SHARE

Властта на един диктатор се държи от конспирациите и външните врагове. И когато една страна е зарита от проблеми и не може да продължи напред, тя започва да обвинява удобните външни сили за всички свои незгоди.

Така Турция заплаши 68 германски компании, сред които производителя на коли Daimler, химическия концерн BASF и верига за дюнери, че имат връзка с неуспешния опит за преврат в страната. И след това арестува германски активист за правата на човека и го обвини в тероризъм.

Това предизвика най-сериозната дипломатическа криза до момента между отношенията на Анкара и Берлин.

Германия препоръча на немските инвеститори да се оттеглят от страната, а гражданите да не я посещават с туристически цели. Немското правителство също така изтегли военния си контингент от турската база Инджирлик и го премести в Йордания.

А това е сериозен проблем за Турция, тък като немците съставляват 15% от туристическия поток на страната, съобщава Financial Times, a търговията с Германия, един от основните търговски партньори на Анкара, възлиза на 37 млрд. евро годишно.

Външният министър Сигмар Габриел заяви, че Германия започва политика на “преориентиране” и обмисля да прекрати икономическата и финансовата помощ, която идва от Берлин, както и тази от Европейския съюз.

“Не може да продължава повече така”, заяви той. “Трябва ясно да покажем на властите в Анкара, че техните действия не са без последствия.”

Кризата настъпи, след като турските власти задържаха немския активист за човешки права Петер Стоуднер и го обвиниха в подкрепа на терористична организация. Това е само последният развой в отношенията между двете страни, които се влошават от началото на президентския мандат на Ердоган през 2014 г. и особено след неуспешния опит за преврат срещу него през 2016 г.

Берлин критикува остро авторитарния подход на президента Ердоган и задържането на над 200 000 държавни служители, общественици, журналисти, учители и магистрати в страната след неуспешния преврат. Турските власти от своя страна обвиняват Германия, че отказва да екстрадира турци, които режимът на Ердоган обвинява, че са съучастници в опита за преврат.

Берлин също така осъди задържането на Дениз Юцел, репортер на немския Die Welt, който също бе задържанан по подозрения в тероризъм, както и отказа да допусне делегация от германски депутати до военната база Инджирлик, което предизвика преместването на немския контигент оттам в Йордания.

Двете страни се сблъскаха и по време на конституционния референдум в Турция, който легализира авторитарния режим на Ердоган. Тогава Берлин възпрепятства воденето на кампания в Германия за референдума, което доведе до нападки от Анкара, че Меркел използва нацистки практики.

“Не можем на никого да препоръчаме да инвестира в страна, в която няма никаква правна сигурност и където компаниите, дори авторитетни такива, биват заклеймявани за терористи”, продължава външният министър Габриел. “Не знам как ние като правителство може да защитим германските корпоративни интереси в Турция, когато не просто има заплахи за произволни и политически мотивирани конфискации [на имущество], ами те и наистина се случват.” Габриел заяви, че турските власти са му предоствали списък с 68 немски компании, че имат връзки със Фетулла Гюлен, когото режимът на Ердоган обвинява, че е организирал неуспешния опит за преврат от миналата година.

Ангела Меркел също заяви, че трябва да бъдат предприети мерки срещу Анкара, като Германия ще обсъди с партньорите си от ЕС възможността да прекрати предприсъединителните средства, които се отпускат на държавата.

На Ердоган му трябват външни врагове, които да обвинява за всички несгоди в страната. И е много лесно да имаш външни врагове, докато междувременно получаваш помощ от Европейския съюз, а чуждестранни инвестори и туристи развиват икономиката ти.

Проблемът идва, когато трябва да изпълниш демагогията, с която оправдаваш проблеми на собствената си страна, и започнеш да заплашваш, арестуваш и конфискуваш имуществото на онези, които задвижват икономиката ти.

Тогава се оказва, че проблемът всъщност не са били “злите чуждестранни сили”, а проблемът си ти.

 

Снимка: EPA/TUMAY BERKIN

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.