SHARE

От Калин Ангелов специално за “Терминал 3”

Авторът на текста е адвокат от 2003 г., практикуващ в София. От 2013 г. работи с Българското затворническо сдружение на рехабилитация. Счита Джок Полфрийман за свой приятел. Запознавайки се с материалите по делото за убийството на студента Андрей Монов, е убеден, че дадената присъда от българския съд е несправедлива. Изложените по-долу събития са представени максимално обективно и безпристрастно. Ако някой от посочените лица се почувства засегнато, авторът е готов да отговаря за думите си.

На Велики понеделник, 21 април 2019 г., лишеният от свобода Джок Полфрийман обяви безсрочна гладна стачка. Причините са много и разнообразни, но най-общо могат да се обобщят до натиска, на който Полфрийман е подложен от страна на администрацията на затвора в София през последните две години. Този натиск е поощряван и инспириран от Министерството на правосъдието в лицето на ресорния зам.-министър Николай Проданов.

Гладната стачка е отчаян зов; вик за помощ в момент на беда и отчаяние.

За тези, които не знаят, Джок Полфрийман е австралийски гражданин. От 28 декември 2007 г. търпи присъда от двайсет години лишаване от свобода за убийство по хулигански подбуди на Андрей Монов (20 г.) [син на Христо Монов – бивш агент от ДС и висш функционер от БСП – бел. ред.] и опит за убийство на Антоан Захариев (19 г.). Процесът срещу него бе критикуван от правозащитни организации като несправедлив: проведен в атмосфера на обществена истерия при следване само на една следствена версия (че Полфрийман, тогава на 21, в желанието си да демонстрира явно неуважение към българското общество, нападнал група от шестнайсет нищо неподозиращи младежи в центъра на София – района между Булбанк и бул. “Стамболийски”, и поради тези причини убил А. Монов и наранил А. Захариев). Версията на самия Джок Полфрийман, че се е намесил в защита на двама нападнати от групата роми и че впоследствие цялата група се обърнала срещу него и той се е защитавал, е оставена без проучване от разследващите, прокуратурата и съда като абсурдна.

Българското затворническо сдружение за рехабилитация

През годините в затвора Джок Полфрийман научи добре български. С харизмата си се издигна като естествен лидер в затворническата общност в София и започна да надава глас срещу нарушенията на човешките права и злоупотребите на администрацията в затворите у нас. Той бе идейният двигател на създаденото през 2012 г. „Българско затворническо сдружение за рехабилитация“ (БЗСР) – сдружение на настоящи и бивши затворници в защита на техните права.
Въпреки трудностите и спънките през годините сдружението набираше все по-голяма популярност и действаше все по-активно, като изнасяше информация и снимки от побоища, ставали в Софийския централен затвор (СЦЗ), показа също и материалните условия в Пазарджишкия затвор. Представител на сдружението (бивш лишен от свобода) бе поканен за участие в работна група за изменения на закона след делото „Нешков и други срещу България“. БЗСР водеше успешно дела за достъп до обществена информация; подпомагаше лишени от свобода във водени от тях дела, които поставяха важни въпроси, в т.ч. и за правото на лишените от свобода да имат интимен живот. Сдружението е давало писмени становища за ситуацията в местата за лишаване от свобода у нас за различни международни институции, а също и при обществените обсъждания на проекти за нормативни актове. През 2015 г. самото сдружение получи втора награда „Човек на годината“ на БХК.

Цялата тази дейност бе посрещана различно от държавата в зависимост от това кой държеше властта: когато се търсеше легитимация на реформите пред международни институции подкрепата на сдружението бе търсена; обратно, във времена на властови кризи администрацията се опитваше всячески да препятства дейността му и да търси и наказва активистите му.
Като най-видимото лице на сдружението Джок Полфрийман отнасяше всички негативи на тази административна борба. Днес той е в гладна стачка, за да обърне общественото внимание върху това, че вече повече от две години властта е решила да смачка сдружението, решавайки, че за това е необходимо да бъде смачкан той персонално, погрешно идентифицирайки го с цялата дейност на сдружението.

Един началник, който смяташе че с грубата сила най-добре превъзпитава

През януари 2017 г. второто правителство на Бойко Борисов подаде оставка и новоизбраният тогава президент Румен Радев назначи служебно правителство с министър-председател Огнян Герджиков. Новата власт побърза да направи някои ключови промени по администрацията, а в самия край на мандата върна стария началник на Софийския централен затвор – Петър Кръстев, и назначи Свилен Цветанов като временно изпълняващ шеф на всички места за лишаване от свобода.

Петър Кръстев имаше защо да недолюбва Джок Полфрийман и представляваното от него БЗСР. Първо Джок се оказа костелив орех, а първото му уволнение като шеф на затвора през 2014-а бе след докладване на множество допуснати нарушения на човешките права в затвора, в това число и масов побой над затворници от 10-а група от надзиратели, съмнения за множество злоупотреби и, разбира се – бягството на Николай Николов – Шатката и гватемалеца Хосе Мартинез. В качеството си на председател на сдружението Полфрийман беше давал сведения и беше интервюиран от Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа. Като обществена личност бе давал интервюта в медиите, в които бе говорил за проблемите в затвора при управлението на Кръстев. Австралиецът бе успял да спечели и едно дело в Страсбург срещу България за наказание, наложено му от Кръстев (Шахънов и Полфрийман срещу България от 21.06.2016 (Жалби № 35365/12 и 69125/12)).

Между двете управления на Петър Кръстев Полфрийман бе постигнал сериозен напредък в затворническия си живот. Повече от четири години нямаше никакви наказания. Прогресивната система на изтърпяване на наказанията го доведе три пъти в отпуска извън стените на затвора, два от които с преспиване. Всичко премина без никакви проблеми. В плана за изпълнение на присъдата му бе записано, че ще получи още една отпуска в случай, че няма нарушения, и Джок се стараеше да изпълнява своите задължения по него.
Г-н Петър Кръстев обаче не смяташе така. Прие, че план на присъдата, написан от предшественика му, никак не го обвързва и Джок започна безплодно да отброява дните като единствения затворник под властта на началника на СЦЗ, който беше излизал отпуска, нямаше наказание и не получаваше никакво поощрение от администрацията. Петър Кръстев не се притесняваше от това си поведение. За политиката си към затворниците като цяло и към Джок Полфрийман в частност той срещна безрезервната подкрепа на новия ресорен зам.-министър на правосъдието Николай Проданов, който от временен началник на затвора го направи титуляр.

В едно интервю пред Frognews бившият зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов бе нарекъл Петър Кръстев „силовак“. Авторът на текста напълно се присъединява към това определение. Действията на г-н Кръстев като началник на затвора го показваха като човек убеден, че грубата сила най-добре превъзпитава затворника.

Един зам.-министър, който привидя антидържавна дейност на престъпници

Със съставянето на третото правителство на Бойко Борисов на хоризонта на политическата власт в затворите се появи фигурата на Николай Проданов. Същият бе назначен за зам.-министър на правосъдието от квотата на “Обединените патриоти” и по-специално от Каракачановото ВМРО. Отговаря за ресор „Места за лишаване от свобода“.

След като Проданов бе назначен на поста, в средата на май 2017 авторът на тези редове поиска и получи лична среща с него. Той правеше впечатление на човек в много добра физическа форма. В проведения разговор авторът добронамерено се опита да обясни, че за всеки ресорен зам.-министър е полезно да получава информация за случващото се в затворите и от самите затворници; че често политическите фигури по върховете на администрацията получават една изкривена представа за ставащото, която е изгодна за самата администрация и че някои неща се прикриват. Предупредих го, че г-н Петър Кръстев има лоша слава от предишното му управление.

Като цяло впечатлението ми от тази среща не бе лошо, но Проданов ме остави и в известно недоумение. Първо, каза, че логото на сдружението му изглежда агресивно, още повече с цветовете си от червено и черно. Това бе странно, като се вземе предвид, че това са и цветовете на политическата му сила – ВМРО. По-притеснително обаче бе настояването да му бъде предоставен списък на членовете на сдружението. След консултация сдружението реши, че тази сензитивна информация не може да бъде предоставена, тъй като може да бъде използвана за репресии. Събитията след това показаха, че това решение е било правилно.

Зимата на нашето недоволство

През 2017 г. Джок Полфрийман не излезе в полагащата му се отпуска, а от СЦЗ започнаха да се чуват лоши слухове. Спортните мероприятия бяха спрени, затрудняваха се свижданията, имаше сексуални посегателства между затворниците, увеличаваше се насилието вътре в затвора, появи се произвол при налагане на дисциплинарните наказания, разрази се гангстерска война за разпространение на наркотици на територията на затвора. Всичко това достигна своя връх с публичното изнасилване на човек в двора на затвора, където членове на дилърска банда, за която имаше слухове, че е с протекции в администрацията, постави люта чушка в ануса на набеден „шанаджия“. Всичко това доведе до бунтове в затвора, за които медиите едвам споменаха, без да се опитат да влязат в дълбочина на проблема.

През януари 2018 г. малка неформална група от роднини и приятели на затворници протестираха пред Министерството на правосъдието срещу началника на затвора Петър Кръстев. Предупредиха министерството, че явно целта на назначаването на началник Кръстев от служебното правителство е била да спре всякаква смислена реформа в затворите. В срещата си с протестиращите Николай Проданов изказал пълната си подкрепа към действията на Петър Кръстев и споменал убедеността си, че зад тяхната акция стои Джок Полфрийман. За тези протести медиите отново бяха повече от лаконични и те бяха веднага затрупани от информационния поток.

В средата на март 2018 г. на Николай Проданов отново му се наложи да си спомня за името на австралиеца. Във връзка с писмо изпратено от името на сдружението до Съвета на Европа Министерството на правосъдието трябваше да отговаря официално на Департамента за изпълнение на съдебните решения на Европейския съд за правата на човека за мерките, които държавата ни е взела във връзка с Пилотното решение „Нешков и други срещу Република България“.

Под светлините на прожектора – ново бягство от затвора

Следва един от най-ниските моменти в кариерата на Николай Проданов като зам.-министър на правосъдието. На 2 април 2018 г. от Централния затвор, необезпокоявани от никого, успяват да избягат лишените от свобода Владимир Пелов и Радослав Колев. Ситуацията на началника на затвора Петър Кръстев и на временно изпълняващия длъжността главен директор на ГДИН Свилен Цветанов става неспасяема и същите биват отстранени от постовете си (Цветанов всъщност си остава заместник главен директор на ГДИН). През следващите седмици общественото внимание е ангажирано от множество информации за проблеми в сигурността на затвора. От Затворническото сдружение отново напомнят, че са алармирали за проблемите много преди това, но никой не е поискал да ги чуе. Любопитен е фактът, че обяснение на механизма и причините за бягството излиза на сайта на сдружението два дни преди оповестяването на доклада на Министерството на правосъдието. Едно сравнение на двата текста показва, че хората от министерството са ползвали, разбира се, без да цитират, становището на сдружението.
Някъде от този период започва и активна репресия от страна на администрацията към всеки лишен от свобода, идентифициран като активист на сдружението. Джок Полфрийман е първи в списъка.

През май 2018 г. той прави първото си искане за условно предсрочно освобождаване и струпалите се в сградата на СГС журналисти с недоумение разбират, че всъщност той не е бил наказван въобще през последните години и че становището на администрацията за него е доста положително. Това не продължава дълго.

Как се мачка по устав

На 31 май 2018 г. един странен документ, наречен впоследствие „Окръжно“, се получава от началника на ЗО „Казичене“ на г-н Десислав Трайков. В него ВИД ГД на ГДИН – Васил Миладинов, заявява, че в общежитието е намерен стикер на сдружението с изображение на кукиш и надпис „Когато несправедливостта е закон, съпротивата е дълг“. С окръжното на Трайков му е наредено да предприеме незабавни действия за разкриването на източника на тези стикери и който бъде заловен с подобни стикери да бъде наказан. Още същия ден той разпорежда на служителите си да търсят тези стикери. Конкретна задача е дадена на отговорния за работата с австралиеца социален работник Дина Маринова. В Джок Полфрийман не е открито нищо, но госпожа Маринова внезапно се сеща, че подобен стикер има в нейния собствен кабинет, залепен на собствения ѝ шкаф и че виновен за това бил Джок Полфрийман. Посочва и двама свидетели, също лишени от свобода, с които тя работи. Същите в лаконични обяснения потвърждават казаното от началничката им и на тази база самата Маринова предлага на Трайков да накаже австралиеца, а Трайков от своя страна буквално преписва написаното от нея. (Историята тук малко напомня онзи скеч от „Черното влечуго“ с Роуън Аткинсън, където героят му бе изправен пред военен съд, в който свидетел, обвинител и съдия бяха едно и също вишестоящо над него лице. За жалост нашата история не е така смешна.)

Десислав Трайков обаче не спира дотук. Нарежда изземване компютъра от арт клуба на общежитието, чийто отговорник е Полфрийман, с идеята, че там ще намери файла, от който е правен стикерът. Подобно нещо, разбира се, не се намира, но в общия профил на компютъра, достъпен за всички посетители на клуба, се открива един файл с порно; и тъй като порното е забранено в затвора, Джок Полфрийман получава още едно наказание.

Допълнително в своя докладна записка до Трайков надзирател от общежитието заявява, че е видял Джок Полфрийман да поглъща СД-карта. При извършените медицински изследвания такава карта не е констатирана в тялото му, но Полфрийман получава трето наказание от началника си. И за да бъде картината пълна, Десислав Трайков спира Джок Полфрийман от работа.

Всичко това според тълкуването на затворническата администрация означава, че през следващите две години Джок Полфрийман няма никаква възможност да получи награда “отпуска” и дори “удължено свиждане”. Създадени са всички предпоставки да бъде поискано утежняване на режима. И реално губи всяка разумна възможност да бъде освободен предсрочно с оглед практиката на съда в подобни случаи.
Резултатите са отчетени от Десислав Трайков в обобщена справка до ГДИН.

Кой стои зад всичко това?

Зам.-министър Проданов остава доволен. В предаването „Плюс-минус“ на Телевизия “Европа” от 10.07.2018 г. той се хвали, че лично е намерил стикера и е разпоредил извършването на проверка по случая. Заявява, че подобни неща него го притесняват, тъй като става дума за действия на лишени от свобода в кооперация с външни сили, а съдържанието е изцяло антидържавно. Във ФБ профила си той е постнал участието си в предаването с призива: „Да сложим край на съвместната антидържавна дейност на осъдени престъпници и „правозащитници“ в българските затвори!“ Факт е, че към този момент Десислав Трайков прави и сериозен скок в кариерното си развитие като от началник на ЗО „Казичене“ се издига до началник на режимната дейност на целия затвор в гр. София (който включва Централния затвор, затвора в Кремиковци и общежитието в Казичене). Дина Маринова става юрисконсулт на затвора.

А сега накъде?

При такава сериозна намеса от страна на зам.-министъра не е изненада, че никой от подчинените му не пожела да види проблем в наложените наказания. Нещо повече, администрацията на затвора му обясни, че единствената награда, която може да получи, е „писмена похвала“. Не може да получи дори награда „заличаване на наказание“ с абсурдния аргумент, че е обжалвал своите наказания. Противно на всички принципи правото му на жалба се използва за утежняване на положението му. Делата срещу наказанията и уволнението му са на различни етапи пред съда и се точат във времето и са с променлив успех.

Джок Полфрийман обаче разбра, че независимо от резултата в тези дела винаги ще бъде намиран начин да бъде наказван. Осъзна, че каквато и да е поведението му в затвора, той ще бъде държан в положение на вечно наказан затворник през оставащите години на присъдата му. Администрацията мълчи.

Обявената от Полфрийман гладна стачка е отчаян крясък срещу това мълчание. Никой не му казва какво се иска от него, никой не му казва какво се очаква от него. Тази гладна стачка продължава вече десети ден въпреки всичките опити на приятелите му да го убедим да я прекрати.

Христос воскресе!

* Вчера Джок е преместен в затворническата болница за наблюдение

“Терминал 3” подкрепя Джок Полфрийман!

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.