SHARE

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца. Вчера министърът е казал, че: “Според новите правила от приемането на документите на едно дете до крайното решение за лечението му трябва да мине най-много месец, а не процедурите да се точат до година и повече, както е сега. Ще се дадат още възможности за транспорт и настаняване на децата и придружителите им. Фондът ще поема и до три контролни прегледа след изследване и трансплантация на дете”.

Или няма идея какви са били правилата досега, или има интерес да не съобщава публично какви всъщност са основните промени, които според организациите, които сме в Обществения съвет на фонда, ще доведат до затруднен достъп за лечение.

И така:
1. Сроковете наистина се съкращават с 15 дни (от 45 на 30 дни). И това е добре. Но е пълна лъжа, че има деца, които са чакали “година и повече”. Друг е въпросът, че с простото сменяне на едно число, без същинска промяна на процедури, не се постига нищо. Освен повод за говорене. После кой ти гледа дали се спазва или не някакъв си срок.

2. За сведение на очевидно незапознатите и в момента (дори от самото си създаване през 2005 г.) фондът заплаща пътни, престой и превод за дете и един родител. Както и три контролни прегледа. Ако някой може да ми обясни какво ще е различното, моля да го направи. Сега единствено се налага лимит на финансирането по тези пера според наредбата за командировките, защото, видите ли, “всеки български гражданин, като пътувал в чужбина, му се плащало до някакъв лимит, а той нататък си поемал разходите. Не било ли логично и тук да е така?” (цитат: проф. Пилософ). Ами не, не е логично, защото става дума за лечение, а не за командировки. И точно в този случай пак с оглед на смешни икономиии се застрашава достъпът до него.

Ето и няколко неща, които едва ли ще бъдат така гордо споделени:

3. Създават се нови звена като комисии, консилиуми и др., които да подпомагат работата на фонда. Едва ли има нужда да напомням как работеше фондът, когато документите на децата минаваха през комисия за лечение в чужбина. Ако пък има – ето: деца НАИСТИНА чакаха решение по година и половина и умираха, докато чакат, защото не успявахме да съберем пари за тях. Пари от вас и мен. Докато държавата пестеше.

4. Формуляр S2 ще се издава от НЗОК след решение на Обществения съвет на фонда за всеки конкретен случай. Това добре. НО! Никъде не е регулирано в какви срокове ще бъде издаван този формуляр. Значи имаме 30-дневен срок за решение във фонда, а след това неясно колко за издаването на хартийката, която удостоверява, че имаш право на лечение. Някой може ли да предположи? Аз – не.

5. Медицинските изделия остават във фонда. Тоест ще продължава финансирането им без никакви механизми за контрол по същество. И това за някакви си 70% от бюджета на фонда…

6. Медицинските становища за лечението на децата ще се дават приоритетно от националните консултанти. Знаете ли колко от тях са педиатри? Дали това не стеснява силно кръга на хората, които ще решават дали и как да се лекува едно дете. Дали не създава условия за корупция?

7. Това ми е любомото: големи хвалби имаше, че от 12 декларации за попълване е станала една. Това, че просто са копирали текстовете и са ги събрали в един файл, ще оставя без коментар. Да приемем, че е улеснение да се подпишеш 1 път вместо 12. НО! Увеличава се броят на документи – медицински и административни, които трябва да се прилагат към заявлението на всяко дете. Протоколи от комисии, протоколи от директори на болници и т.н. Е, записано е в допълнителен член, че в случай че родителите не могат да ги предоставят, фондът ще ги изисква служебно от болниците. Ама дали този списък ще стои на сайта и колко родители ще прочетат правилника, за да знаят, че могат да подадат заявление и без тези документи – Божа работа.

През последните 8 години, в които се опитваме да помогнем за създаването на нормалност във функционирането на този фонд, сме се нагледали на всякакви промени с добри намерения, заради които си отиваха деца – старите правила по времето на Николай Добрев, финансовия лимит, който наложи Стефан Константинов, и т.н. Сега пак със същите аргументи с повече отговорност се натоварват родители, лечебни заведения, лекари, Обществен съвет… всички те, но не и самият фонд.

Това ще доведе до хаос, който за съжаление няма да понесат на гърба си тези, които го предизвикват. Макар и с добри намерения. Ще го понесем ние. И децата ни. Но така и така сме свикнали да носим, колко му е и това.

* Публикуваме текста от фейсбук профила на Красимира Величкова с нейно разрешение