SHARE

В страната има масови “протести” в защита на д-р Иван Димитров. Той бе задържан за убийство. Смята се, че е застрелял крадец, известен с прякора Жоро Плъха, нахлул в дома му. Това доведе до всякакви упражнения на тема: може ли да застреляме нарушител в дома си, какви са пределите на неизбежната отбрана и трябва ли да има промени в законодателството в тази посока?

Истината е, че такъв спор в правото не съществува и древният институт на “неизбежната отбрана” защитава всеки, който е бил принуден да се отбранява – но това зависи от обстоятелствата по делото, а те се установяват в хода на разследването и се доказват в съда. Или поне така е в правовите държави, където има върховенство на закона.

Двама водещи експерти в областа на наказателното право коментираха случая в социалните мрежи. Представяме техните мнения. 

Методи Лалов, съдия и бивш председател на Софийски районен съд:

Пак демагогия и правна некомпетентност от политици. Пак публично говорене от “правни експерти”, които, ако бяха такива, не биха си позволили да умуват, без да познават фактите. Още римляните са казали: Da mihi factum, dabo tibi ius (Дай ми фактите и ще ти дам правото).


Всеки има право на мнение, но който има понятие от право и в частност от наказателно право, знае че Общата част на Наказателния кодекс е изключително достижение на правната мисъл не само за времето си, но и сега. Сега обаче хора с повърхностни познания, с първобитно разбиране за наказателната репресия, неспособни на ситуационно мислене, ще предлагат спешно как да бъде променен законът.

И утре, когато някой бъде застрелян в нечий дом от пияния му домакин, да не се чудите къде е правото. Тогава ще кажем, че всеки може да застреля друг, щом е в дома му. Такива умници политици, шоумени и медийно изявяващи се експерти ще заличат разлика между убит при неизбежна отбрана нападател и примамения в нечий дом с цел да бъде убит.

Ще премахнат границата между саморазправа и правов ред. Ще ни върнат към талиона*.

Нека предупредя, това исках да кажа и няма да полемизирам по въпроса във фейсбук. Не защото темата е непосилно сложна за мен, а защото е сложно и изисква много усилия да се върви срещу първичните емоции на хората, особено когато същите нямат базисни знания в областта на правото.

Ася Манджукова, експерт по наказателно право от адвокатска кантора “Манджукова, Шопов и Петров”:

Вече два дни фейсбук ври и бълбука с безброй версии, правни и метаправни теории по случая с убития Плъх в Пловдив, та си мислех, че надали мога нещо да добавя.

Ама едно ми липсва, като във всеки друг криминален казус, разбунил духовете напоследък, и това адски много ме дразни.

Едва ли повече от 5% от призоваващите за законодателна промяна в института на неизбежната отбрана имат представа как е уреден понастоящем той, че да призовават за такава промяна, и то по повод случай, в който известните факти още не дават яснота дали въобще може да се обсъжда “отбрана”, била тя избежна или неизбежна.

Всички, без изключение, обаче знаят как се справят полицията и прокуратурата с престъпността, особено с битовата престъпност. И не мога да разбера как протестиращите не разчитат собствените си чувства – те искат да могат да “вземат закона в свои ръце”, защото не си и помислят, че могат да разчитат на полицията и прокуратурата.

И това е голямата драма и на конкретния казус, и на всички развълнували се, и въобще на територията. Поискайте първо тези две търтействащи институции да си свършат работата, пък после законодателствайте!

PS. Искрено съчувствам на доктора и семейството му и въобще не възнамерявам да се упражнявам върху решението му да се сдобие с незаконно оръжие или да стреля, да се укрие и да не звънне на 112. (Който скоро е звънял на 112 и е получил адекватно съдействие, да го направи.)

*Ius talionis – талион, или правото на мъст; първобитната представа за справедливост – “Око за око, зъб за зъб”, която с развитието на цивилизованите общества е заменена от формите на държавна санкция, водещи се от обстоятелствата около деянието и обществената опасност на дееца – бел. ред.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.