SHARE

Не може да надминеш БСП по русофилия и патриотите по ксенофобия – когато говориш като тях, единствено легитимираш техните тези и се превръщаш в тяхно рекламно лице.

Това е един от уроците, които Бойко Борисов, изглежда, не може да научи и  продължава да плаща за него със спада в подкрепата за партията му.

Бойко Борисов бе усвоил до съвършенство печеленето на избори. От 2005 г., когато спечели кметската надпревара за София, той не бе губил избори – кметски, парламентарни, президентски, европейски – всякакви, дори през 2013 г., когато дойде служебното правителство на Орешарски, ГЕРБ отново бяха първа политическа сила.

Днес обаче подкрепата за него и партията му спада, макар все още ГЕРБ да е първа политическа сила, то “Алфа Рисърч”  дава преднина на ГЕРБ от 3,8% пред БСП за предстоящите предсрочни парламентарни избори (ГЕРБ – 32,6%; БСП – 28,8%).

Една от причините за този спад е отливът на гласоподаватели от ГЕРБ.

Преди 2014 г. реториката на Борисов бе основно насочена към европейското развитие на страната – строеж на инфраструктура и реформи в ключови сектори като  правосъдието.

По време на втория си мандат обаче Борисов реши да предприеме нова стратегия – той по-често говореше с Путин, отколкото Корнелия Нинова с ген. Рашетников.

Той изостави желанието да се прегръща с Меркел и започна да търси близост с Виктор Орбан и прие като свои критиките към Запада. Чухме как “изнесохме демокрация, която съсипа страните, заливащи ни с мигранти”, чухме и благодарности към ловците на мигранти.

Вместо на съдебна реформа той заложи на ограда по границата и антиимигрантска реторика.

Вместо задълбочаване на европейската интеграция Борисов започна да говори за ЕС само когато иска пари за нова част на оградата.

Вместо засилване на участието на НАТО в Черно море, в защита срещу руската агресия, той започна да обяснява как “не иска война с Русия”.

Антинатовската, антиимигрантската, националистическата и проруската реторика винаги е имала своите привърженици в България. Но тези избиратели имат партии, които да ги представляват.

С действията си Борисов единствено легитимира тази реторика, отблъсна прозападната и реформаторска част от своите привърженици и убеди друга, че позициите на крайнодесни и леви е правилната. 

С реториката и действията си той се превръща в най-добър рекламен агент на левицата и крайнодесните, като уведомява своите избиратели, че техните тези са правилните.

За този отлив сочи и представянето на ГЕРБ на последните президентски избори през 2016 г. На тях на първия тур за кандидата на ГЕРБ Цачева гласуваха 840 хил. души. Над 200 хил. гласа по-малко от гласувалите за ГЕРБ на последните парламентарни избори през 2014 г. (1,072 млн.), също с толкова по-малко от гласувалите за ГЕРБ на парламентарните избори през 2013 г. (1,081 млн.)  и на светлинни години от гласувалите за Росен Плевнелиев на първия тур през 2011 г. (1,349 млн.).

Факторите за слабото представяне на ГЕРБ на президентските избори са много – неподходящ кандидат, зле водена кампания, заявката на Борисов, че кабинетът ще подаде оставка, ако загуби президентския вот (при 45% неодобрение към правителството и само 16% одобрение според данните на “Алфа Рисърч” към септември 2016 г.).

Повечето от тези фактори са конкретни за президентската надпревара. Други обаче са общи за цялостния спад в подкрепата към ГЕРБ.

Тенденцията за отлив на електората на ГЕРБ към националистическите, русофилските и популистките формации е един от тях.

Така на президентските избори през 2016 г. за Красимир Каракачанов (обща  кандидатура на “Атака”, НФСБ и ВМРО) гласуват 573 хил. души. Почти с 200 хил. повече, отколкото на парламентарните избори през 2014 г., събират националистическите формаци – 387 хил. гласа (Патриотичен фронт – 239 хил., “Атака” – 148 хил.). И над 400 хил. гласа повече, отколкото общо Каракачанов и Сидеров поотделно взимат на президентските избори през 2011 г. – 156 хил. гласа.

По същия начин на втория тур през 2016 г. за Румен Радев са гласували дори 23% от избирателите на ГЕРБ и 75% от тези на  патриотичните формации по данни на “Галъп Интернешънъл Болкан”.

Румен Радев олицетворяваше не просто левите избиратели с русофилска реторика. Той се харесваше на националистите с военния си профил и антиимигрантската си реторика, както и се вписваше в профила на ново лице в политиката. Затова на втория тур той покачи резултата си до 2 млн. души.

Както не можеш да си по католик от папата, така не може да си по-голям русофил и ксенофоб от левицата и патриотите, но това не пречи да им правиш реклама.

На настоящите избори това отново се повтаря, но този път опитите придобиват отчайващи размери. Преди дни Борисов обвини БСП в твърде голям евроатлантизъм.

“Ако служебният военен министър Стефан Янев се е съгласил за засилено присъствие на НАТО в Черно море, това означава, че в БСП са станали ястреби като Росен Плевнелиев, а само аз оставам гълъб”, заяви той по повод решенията на срещата на министрите на отбраната на страните – членки на НАТО, и допълни, че служебното правителство “козирувало” в Брюксел, докато той отбранявал мира.

Ако стратегията на Борисов е да се позиционира като по-голям русофил от БСП, това просто няма как да се случи. Подобни коментари единствено отблъскват тези, които искат да гласуват  за “ястреби” и убеждават останалите, че навярно не трябват  да гласуват за “ястреб” –  за какъвто мнозина биха определили самия Борисов.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.