SHARE

Откакто съществува, т.нар. „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ или ДАЕШ) поема отговорност за всички терористични актове в Европа, включително и за този в Манчестър, дори и когато те са извършени от самодейци, без ясна мотивация и без подкрепа отвън. “Терминал 3” се опитва да хвърли светлина върху историята и идеологията на тази организация.

Без съмнение универсалният ключ, благодарение на който “Ислямска държава в Ирак и Леванта” винаги отваря вратата към успеха, е религиозното противопоставяне, което целенасочено предизвиква и след което нанася своя удар.

ИДИЛ се заражда от остатъците на “Ал-Кайда”. Въпреки това извън фанатичната идеология стратегията на ИДИЛ има много по-конкретна насоченост. Фактическият ѝ създател Абу Мусаб ал-Заркауи е основният стратег, чийто план е следван и до днес от екстремистката група.

Основната идея в стратегическия план на Ал-Заркауи се състои в това тогавашното, свързано с “Ал-Кайда” все още малко формирование, да предизвика гражданска война първо в Ирак, а след това и в целия свят. Гражданската война трябва да спомогне за достигане на дългосрочната цел – постепенното създаване отново на Ислямски халифат.

Стратегията му включва 2 етапа. Първо неговата група да предизвика противопоставяне на двете религиозни течения – сунити и шиити, което да прерасне във въоръжен конфликт и съответно в гражданска война.

Вторият етап се изразява в това сунитската част от населението да поиска защита във войната именно от екстремистите (както ИДИЛ, така и” Ал-Кайда” са сунитски терористични групировки). По този начин към тях ще се присъединят много нови последователи, а това ще донесе възможност да се приложат двете стъпки и на нови територии.

Абу Мусаб ал-Заркауи

Когато американската армия навлиза в Ирак, Ал-Заркауи получава много добра възможност да стартира своя план. Тогава президент на страната е Саддам Хюсеин, който е сунит, но мнозинството в страната са шиити, като те често биват потискани.

Ал-Заркауи се възползва от ситуацията, като започва да извършва срещу шиитите бомбени атаки, включително самоубийствени, с цел да се предизвика религиозно напрежение в страната. Идеята му е насилието да принуди шиитите да реагират остро и да отговорят със сила на сунитското малцинство. Гражданската война става неизбежна, когато Ал-Заркауи взривява и религиозния храм в град Самара, който е един от четирите най-важни за шиитите светилища в Ирак. Вследствие на това още по-силно се засилва насилието на верска основа и избухва гражданска война – точно по плана на Ал-Заркауи.

През 2006 г. обаче той бива убит от американска атака. Макар американските войски да успяват да премахнат голяма част неговите високопоставени последователи, част от тях успяват да избягат, прикривайки се в продължение на 3 години.

През 2009 г. на власт в САЩ идва Барак Обама, избран именно с обещанието си да прекрати войната в Ирак и да изтегли американските военни. Когато войските напускат територията, криещите се остатъци от групата на Ал-Заркауи се обединяват отново под лидерството на  Абу Бакр ал-Багдади, който и до днес е лидер на ИДИЛ.

Ал-Багдади не само има идентични разбирания, но и се счита и че превъзхожда Ал-Заркауи по интелект. Той има докторска степен по ислямски изследвания и е бил преподавател в иракски университет.

Абу Бакр ал-Багдади

Следвайки стратегията на Ал-Заркауи, той търси място, където има предпоставки за хаос, за да подпали гражданска война. Бързо открива такава територия – Сирия. В този момент в страната се осъществяват мирни протести срещу шиитския президент Башар Асад (мнозинството в страната са сунити). На мирните бунтове Асад отговаря със сила, създавайки по този начин прекрасна възможност и поле за развитие на ИДИЛ.

Ал-Багдади изпраща в Сирия членове на групата, следвайки абсолютно същата стратегия, използвана в Ирак – извършва самоубийствени атаки. Когато Асад отговаря с химически оръжия срещу протестиращите сирийци, ситуацията в страната ескалира, като ИДИЛ навлиза в Сирия и става част от въоръжената опозиция срещу режима на Асад. Те печелят голяма част от сирийското население благодарение на оказаната „помощ“. Когато американският президент Обама взима решение да не се намеси в Сирия, ИДИЛ прекрасно се възползва от ситуацията, представяйки се като единствен защитник на сирийското население.

Постепенно остатъците от групите на Ал-Заркауи не само се обединяват, но и значително се разширяват, завземайки цели градове и придобивайки много нови последователи, включително от Европа. В този момент в Ирак действа ново шиитско правителство на Ал-Малики, което потиска сунитите. Започват протести и в Ирак, като през 2014 г., следвайки отново същата стратегия, ИДИЛ се намесва, за да „защити“ сунитите, завладявайки дори Мосул – втория най-голям град в страната.

След тези събития Ал-Багдади се обявява за халиф и осъществява до голяма степен целта на Ал-Заркауи, постигайки това, за което дори може би Бин Ладен не е мечтал.

През следващата година ИДИЛ се насочи официално към нови територии, извършвайки терористични атентати първо във Франция, след това в Белгия и постепенно в различни европейски държави, като последният, за който организацията пое отговорност, бе само преди дни в Манчестър. До този момент стратегията за създаване на религиозно противопоставяне носи на ИДИЛ огромен успех.

Дали този път Ал- Багдади е променил своя план, или отново ще се следва абсолютно същата линия на действие? Отговорът, разбира се, е риторичен. Чрез терористичните атаки се цели предизвикване на религиозно напрежение в Европа. Християните да се настроят срещу мюсюлманите и дискриминацията на Стария континент да се прероди. Вследствие на това потисканите мюсюлмани биха се превърнали в лесна жертва на екстремистите, следвайки най-логичната и първосигнална човешка реакция. Някои от тях ще поискат не просто защита от ИДИЛ, но и отмъщение, което ще роди още нови атентати.

Въпросът е дали ще има ефективно противодействие на тези планове или европейските лидери и граждани ще бъдат поредната жертва, попаднала в капана. Провъзгласилите се за най-големи „борци“ срещу ИДИЛ крайнодесни партии играят именно по правилата на ислямистите, насочвайки омразата си срещу мюсюлманското население. Така  националистите и екстремистите взаимно увеличават своите симпатизанти. Колкото повече атентати се осъществяват, толкова повече ще се увеличават европейците, подкрепящи радикалните партии. Колкото повече власт получат тези партии, толкова повече ще се увеличават расизмът и дискриминацията, а оттам и терористичните атаки.

Единственият изход от този омагьосан кръг се крие именно в ценностите на обединена Европа, които тя е длъжна да запази.

Заглавна снимка: Reuters

 

SHARE
Студент по "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски", автор в pravatami.bg. Стажувала в Министерство на външните работи и в администрацията на президента на Република България.