SHARE

Докато светът се затопля поради антропогенните (причинени от човешка дейност) климатични промени, повечето от нас очакват увеличение на броя на дните, в които температурите ще бъдат над 32 градуса по Целзий. От New York Times представят симулация, която показва колко се е затоплил родният ви град от момента на раждането ви, както и колко по-горещ ще става тепърва.

Вземаме средната възраст за България от 43.6 години, тоест човекът ще бъде роден през 1975 г.

София

През 1975 г. София може да очаква, че в средно 1 ден от годината температурите ще достигнат поне 32 градуса по Целзий.
Днес София може да очаква средно поне 7 дни, в които температурите достигат или надвишават 32 градуса по Целзий.
Когато родените през 1975 г. достигнат до 80-годишна възраст, малко над средната продължителност на живота за България, София ще има 17 от тези много горещи дни, като възможният спектър е между 9 и 34 дни с температури над 32 градуса по Целзий.
Пловдив
През 1975 г. Пловдив е имал средно 7 много горещи дни с температури от 32 градуса по Целзий и повече. Днес тези стойности достигат до средно 27 дни с много високи температури.
Прогнозните изчисления сочат, че след около 40 години Пловдив ще има между 31 и 62 изключително горещи дни, или до три месеца с температури над 32 градуса по Целзий.
Бургас 
Бургас е изправен пред подобна на Пловдив съдба, като днес в града има средно 27 дни с температури над 32 градуса по Целзий, сравнени със средно 2 дни през 1975 г.
Прогнозата за Бургас е за средно 33 много горещи дни в годината до 2050 г.
Варна 
През 75-а Варна пък е имала средни стойности от 2 дни в годината с температури над 32 градуса по Целзий. Днес варненци имат средни стойности от 25 дни в годината с много горещи температури, а прогнозите предвиждат между 29 и 55 много горещи дни до 2050 г.
Велико Търново, Стара Загора, Русе и Видин 
6 дни за Велико Търново през 1975 г. днес са се превърнали в средно 25 на година с много горещи температури. Прогнозните стойности след 2050 г. предвиждат между 29 и 56 изключително горещи дни за старата столица.
Стара Загора има средно 34 дни жеги в годината. На 80-ия рожден ден на родените през 1975 г. българи градът ще има средно по 51 горещи дни,  като тези стойности може да варират от 39 в по-хладни години до 66 дни в горещи такива.
В наши дни Русе има средно 34 дни с температури над 32 градуса по Целзий в сравнение с около 8 дни през 1975 г. Градът очаква от 40 до 65 много горещи дни след 2050 г.
И най-накрая оставяме рекордьора сред тези градове, Видин, със средно 41 дни в годината, в които температурите са над 32 градуса по Целзий. През 1975 г. те са били около 14 дни.
Докато родените през 1975 г. навършват 80, градът ще се бори с между 44 и 78 дни с температура над нормалното.

 

Важно е да се отбележи, че това покачване на температурите ще бъде изпитано дори в случай, че страните поемат мерки да намалят емисиите си към края на века, показва анализ на  Climate Impact Lab, група от учени в областта на климатологията, икономисти, както и анализатори от Rhodium Group, Чикагския университет, Университета Рутгерс и Калифорнийския университет Бъркли. Ако продължим в същия дух на изхвърляне на вредни емисии, бъдещето ще бъде още по-горещо, подчертават те.

Изчисленията, показани тук, предполагат стойностите в случай, че държавите решат да намалят вредните емисии според Парижкото споразумение. До момента повечето държави в света са далеч от това да осъществят поставените си цели по него, подчертават от изданието.

Както се вижда и от българските градове, вече горещите места ще стават още по-горещи. В Джакарта, Индонезия например средните стойности през 1960 г. са пет месеца в годината с температури над 32 градуса по Целзий. До края на века тази жега ще продължава през по-голямата част от годината. 

Ню Делхи, Индия, където живеят 22 милиона души, температурите ще се покачат до осем месеца с температури над 32 градуса по Целзий в сравнение с по-малко от шест месеца през 60-те години на миналия век. 

Промяната ще бъде усетена и в ширини, където има умерен климат. В Мадрид, Испания, където горещите дни са средно 33 на година през 60-те, техният брой ще се удвои и утрои до края на века. 

И макар и по-топлите места да са свикнали на високи температури, за разлика например от градове като Монреал, където 40% от населението няма климатици, в световен план високите температури повишават рисковете от болест и смърт, в частност сред възрастните хора, децата и хората с хронични заболявания.

Населенията с по-ниски доходи често нямат достъп до охлаждаща апаратура и други технологии за адаптация, като именно по-бедните ще страдат повече от екстремните жеги. Хората, които работят на открито, са изключително уязвими към по-честите жеги, но високите температури влияят и на работниците във фабрики, най-вече в развиващите се страни, където тези фабрики не се охлаждат.

Увеличението на горещите дни ще бъде по-болезнено усетено във влажните региони, отколкото в сухите такива. Експерти посочват, че влагата пречи на физиологичното охлаждане на хората и на естественото и ефективно охлаждане на телата ни. Данните, представени в тези графики не вземат предвид влажността, която може да направи дори по-малко екстремни температури много по-опасни.

Високите температури влияят на хранителното производство, що се отнася до по-слаби реколти в земеделието и млекопроизводителната промишленост. Те също така увеличават потреблението на електроенергия.

“Повече по-горещи дни в световен план ще се отразят директно и опасно на хората и системите, от които ние зависим”, казва Синтия Розенцвайг, начело на  Climate Impacts Group към института на НАСА за космически изследвания Goddard Institute for Space Studies. “Храната, водата, енергията, транспортът и екосистемите ще бъдат ударени както в градовете, така и в провинцията. Здравословните последствия от високите температури ще бъдат усетени от най-уязвимите.”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.