SHARE

“Роден съм и съм израснал в Колумбия. И през целия си живот съм пил ужасно кафе.” Това са думи на Цезар Пара пред Washington Post, които разказват защо един от най-големите производители на кафе в света не може да предложи напитката на колумбийци.

Мръсната тайна всъщност крие известна логика – най-доброто кафе арабика се изнася, а у дома остават неподходящите партиди. Понякога се налага да се внася кафе – например евтини зърна от Виетнам. “Дори в петзвезден хотел в Богота ще ви е трудно да намерите хубаво кафе”, казва Роберто Велез, изпълнителен директор на Федерацията на колумбийските земеделци, които отглеждат кафе. “Ние правихме най-доброто кафе, но колумбийците просто не са свикнали да пият качествено кафе.”

Но на хоризонта се задава революция, не без специалното участие на глобализацията. Колумбийски бизнесмени и чуждестранни инвеститори се опитват да подобрят качеството на колумбийското кафе и начина му на приготвяне у дома. Адел Калдерон, съосновател на кафене “Вариетале” в Богота, иска да пренесе атмосферата на Сиатъл, САЩ, в колумбийската столица. “Трябваше да опитаме кафето си извън страната, за да оценим какво всъщност имаме”, казва той.

Но тяхната задача е трудна, защото става дума за коренна промяна в цялата култура на консумацията. Освен това проблемът далеч не изчезва с прекрачване на границата на страната – супермаркетите в Бразилия също пробутват евтини и некачествени марки на жителите си. Промяната обаче вече има ефект – потребителите започват да развиват вкус към добрата напитка, а някои магазини редовно зареждат с качествени гурме зърна.

В Панама също е настъпила промяна с идването на тъй наречената “трета вълна” от кафенета – манията на панамци да произвеждат и сервират или домашно, локално произведено, или гурме кафе. Обатно в Колумбия потреблението на кафе на глава от населението е скочило значително, като специалистите отдават тази тенденция на подобряването на качеството на напитката.

Това се отразява и на малкия и средния бизнес – стотици нови кафенета са отворили през последните години. Всички те имат нещо общо помежду си – компанията Tostao, която от създаването си през 2015  демократизира доброто кафе и предлага толкова добри цени, че дори най-нископлатените работници могат да си позволят продуктите.

Кафето се превръща във вид изкуство, имитирайки кафе културата на Ню Йорк, Берлин, Сиатъл и Токио. В Колумбия вече се провеждат и курсове, които учат учениците на качествата на кафето, приготвянето на напитката и смесване на различни видове и вкусове, както и специфичните условия за постигане на особени вкусове. Те дори дегустират кафето, подобно на дегустация на вино например.

Това е плод на дълъг процес, който е стимулиран включително и от държавата. Колумбийците подобряват качеството на кафето си поне от двадесет години, като след срива на цените през 1990-а правителството окуражава земеделците да произвеждат по-добри вариации на зърната и учи производителите как да оценяват киселиността и вкусовите качества на напитката. След това, в началото на новото хилядолетие, Хуан Валдез, които днес са глобална верига, започва масово да отваря нови кафенета. Днес, между 2009 и 2014 г., консумацията на кафе в страната е скочила с 33%.

Доброто кафе успява да си проправи път и заради края на вековната война с крайнолевите FARC, което води до намаляване на насилието в някои региони, които произвеждат кафе, и отваря пътищата в страната от местните ресторантьори и собственици към пазара. Така търговците откриват добра продукция, за чието съществуване не са и подозирали, тъй като районите са били окупирани от въоръжените сили.

Една невероятна история, с помощта на която собствениците на частни кафенета, както и големи вериги като Tostao осъзнават, че всеки се наслаждава на добра чаша кафе. Нещо повече – че колумбийците имат право да пият собственото си кафе. И какъв по-добър индикатор за завръщането на кафе културата в страната от отварянето на Starbucks?

 

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.