SHARE

Едва ли има по-красноречив признак от това, че светът е обърнат с главата надолу от факта, че лявото британско издание Guardian написа едиториъл, в който “аплодира” 43-ия президент на САЩ Джордж Буш-младши. През годините на неговото управление (2001 – 2009) Буш бе сред най-силно критикуваните лица – сочен за виновник за войната в Ирак, в която бе въвлечена и Великобритания, критикуван за ограничаването на човешки права и разрешил масовото следене на граждани от службите за сигурност. Накрая по време на управлението на Буш се случи и световната финансова криза от 2008 г.

Заради всички тези неща той години наред бе редовна мишена на пресата и особено ненавиждан от Guardian. Времената се менят и днес пред лицето на далеч по-голямата заплаха за Америка и света дори за Guardian Буш от лице на провала се превърна в крепител на ценностите, които ни определят.

Редакционният коментар на вестника от 27 февруари 2017 г.:

По време на своя престой в Белия дом Джорд Буш-младши бе смятан за войнолюбив, твърд консерватор. Като президент той извърши доста, за да поляризира страната, и бе до такава степен разглеждан като заплаха за световния мир, че когато напусна поста, Нобеловия комитет връчи на наследника му наградата за мир – само за това, че не беше Буш.

Говори много за положението на САЩ фактът, че сега г-н Буш може да се разглежда като пример за добродетел. Той звучи много по-добре извън офиса, отколкото в него. Днешната му защита на свободната преса (като “незаменима”), неговият призив за “правна, отворена” имиграционна политика и желанието му за “отговори” по повод скандалите около  екипа на Доналд Тръмп и намесата на Москва в президентските избори може да са повратна точка за републиканците. Със сигурност се надяваме да е така.

Великата стара партия* продава принципите си за власт. Наместо да потуши подстрекателния език, да разследва руската намеса и да насърчи за приобщаващи политики, републиканците се пускат по популистката вълна. Но дори с разпространяването на мерки за ограничаване на гласуването САЩ демографски вървят срещу г-н Тръмп. Превръщането на испанoговорещи и мюсюлмани в образи на омразата в крайна сметка ще отврати гласоподавателите. Републиканците трябва да се борят с реториката за заплаха от исляма и да призовават за имиграционна реформа, както г-н Буш едно време правеше. Което ни напомни, че 43-ият президент на САЩ  трябва да бъде аплодиран.

*Прякор на Републиканската партия, откъдето идва и съкращението GOP – Grand Old Party. Макар Демократическата партия да е по-стара, след гражданската война в САЩ (1861 – 1865 г.) следва дълъг период на управление на републиканците, в който започват да  ги наричат първо “доблестната стара партия”, а впоследствие и “великата стара партия”, като прякорът им остава и до днес [бел. пр.].

По текста работи Йордан Цалов.