколко години в Ню Йорк, после и в Лондон, Борис Павлов се връща в страната си през март 2017 с желанието да създаде бизнес. Междувременно той предлага на свой приятел да се занимава с отдаването на апартамента му под наем през платформата Airbnb. С оглед на огромното нарастване на търсенето той се специализира в тази ниша и неговият стартъп Flat Manager днес управлява около осемдесет апартамента и има десет служители. “Лудница: за две години броят на апартаменти в Airbnb се е увеличил от 950 на 2500 в града, средно за 34 евро на вечер”, обяснява той. “Трудното е там, че всички млади, които идват тук, имат много малък бюджет.” Някои от колегите му се притесняват: “Рисковете са, че това ще завлече цените и стандартите надолу”, обяснява Антон Дянков от агенция Alexander Tour. “Не трябва някой ден София да заприлича на Слънчев бряг”.

Слънчев бряг, или изкуственият рай на младите европейци, които са специалисти в областта на експресното пиене и шумните дискотеки. Аматьорите в областта на спокойствието и автентичността могат да пропуснат: изграден на първа линия на Черно море в началото на 90-те, този курорт съдържа в себе си всичко грешно в България след падането на комунизма. “След промяната на режима през 1991 г. държавата се изтегля от управлението на територията и започват сенчести приватизации: земята служи на една огромна операция за пране на пари”, съжалява Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм, която отговаря за развитието на устойчивия туризъм. Резултатът: километри от прекомерно бетонирани плажове и хотели, които изхвърлят отходните си води в морето. Кошмар за еколозите. “Същото е и в планината”, казва с умора Петко Цветков от Фондацията за биоразнообразие.

Промяната на манталитета изисква време 

Що се отнася до върховете, едно място кристализира напрежението: Банско, меката на евтините ски, разположена на два часа път от София в сърцето на Националния парк “Пирин”, вписан в световното наследство на ЮНЕСКО. От години насам градът е обект на битка между екологичните НПО-та и частния концесионер, “Юлен”. От 2002 насам последният е разширил територията отвъд първоначално определените граници. И маневрира, за да увеличава още повече, с подкрепата на част от правителството. С презрение към законите за опазване на природата. “Банско е символ на всичко, което не функционира в България: непрозрачно управление на развитието на един нискокачествен туризъм, без дългосрочна визия”, съжалява Катерина Раковска от WWF – България.

Ще може ли София да избегне подобен капан? Стратегията на града в тази област, както и тази на държавата е все още в начална фаза. “Работим упорито, но промяната на манталитета изисква време”, оправдава се Тодор Чобанов, нервният заместник-кмет по направление култура. Той напомня, че столицата е стигнала далеч. Преди падането на комунизма режимът изпраща туристите към Черно море, за да “запази” столицата от чуждо влияние. “По това време те унищожават една огромна част от наследството на София, диаболизирайки историческото ни наследство, за да го изтрият”, пали се младият мъж, който е археолог по професия. “Преди десет години едва 1% от софиянците знаеха, че нашият град е бил голяма тракийска и римска столица.”

Подобряване на инфраструктурата 

От около десетилетие столицата започва да осъзнава богатството на наследството си, което далеч не се свежда до неовизантийската катедрала “Св. Александър Невски” или джамията “Баня Баши”, останала от османското владичество. Разкопавайки земята за изграждането нова метростанция през 2010 г. , багерите попадат на съкровище от римски останки, които днес са изложени под открито небе около станцията на метрото, кръстена “Сердика” на едноименния град през Античността. Днес общината подсилва инвестициите си за обновяването на музеите. “Нашата мисия е както да развием културния туризъм, така и да помогнем на българите да си възвърнат историята, която им принадлежи”, уточнява Тодор Чобанов. Подобен туризъм се появява на определени места в страната около манастирите или лозята.

Тези усилия понякога срещат препятствия в лицето на сектора на недвижимите имоти, за които местата, посветени на руините, са изгубени квадратни метри. Препятствията са и нефункциониращото правосъдие, както и слабите публични инвестиции – ако изключим приноса на европейските фондове. В действителност има още много работа, за да се подобри инфраструктурата, която е неразривна част от развитието на туризма в столицата. Извън историческия център имената на улиците невинаги са преведени. Връзките между трамваи и метро са слабо разбираеми за чужденците, както и системата за плащане с есемеси на публичните паркинги. Има какво да се желае и по отношение на информационните центрове, които също са рядкост.

За да компенсира тези липси, една група от млади българи създава Free Sofia Tour преди няколко години, черпейки вдъхновение от Германия. Три пъти дневно двайсетина гидове доброволци, често студенти, се събират, за да предлагат безплатни обиколки на града на английски. Трийсетина-четиридесет туристи са там всеки път. “Обичаме столицата си и сме си поставили за цел да изчистим имиджа й”, доверява ми Томислав Рашков, един от гидовете. “Разказвайки историята ѝ, можем да превърнем София в много повече от нискотарифен град за през уикенда.”

Снимка: Етюд-и-те на София

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.